Ferrari FF

Ferrari FF
Марка	Ferrari
Модел	FF
Произвеждан	2011 г. -
Сглобяван в	Маранело, Италия
Предходен модел	Ferrari 612 Scaglietti
Дизайнер	Pininfarina[1]
Клас	Gran Turismo
Задвижване
Двигател	6.3-литров V12
Положение на двигател	Предно-средно разположен двигател, задвижване на четирите колела.[2]
Скоростна кутия	7-степенна полуавтоматична с два съединителя
Други характеристики
Купе	3-вратен Shooting brake
Междуосие	2949 mm [3]
Дължина	4907 mm [3]
Ширина	1953 mm [3]
Височина	1379 mm [3]
Тегло	1880 kg
Ferrari FF в Общомедия

Ferrari FF (FF идва от Ferrari Four, на български Ферари Четири, заради четирите си седалки и задвижване на четирите колела) е Gran Turismo автомобил,^[4] представен от Ferrari на 1 март 2011 г. на автосалона в Женева.^[1] Моделът е първият за Ferrari със задвижване на четирите колела,^[4] а типът на купето се определя като Shooting brake. ^[5] Shooting brake е тип спортно купе, наподобяващо комби с две врати.^[6] Моделът заменя Gran Turismo модела 612 Scaglietti. FF има максимална скорост от 335 км/ч и може да ускорява от 0-100 км/ч за 3.7 секунди.^[3] Ferrari твърдят, че FF е най-бързият 4-местен автомобил в света.^[7] Ferrari FF се продава на цена от 300 000 щатски долара,^[8] с 800 произведени бройки през първата година.^[9]

Спецификации

Двигател

Ferrari FF има двигателят с най-голям работен обем, произвеждан някога от Ferrari: 6.3-литров (6262 куб. см) натурално аспириран 65-градусов V12 двигател с директна горивна инжецкия. Двигателят има максимална мощност от 660 к.с. при 8000 об./мин и максимален въртящ момент от 683 Nm при 6000 об./мин.^[3]

Предавателна кутия

FF има 7-степенна полуавтоматична предавателна кутия с два съединителя със система за превключване на предавки от волана, подобна на тази от California и 458 Italia.^[2]

Система за задвижване на четирите колела

Новата система за задвижване на четирите колела, проектирана и патентована от Ferrari, се нарича 4RM и е около 50% по-лека от конвенционална такава. Системата подава мощността интелигентно към всяко от четирите колела, когато е необходима.^[1] Системата работи само когато автомобилът е настроен да работи в режим за комфорт или сняг, правейки автомобила най-често традиционен автомобил със задно задвижване.^[10]

Системата се базира около втора проста предавателна кутия, произведена от Carraro, която взима мощността от предната част на двигателя. Тази предавателна кутия (наречена PTU от power take off unit) има общо три предавки: втора и четвърта за движение напред и една предавка за движение назад. Тези предавки имат отношение с 6% по-голямо от това на отговарящите им предавки в главната предавателна кутия. По този начин системата е активна само при движение от първа до четвърта предавка. Връзката на предавателната кутия с предните колела се осъществява с помощта на независими Халдекс съединители без нуждата от диференциал.^[11] Заради разликата в отношенията на предавките тези съединители се приплъзват постоянно^[12] и предават най-много 20% от въртящия момент на двигателя към колелата. Детайлно обяснение на системата (базирано на разговор с Роберто Федели, технически директор на Ferrari) е било публикувано.^[10]

Дизайн

Екстериор

Ferrari FF от 2012 г. в профил.

FF споделя елементи от дизайна си с други съвременни модели на компаният. Някои от тези елементи са дръпнатите назад предни светлини от Ferrari 458 Italia и двойните кръгли задни светлини като тези при 458 и 599 GTB Fiorano. Дизайнът е направен под ръководството на Лоуи Вермеерш, бивш директор в Пининфарина. Работата по shooting brake концепцията е започнала след създаването на Pininfarina Sintesi – концептуален шоу автомобил от 2007 г.^[13] Отличаващите се елементи на дизайна включват голямата предна решетка, обособените прагове и четирите тръби за изходни газове. Shooting break конфигурацията е отцепване от конвенционалната форма на модерните Ferrari автомобили. Някои свързват формата на FF към тази на състезателния автомобил Ferrari 250 GT SWB Drogo от 1962 г.

Интериор

Наподобяващият хечбек дизйан и shooting brake дизйанът в комбинация с прибиращите се задни седалки дават на Ferrari FF обем за багаж от 450 до 800 литра.^[2]

Бележки

1. 21.01.2011 Ferrari offers a first look at its shock new four seater // italiaspeed.com. Посетен на 22 януари 2011.
2. Four-wheel-drive Ferrari shooting brake revealed // topgear.com. BBC Top Gear. Архивиран от оригинала на 2015-07-05. Посетен на 21 януари 2011.
3. Ferrari's fantastic four-wheel-drive FF flagship four-seat fastback // autoblog.com. Посетен на 21 януари 2011.
4. Geneva debut of the uniquely powerful and versatile FF, Ferrari's first four-seater, four-wheel drive car // ferrari.com. Посетен на 30 декември 2011.
5. Jonathon Shultz. Ferrari FF, an All-Wheel-Drive Shooting Brake. 21 януари 2011. Its shooting brake body style, distinguished by a slightly squared-off rear end, casts the FF’s rear quarters in closer stylistic company with cars like the Alfa Romeo Brera hatchback or the BMW Z3 Coupe
6. William Diem. The Shooting Brake makes a comeback. 26 ноември 2006. The car is a shooting brake, which was conceived to take gentlemen on the hunt with their firearms and dogs. While the name has been loosely applied to station wagons in general, the most famous shooting brakes had custom two-door bodies fitted to the chassis of pedigreed cars from the likes of Aston Martin, Bentley, Jaguar and Rolls-Royce.
7. Vettraino, J.P. Shout it from the Mountaintops // AutoWeek 61 (9). 2 май 2011. с. 27–30.
8. Neil, Dan. The Coolest Ferrari Ever—Drive Carefully // 2 април 2011. Посетен на 30 април 2011.
9. DeLorenzo, Matt. 2012 Ferrari FF: A Ferrari for all seasons // Road & Track 62 (10). Юни 2011. с. 32, 34.
10. Jason Kavanagh. IL Geek-Out: Ferrari FF 4RM All Wheel-Drive System // Edmund's Inside Line, 11 март 2011. Посетен на 2 април 2011.
11. Andrew English. Ferrari FF review // The Telegraph, 6:30AM GMT 24 март 2011. Посетен на 14 март 2011.
12. Dan Strong. Ferrari FF // Autoexpress, Март 2011. Посетен на 14 март 2011.
13. "Ferrari’s new FF shooting brake" Архив на оригинала от 2013-01-19 в archive.today. Car Design News Live. Посетен на 4 юни 2012.