La donna è mobile

Тази статия е за оперната ария. За българския игрален филм вижте La Donna E Mobile.

La donna è mobile
КомпозиторДжузепе Верди
La donna è mobile в Общомедия
La donna è mobile от Риголето в изпълнение на Енрико Карузо (1908)

La donna è mobile (ит.) е сред най-прочутите и често изпълнявани оперни арии на света – песента на Херцога на Мантуа (тенор) в третото, последно действие на ВердиеватаРиголето“ (1851).

В превод заглавието означава „Жената е изменчива/вятърничава/непостоянна“, а текстът на либретиста Франческо Мария Пиаве гласи приблизително следното: „Лекоподвижна, като перце на вятъра, е жената – така сменя тона и разположението си. Всяко мило личице, все едно дали плаче или се смее, е лъжовно. Зле свършва онзи, който разчита на жената, който непредпазливо ѝ доверява сърцето си. Но пък онзи, който не се опива с любов от нейната гръд, никога не се чувства напълно щастлив.“

Оригинален текст на италиански
Примерен превод на български

La donna è mobile
Qual piuma al vento,
Muta d'accento – e di pensiero.
Sempre un amabile,
Leggiadro viso,
In pianto o in riso, – è menzognero.

Припев
La donna è mobil
qual piuma al vento
Muta d'accento e di pensier!
e di pensier!
e di pensier!

È sempre misero
Chi a lei s'affida,
Chi le confida – mal cauto il cuore!
Pur mai non sentesi
Felice appieno
Chi su quel seno – non liba amore!

Припев
La donna è mobil
qual piuma al vento,
Muta d'accento e di pensier!
e di pensier!
e di pensier!

Жената е изменчива
Като перце по вятъра,
Лесно мени туй що е на езика, и на ума ѝ.
Винаги обичлива,
Лице красиво,
През сълзи и през смях, измамна е винаги тя.

Припев
Жената е изменчива
Като перце по вятъра,
Лесно мени туй що е на езика, и на ума ѝ.
И на ума!
И на ума!

Винаги е нещастен
Тоз, който вярва в нея,
Тоз, който ѝ се доверява, о, сърце лековерно!
И все пак не се чувства никога
Напълно щастлив,
Тоз, който от тази гръд любов не суче!

Припев
Жената е изменчива
Като перце по вятъра,
Лесно мени туй що е на езика, и на ума ѝ.
И на ума!
И на ума!