Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: Редактиране.Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.
ISO има и друг стандарт, дефиниращ трицифрени кодове за парични единици – ISO 3166.
В първоначалния вариант на стандарта за българскиялев е определен кодът BGL, като кодовете BGJ и BGK се използват за лева пред деноминациите от, съответно, 1952 и 1962. След деноминацията от 1999 кодът на българския лев е BGN.
Самолетен билет, показващ цената с кода по ISO 4217 „EUR“ (долу ляво), а не със знака на паричната единица €.
Кодовете по ISO 4217 се състоят от две части. Първата от тях може да бъде:
Двубуквен код за страна, дефиниран в ISO 3166-1 alpha-2, за националните валути. Например BG за българския лев или JP за японската йена.
Буквата X, използвана за международни парични единици и някои специални приложения, описани по-долу. Тъй като в ISO 3166-1 alpha-2 няма кодове, започващи с X, така се избягва потенциален конфликт с кода на някоя национална валута.
След въвеждането на еврото по изключение е въведен кодът EUR. За да се избегнат потенциални конфликти, кодът EU в ISO 3166-1 alpha-2 е резервиран и не може да се използва за никоя страна.
Втората част от кода (третата буква) при националните валути може да заема различни стойности. Най-често това е първата буква от името на съответната парична единица, например USD за американския долар. При деноминация на паричната единица се въвежда нов код, за да се разграничат старите и новите стойности. Често новият код включва първата буква на думата „нов“ на съответния език, например BGN за лева или TRY за турската лира. В други случаи това не е така – например кодът на рублата е променен от RUR на RUB, като е използвана третата буква на името.
Кодовете, започващи с X, имат няколко специални приложения, като в зависимост от тях втората част от кода има различно значение.
XAU, XAG, XPD и XPT са кодове за една трой унция от благородните метали, съответно злато, сребро, паладий и платина. Тук втората част от кода съответства на символа на химичния елемент.
XTS е резервиран за тестване
XXX обозначава непарични трансакции
С X започват и кодовете за международни парични единици и други средства за разплащане, като например специални права на тираж на Международния валутен фонд. Изключение от това правило е еврото, за което е създаден специалния код EUR, въпреки че съществуващата преди него европейска парична единица използва код XEU.
През 1973 г. Технически комитет 68 на ISO решава да разработи кодове за представяне на валути и ценни книжа, които да се използват в търговията и финансите. На 17-а сесия (февруари 1978 г.) на свързаната Икономическата комисия на ООН за Европа експертната група се съгласява, че трибуквените кодове на международния стандарт ISO 4217 могат да се използват в международната търговия.
С времето се създават нови парични единици, а употребата на някои от старите се прекратява. Често тези промени се дължат на нови правителства, договори между страните или деноминация на валутата. В резултат на това списъкът с кодовете трябва да се адаптира. Отговорна за тази дейност е поддържащата агенция на ISO 4217 – BSI (British Standards Institution, Британски институт за стандарти).