Elsevier

Elsevier
Типbesloten vennootschap
ИндустрияИздателска дейност
Основаване1880
СедалищеАмстердам, Нидерландия
Уебсайтwww.elsevier.com ((en))
Elsevier в Общомедия

Elsevier (Елзевир) е издателство, специализирано в публикуването на научна литература, като обемът на неговата продукция се оценява на 1/4 от всички статии, издавани в академичните периодични издания. Поддържа своя собствена база данни (Scopus), чрез която са достъпни около 10 милиона публикации. Elsevier е част от RELX Group[1], приемник от 2015 г. на Reed Elsevier.

Основано е през 1880 г. в Амстердам (Нидерландия). Името идва от по-старото холандско издателство на Лодвик Елзевир (Elzevir), което няма връзка с днешната група.

Elsevier ползва научната продукция на около 4500 организации и университети от 180 страни в света. Потребители на продуктите на компанията са научноизследователски центрове по цял свят (университети, библиотеки, министерства и ведомства), а също частни корпорации от Европа, Америка и Азия. Броят на потребители, ползващи информацията на издателството се оценява на 30 милиона.

През 2013 г. Elsevier закупува добиващата популярност система за мениджмънт на препратки и документи Mendeley.[2]

През 2016 г. купува свободния архив SSRN.[3][4][5]

Противоречия

[редактиране | редактиране на кода]

Търговските практики на издателството за платен достъп, както и подкрепата на законодателството, ограничаващо достъпа до публикации, пораждат недоволство и довеждат до безпрецедентен международен бойкот в 2012 г. Инициативата „Цената на познанието“ (на английски: The Cost of Knowledge) поддържа уебсайт, на който учени публично заявяват, че няма да публикуват или рецензират статии в списанията на Elsevier.[6]

Робърт Дарнтън, международно признат изследовател на книгоиздаването, счита, че „е наложително да се опитаме да ограничим хищническите дейности на големи издатели като Elsevier...“[7]

През 2009 г. по време на съдебен процес в Австралия се изяснява, че Elsevier е допускало в течение на няколко години отпечатването на шест псевдонаучни журнала. Те са били трудно различими от обичайните издания, но съдържанието им е било подбирано и представяно единствено с оглед интересите на фармацевтични компании. На 7 май 2009 г. в официално извинение Elsevier признава фактите[8]

Закупуването на Mendeley се свързва с желанието на Elsevier да контролира обменяната посредством системата информация.[2]

В края на 2013 г. Elsevier започва активна кампания срещу лица и институции, оставили на свободен достъп отделни публикации, над които издателството е добило вещни права.[9]

През юли 2015 г. Асоциацията на холандските университети обявява, че планира бойкот на Elsevier заради ценовата политика на компанията и отказа на приемливи форми за свободен достъп.[10] В края на 2016 г. повече от 50 германски университета (Университетът в Гъотинген е един от тях[11]) солидарно се отказват от абонамент за услугите на Elsevier, a в края на следващата година броят им надхвърля 200.[12]. В началото на 2019 г. Калифорнийският университет (Бъркли) обявява, че няма да подпише нов договор с Elsevier поради конкретни и принципни разногласия относно свободния достъп.[13].

През април 2023 г. цялата редакционната колегия на Neuroimage напуска в знак на протест срещу прекомерния размер на т.нар. „такса за обработка“, възлизаща на около 3000 щ.д. за статия.[14]

ScienceDirect

[редактиране | редактиране на кода]

От 1999 г. стартира платформата ScienceDirect, онлайн база данни на ресурсите на издателството, която става важен информационен ресурс на международното научноизследователско общество.

Констатирано е неколкократно, че Elsevier използва също своята система, за да продава статии, оставени другаде на свободен достъп.[15]

На базата на ScienceDirect през 2002 г. е създадена базата данни Scopus.

Ценовата политика на Elsevier е скривана зад конфиденциални клаузи. През лятото на 2016 г. в пресата изтича информация, че националният абонамент за услугите на Elsevier в България възлиза на 8 млн. лв. годишно.[16]. При прекратяване на договора между Elsevier и Калифорнийския университет се изяснява, че абонаментът е струвал около 11 млн. щ. д. годишно, а за новите условията исканата цена е била завишена.[13]

В началото на 2020 г. издаваният от Elsevier Journal of Theoretical Biology (JTB) съобщава, че е отстранил редактор, който изисквал цитирания, за да одобри публикуване.[17][18] Общо девет журнала на издателството са уличени в неетични практики на цитиране и са изключени от Journal Citation Reports, който публикува официалните импакт фактори за 2020 г.[19].

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Официален сайт
  2. ↑ а б „When the Rebel Alliance Sells Out“, David Dobbs, The New Yorker, 12 април 2013
  3. ↑ Elsevier.com SSRN – a leading social science and humanities repository and online community – joins Elsevier
  4. ↑ Elsevier Takes Scopus To the Next Level with Generative AI // Посетен на 2023-09-06.
  5. ↑ Elsevier sees promise in small language models and graph data // 2023-03-24. Посетен на 2023-09-06.
  6. ↑ The cost of knowledge // Посетен на 5.3.2015. (на английски)
  7. ↑ The „Wild West“ of Academic Publishing // Harvard Magazine. jan-feb 2015. We have to try to limit the predatory activities of big publishers like Elsevier and Wiley. It is a crazy situation of monopolistic abuse, and is costing libraries huge amounts of money. (на английски)
  8. ↑ Elsevier Company News
  9. ↑ Peterson, Andrea. How one publisher is stopping academics from sharing their research // Washington post. Dec. 19, 2013.
  10. ↑ Danny Kingsley. Dutch boycott of Elsevier – a game changer? Архив на оригинала от 2017-08-31 в Wayback Machine., University of Cambridge Office of Scholarly Communication
  11. ↑ www.sub.uni-goettingen.de Архив на оригинала от 2016-12-27 в Wayback Machine.
  12. ↑ Schiermeier Q., (4 Jan. 2018) Germany vs Elsevier, Nature News. 553: 137. doi:10.1038/d41586-018-00093-7.
  13. ↑ а б Gretchen Kell, Why UC split with publishing giant Elsevier, UC Berkley News, Feb. 28, 2019
  14. ↑ Anna Fazackerley, ‘Too greedy’: mass walkout at global science journal over ‘unethical’ fees, The Guardian, Sun 7 May 2023
  15. ↑ Timothy Vollmer, Are commercial publishers wrongly selling access to openly licensed scholarly articles? Архив на оригинала от 2015-03-15 в Wayback Machine. (March 13th, 2015)
  16. ↑ в-к „Дневник“. 15 август 2016.
  17. ↑ Mark Chaplain, Denise Kirschner, Yoh Iwasac, Journal of Theoretical Biology,Vol. 488, 7 March 2020, JTB Editorial Malpractice: A Case Report
  18. ↑ Richard Van Noorden, Highly cited researcher banned from journal board for citation abuse, Nature, 6 Feb. 2020
  19. ↑ Oransky A., (29 June 2020) Major indexing service sounds alarm on self-citations

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни