За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Internet Message Access Protocol („интернет протокол за достъп до съобщения“, познат повече като IMAP и наричан в миналото Interactive Mail Access Protocol – „интерактивен протокол за достъп до поща“) е интернет протокол от приложния слой на OSI модела за достъп до електронна поща на отдалечен сървър от локален клиент. IMAP и POP3 (Post Office Protocol версия 3) са двата най-разпространени стандартни протокола за четене на електронна поща. И двата се поддържат на практика от всички съвременни клиенти и сървъри за електронна поща, въпреки че в някои случаи са добавени към специфични за доставчика, обикновено частни, интерфейси. Например, въпреки че между Microsoft Outlook клиентът и Exchange сървъра, както и между Lotus Notes клиента и Domino сървъра, се използват частни протоколи, всички тези продукти поддържат и IMAP и POP3, позволявайки достъп до други сървъри и клиенти. Последната версия на IMAP, IMAP версия 4 ревизия 1 (IMAP4rev1), е дефинирана в RFC 3501.
IMAP е разработен от Марк Криспин през 1986 г. като съвременна алтернатива на широко използвания POP протокол за четене на електронна поща. По принцип и двата протокола позволяват на един клиент за електронна поща да чете съобщенията, съхранени от един сървър за електронна поща. Важни възможности на IMAP, които POP не предоставя, са:
Независимо дали използват POP3 или IMAP4 за получаване на съобщения, клиентите използват протокола SMTP за изпращане на съобщения. Клиентите за електронна поща често се наричат POP или IMAP клиенти, но и в двата случая се използва и SMTP.
Повечето програми за електронна поща използват и LDAP за справочни услуги.
IMAP често се използва в големи мрежи, каквито са университетските системи за електронна поща. Той позволява на потребителите да получават новите съобщения веднага на своите компютри, тъй като пощата се съхранява в мрежата. С POP3, потребителите трябва или да заредят електронната поща на своя компютър, или да я четат през уеб-интерфейс. И двата начина са по-бавни от IMAP, като новата поща трябва да се зарежда периодично или да се опреснява страницата в уеб-браузъра, за да се видят новите съобщения.
За разлика от много интернет протоколи, IMAP4 има вградени шифрирани механизми за достъп до сметките. Паролите, разбира се, могат да се предават по IMAP4 и нешифрирани. Тъй като механизмът за шифриране трябва да се договори между клиента и сървъра, при някои комбинации клиент-сървър се използват нешифрирани пароли (най-често Windows клиенти с не-Windows сървъри). IMAP4 обменът на данни може да се шифрира и с SSL – или чрез тунелиране на IMAP4 през SSL на порт 993, или чрез подаване на „STARTTLS“ в една вече установена IMAP4 сесия.
IMAP4 работи върху TCP/IP връзка, използвайки мрежовия порт 143.
|