Damnatio memoriae

Тондо с изображение на Септимий Север, неговата съпруга Домна и децата им — Гета и Каракала. След като Гета е убит от Каракала, изображенията на Гета са унищожени

Damnatio memoriae (на латински: проклятие на паметта) е особена форма на посмъртно наказание, прилагана в Древен Рим към държавни престъпници — узурпатори на властта, участници в заговори и опетнили себе си императори.

Неин израз е унищожаването на материални свидетелства за същестуването на престъпника — статуи, стенни и надгробни надписи, споменавания в закони и летописи, за да може паметта на престъпника да бъде изтрита. Понякога са убивани и всички членове на семейството му (виж случая със Сеян).

Damnatio memoriae е неримски термин, с относително съвременен произход. В римските източници се използват някои други формулировки със същия смисъл – memoria damnata, abolitio memoriae.

Като правило damnatio memoriae по политически мотиви не е било абсолютно. Нерон е бил проклет след смъртта си, но скоро след като Вителий идва на власт, Нерон е удостоен с държавни почести. След смъртта на Калигула, Сенатът предлага да се изтрие паметта за него, но на това се въпротивява принцепса Клавдий. Единственият император, за кого damnatio memoriae е била официална и впоследствие не е оспорена е на Домициан. Често изображения на недостойните императори се отстраняват от публичните монументи в Рим (например от релефа на Марк Аврелий е изтрито изображението на Комод), но продължават да се пазят в частни домове и в провинциалните градове. Освен това Комод, веднъж проклет, после е обожествен при Септимий Север.