Gliese 710

Близкото преминаване на Gliese 710 може да предизвика сблъсъци на кометни ядра с планети
Източник на кометните ядра би бил Облакът на Оорт, простиращ се далеч отвъд орбитите на планетите в Слънчевата система

Gliese 710 е звезда от типа оранжево джудже, от спектрален клас K7 в съзвездието Змия, с видима величина 9,66 и маса 0,4 – 0,6 слънчеви маси.[1] Размерът ѝ е 0,67 слънчеви радиуса,[2] а повърхностната температура 4250 K.[1]

Gliese 710 се намира на около 63 светлинни години от Земята, но заслужава особено внимание, тъй като собственото ѝ движение, разстоянието до нея и радиалната скорост показват, въз основа на последните данни от Хипаркос, че тя ще се доближи в рамките на 1,1 светлинни години (70 000 астрономически единици) от Земята в близките 1,4 милиона години. При най-голямото си приближение, тя ще изглежда като звезда от първа звездна величина, съпоставима по яркост с Антарес. Собственото движение на Gliese 710 е много малко предвид на разстоянието до нея, което означава, че тя се движи почти директно към нас (сравни например с Арктур).

В интервала от време от ± 10 милиона години спрямо настоящия момент, Gliese 710 е звездата, чиято комбинация от маса и близък подход ще предизвика най-големите гравитационни смущения в Слънчевата система. В частност, те биха имали потенциала да дестабилизират облака на Оорт в такава степен, че да изпратят значително количество комети навътре в системата, част от които биха могли да се сблъскат с планети или други тела. Все пак, последните динамични модели показват, че нетното увеличение на метеоритните бомбардировки вследствие преминаването на Gliese 710 ще бъде не повече от 5%. Според същите изчисления най-близкият подход ще се осъществи след около 1 360 000 години, когато Gliese 710 ще бъде на 0,337 ± 0,177 парсека (1,1 светлинни години) от Слънцето.[3]

Звездата с втория по значимост подобен ефект за същия период от ± 10 милиона години е Алгол,[1] тройна звездна система от съзвездието Персей, която преди 7,3 милиона години е преминала на най-малко 9,8 светлинни години от Слънцето. По-голямото разстояние обаче частично е било компенсирано със значително по-голямата обща маса на системата от 5,8 слънчеви маси.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в García-Sánchez, Joan; et al. (February 1999). „Stellar Encounters with the Oort Cloud Based on HIPPARCOS Data“. The Astronomical Journal 117 (2): 1042 – 1055.
  2. ↑ Johnson H. M.; Wright C. D. (November 1983). „Predicted infrared brightness of stars within 25 parsecs of the sun“. The Astrophysical Journal Supplement Series 53: 643 – 711
  3. ↑ García-Sánchez, J.; Weissman, P. R.; Preston, R. A.; Jones, D. L.; Lestrade, J.-F.; Latham, D. W.; Stefanik, R. P.; Paredes, J. M. (2001). „Stellar encounters with the solar system“. Astronomy and Astrophysics 379: 634 – 659.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]