K-1

K-1 е правилник за провеждане на състезания по бойни изкуства и спорт, който съчетава едновременно техники от муай-тай, кикбокс, таекуондо, карате и бокс.

Спортът е създаден от бившия шампион по киокушин карате Казиоши Оши през 1980. Всяка среща по К-1 се провежда в 3 рунда като в края съдиите решават кой да е победителя, освен ако преди това не е имало нокаут. При равностоен мач съдиите имат право да удължат срещата до 5 рунда. К-1 има два подстила:

  • K-1 MAX: Максималното тегло е 70,5 кг. Правилата са както при K-1.
  • K-1 Hero's: Правилата са смесени и не съвпадат с официалните правила на K-1

Световното първенство по К-1 (K-1 World Grand Prix) се провежда всяка година в Токио и предизвиква огромен зрителски интерес. Турнирите протичат като загубилия срещата си (чрез нокаут или по точки) моментално отпада от турнира, а спечелилият продължава в следващия рунд. Целият турнир се провежда само в една вечер и така един състезател може да проведе три битки само за няколко часа. Най-прочутите К-1 бойци са Ернесто Хууст, Реми Боняски, Семи Шилт и Буакау Пор Пурамук.

Битките по K-1 в САЩ могат да бъдат гледани по телевизията само чрез плащане, а в Европа се предават по телевизионния канал Евроспорт.

Буквата K в K-1, официално е замислена от организаторите да представя трите спорта – „карате“, „кикбокс“ и „кунгфу“.[1] Въпреки това някои предполагат, че буквата представя бойните спортове, в които тя се среща – карате, кикбокс, кунгфу, какутоуджи (японската дума за „бойни спортове“) и таекуондо.

Аналогия съществува и с едно от имената на връх Еверест – K1.

K-1 World Grand Prix Champions (световно първенство в тежка категория)

[редактиране | редактиране на кода]

K-1 WORLD MAX Champions (световно първенство до 70,5 кг)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. www.k-1.co.jp, архив на оригинала от 3 март 2011, https://web.archive.org/web/20110303065055/http://www.k-1.co.jp/en/what/index.html, посетен на 20 януари 2013