II Партски легион

Аврелиан от билон с надпис: GALLIENVS AVGustus und LEGio II PARThica VI Pia VI

II Партски легион (Legio II Parthica; Legio secunda Parthica) е легион на римската войска. Сформиран е през 197 г. в Панония, Илирия и Тракия, както I Партски легион и III Партски легион, от император Септимий Север за похода му против партите. Неговият знак е Кентавър.

След успешния поход против партите той е преместен през 202 г. близо до Рим в Castra Albana на Албани планина, Италия. Затова е наричан и Legio Albana.

214 г. легионът придружава Каракала в Александрия и след това е на зимна квартира в Апамея, Сирия. [1] През 217 г. неговият комендант Макрин e намесен в убийството на Каракала. През 218 г. Публий Валерий Комазон като легионски префект на II Партски легион в Сирия организира заедно с Gannys (възпитател на Елагабал) и III Галски легион бунт против император Макрин [2] Затова легионът е отличен от Елагабал със званието Antoniana и Pia Fidelis Felix Aeterna. 218/219 легионът се връща с Елагабал в Италия.

Легионът се бие от 231 до 233 г. с Александър Север против сасанидите. През 234 г. се връща с императора през Илирия покрай Дунав до Рейнската граница. Стациониран е в Mogontiacum (Майнц), когато императорът е убит.

Новият император Максимин Трак мести легиона в Панония и се бие против сарматите. Легионът е през 238 г. на страната на Максимин Трак и марширува с него към Рим. По пътя легионерите убиват Максимин Трак в Аквилея, преди той да може да се изправи пред Сената. Затова на легиона е простено и му се дава право да се върне в планините Албани.[3]

От 242 до 244 г. легионът с Гордиан III участва в похода против сасанидите и е награден с името Gordiana Pia Fidelis Aeterna. От император Галиен получава имената Pia V Fidelis V, Pia VI Fidelis VI и Pia VII Fidelis VII.

През ранния 5 век легионът е стациониран в Cepha (днес Hasankeyf, Турция) и е под командването на Dux Mesopotamiae.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Emil Ritterling, Legio (II Parthica). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band XII,2, Stuttgart 1925, Sp. 1476–1483.
  • Gabriele Wesch-Klein, Soziale Aspekte des römischen Heerwesens in der Kaiserzeit, Stuttgart 1998. ISBN 3-515-07300-0.
  • Oliver Stoll, Römisches Heer und Gesellschaft, Steiner, Stuttgart 2001, ISBN 3-515-07817-7

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Oliver Stoll, Römisches Heer und Gesellschaft, S. 13
  2. ↑ Дион Касий, Römische Geschichte, 78,31,4. 32. 39
  3. ↑ Йона Лендеринг: Legio II Parthica Архив на оригинала от 2014-07-19 в Wayback Machine., Livius.org

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
II Партски легион.