E.ON
| E.ON SE | |
 | |
 | |
| Тип | Публична компания |
|---|---|
| Търгувана като | FWB: EONG, NYSE: EON LSE:EON |
| Индустрия | Енергетика |
| Основаване | 2000 |
| Седалище |  Германия: Дюселдорф |
| Ключови личности | Йоханес Тайсен (главен управляващ) |
| Служители | 56,49 тыс. человек (2015) |
| Продукти | Електричество, природен газ |
| Чиста печалба |  € -6,377 млрд. (2015)[1] |
| Общо активи | € 113.369 млрд. (2015)[1] |
| Дъщерни компании | Nord Stream AG |
| Уебсайт | www.eon.com |
| E.ON SE в Общомедия | |
E.ON SE (FWB: EONG, NYSE: EON, LSE:EON) е най-голямата енергийна компания на ФРГ (по големина на приходите и активите). Седалището ѝ се намира в Дюселдорф (Северен Рейн Вестфалия).
През 2015 г. компанията заема 468-о място в рейтинга на най-големите публични компании в света, който се публикува от американското списание Forbes (а сред включените в списъка немски компании и банки е на 20-о място).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Компанията е образувана през 2000 г. чрез поглъщане на най-големия немски нефто-газов концерн, VEBA AG от баварската промишлена група VIAG. Обединената компания получава названието 'E.ON AG'. През 2003 г. компанията излиза на газовия пазар чрез придобиването на немската газова компания Ruhrgas (днес E.ON Ruhrgas). На 15 ноември 2012 г. концернът E.ON AG е преобразуван в европейско акционерно общество 'E.ON SE' (SE = Societas Europaea – „Европейско дружество“).
Собственици и ръководство
[редактиране | редактиране на кода]Акциите на E.ON влизат в пресмятането на индекса DAX. Около 90% от акциите се намират в свободно обращение[3].
Ръководител на компанията е Йоханес Тайсен.
Дейност
[редактиране | редактиране на кода]Компания доставя електричество, газ и вода на повече от 21 млн. потребители. Дъщерната компания на E.ON – E.ON Ruhrgas, е най-големият в Германия дистрибутор на газ.
Броят на служителите през 2008 г. е 93,5 хил. души. Приходите на компанията през 2008 г. са 86,8 млрд. евро (през 2007 г. – 68,7 млрд. евро), чистата печалба – 1,6 млрд. евро (съотв. 7,7 млрд. евро)[4].
E.ON съвместно с „Газпром“ участва в проекта за строителството на Северен поток.
През 2004 г. E.ON печели конкурса за приватизацията на електроразпределителните дружества в Г. Оряховица и Варна, обединени в пакет „Североизточна България“[5]. През юни 2012 г. немската компания, след 8 години работа в България, продава бизнеса си на чешката Енерго-Про.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б 2015 Annual Report, eon.com
- ↑ The World’s Biggest Public Companies – Forbes
- ↑ Ирина Малкова, Елена Мазнева. „Ущерб понесла и Россия, и Украина“, – Вульф Бернотат, председатель правления E. On AG // Ведомости, № 73 (2343), 23 апреля 2009
- ↑ Financial Report – 2008 Архив на оригинала от 2009-03-25 в Wayback Machine., eon.com
- ↑ EON ще инвестира в намаляване на загубите при пренос на ток
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно E.ON- Официален сайт на компанията
- E.ON разпродава активи с цел да финансира нови стратегически инвестиции извън Европа Архив на оригинала от 2015-05-18 в Wayback Machine.
- История за ЕОН България
