La donna è mobile | |
Композитор | Джузепе Верди |
---|---|
La donna è mobile в Общомедия |
La donna è mobile (ит.) е сред най-прочутите и често изпълнявани оперни арии на света – песента на Херцога на Мантуа (тенор) в третото, последно действие на Вердиевата „Риголето“ (1851).
В превод заглавието означава „Жената е изменчива/вятърничава/непостоянна“, а текстът на либретиста Франческо Мария Пиаве гласи приблизително следното: „Лекоподвижна, като перце на вятъра, е жената – така сменя тона и разположението си. Всяко мило личице, все едно дали плаче или се смее, е лъжовно. Зле свършва онзи, който разчита на жената, който непредпазливо ѝ доверява сърцето си. Но пък онзи, който не се опива с любов от нейната гръд, никога не се чувства напълно щастлив.“
Оригинален текст на италиански
|
Примерен превод на български
|
---|---|
La donna è mobile Припев È sempre misero Припев |
Жената е изменчива Припев Винаги е нещастен Припев |