Нов човек (на латински: homo novus) в термин в Древен Рим, с който са обозначавали първия човек от незнатен или малкоизвестен род, влязъл в Сената или избран за консул. Според традицията, и членството в Сената и консулството като длъжности са били заемани от патрициите. Когато плебеите успяват да се преборят да имат и те представители в Сената, всички ново избрани плебеи са novi homines. С течение на времето, тези novi homines стават все повече. По времето на Първата пуническа война, става сензация, че novi homines са избирани в две поредни години (Гай Фунданий Фундул през 243 пр.н.е. и Гай Лутатий Катул през 242 пр.н.е.). През 63 пр.н.е., Цицерон става първият novus homo след повече от 30-годишен период.[1]
В периода на късната Римска република, разликата между класите става все по-маловажна. Консули стават представители на новия елит, нобилите, изкуствена аристокрация от всички, които могат да покажат че са директни наследници на консул по мъжка линия. [2]
Известни римляни сред „новите хора“ са Гай Марий, Марк Тулий Цицерон, Марк Порций Катон Стари, Марк Випсаний Агрипа, Гай Фламиний.