Led Zeppelin IV | ||||
Албум на „Лед Зепелин“ | ||||
---|---|---|---|---|
Записан | Ноември 1970 г. – май 1971 г. | |||
Издаден | 8 ноември 1971 г. | |||
Жанр | Хардрок, хевиметъл | |||
Времетраене | 42:25 | |||
Музикален издател | „Атлантик“ | |||
Пореден албум | Четвърти | |||
Продуцент(и) | Джими Пейдж | |||
Език | Английски | |||
Хронология на „Лед Зепелин“ | ||||
| ||||
Сингли от Неозаглавен | ||||
| ||||
Led Zeppelin IV в Общомедия |
Неозаглавеният четвърти студиен албум на британската рок група „Лед Зепелин“, известен като Led Zeppelin IV, е издаден на 8 ноември 1971 г. от „Атлантик Рекърдс“.[1] Албумът е продуциран от китариста Джими Пейдж[2] и е записан между декември 1970 г. и февруари 1971 г., предимно в имението „Хедли Грейндж“.[3] Изданието включва отличителната за групата песен Stairway to Heaven,[4] впоследствие описана като една от най-великите рок песни на всички времена.[5][6]
Неформалната обстановка в „Хедли Грейндж“ вдъхновява групата и позволява на музикантите да опитват различни аранжименти, създавайки песни в различни стилове.[3] След като предишният им албум Led Zeppelin III получава смесени отзиви от критиците,[7][8][9] групата решава, че четвъртият им албум официално ще бъде без заглавие и вместо това ще бъде представен от четири символа, избрани от всеки член на „Лед Зепелин“, без да включва името или други елементи на предната обложка.[10] За разлика от предишните три албума за записите на този към групата се присъединяват някои гост-музиканти като певицата Сенди Дени за The Battle of Evermore[1] и пианистът на „Ролинг Стоунс“ Иън Стюарт за Rock and Roll.[11] Както при предишните албуми, така и в този, по-голямата част от съдържанието е написано от групата, с изключение на хардрок блус композицията When the Levee Breaks, която представлява свободна интерпретация по едноименната творба на американската блус изпълнителка Мемфис Мини.[1]
Албумът постига изключителен търговски успех и получава голямо признание от критиката.[12] С продажби възлизащи на повече от 37 милиона копия по целия свят,[13] 24 милиона от които в Съединените американски щати, това е най-продаваният албум на „Лед Зепелин“ в цялата им кариера.[14] В световен мащаб Led Zeppelin IV е един от най-продаваните албуми в историята на музиката, заемайки 12-о място в класацията. Led Zeppelin IV е и петият най-продаван албум в Съединените американски щати,[15] а музикалните критици редовно го поставят на висока позиция в различни класации с най-великите албуми на всички времена.[16][17][18]
Led Zeppelin IV е включен в Залата на славата на музикалните награди „Грами“[19] и е поставен под №4 в класацията на най-великите 200 албума, събрана от Залата на славата на рокендрола.[20] Този албум се смята и до днес за един от най-важните и влиятелни рок албуми. В него се преплитат стилове като блус, рокендрол и хардрок,[1] а две от песните – The Battle of Evermore и Going to California, съдържат „чист английски фолклор“. Страстта на вокалиста Робърт Плант към митологията и мистиката, залегнали в някои текстове, допълват облика на албума.[21]
По време на шестото им турне в Съединените американски щати през 1970 г. хонорарът на „Лед Зепелин“ е минимум 25 000 долара на концерт.[22] Музикантите излизат на сцената без подгряваща група, без сценичен декор и реквизит – на сцената са монтирани само усилватели и осветление. През този период списание „Мелъди Мейкър“ – водещото британско музикално издание по това време, публикува резултатите от анкета сред своите читатели под заглавие „Зепелин побеждава Бийтълс“. Само година след като са определени за третата най-добра група, „Лед Зепелин“ оглавяват класациите на най-добрите групи, които са доминирани от „Бийтълс“ в продължение на осем години.[23] Робърт Плант е обявен за вокалист на годината, а Led Zeppelin II – за „най-добър албум“.[24][25] На 18 септември, на фона на тези събития, групата лети за Ню Йорк, където дава пресконференция по повод на два разпродадени концерта в „Медисън Скуеър Гардън“, за които получават 100 000 долара – най-високият хонорар на групата по това време.[26][27] Музикантите разменят шеги с недружелюбни и скептични репортери, повечето от които свързват групата с измама и обикновена жажда за пари.[28] През следващия месец отношенията с пресата се влошават още повече и се превръщат в открита конфронтация.[28]
Големият шум около Led Zeppelin III гарантира добри продажби, заради големия брой предварителни поръчки. Въпреки това албумът е рецензиран негативно от пресата, а успехът му е посрещнат с възмущение поради обвиненията към групата в кражба на идеи от други блус изпълнители.[28] Списание „Ролинг Стоун“ определя феновете на групата като запалени наркомани, което е подхванато и от други печатни издания.[29] Пресата заклеймява групата, което, от своя страна, довежда до пълното ѝ игнориране от критиката. В резултат на това в продължение на близо година музикантите не дават интервюта.[29]
След издаването на Led Zeppelin III през октомври 1970 г. групата си взема почивка от изпълненията на живо, за да се съсредоточи върху записването на следващ албум. Музикантите отхвърлят всички предложения за турнета, включително предложен концерт за Нова година, който трябва да бъде излъчен по телевизията, и се връщат в „Брон-Ир-Аур“ – селска къща в Сноудония, Уелс, за да запишат нови песни.[30]
Звукозаписните сесии за албума започват в новите студия на „Айлънд Рекърдс“ в Лондон през декември 1970 г.[31] Първоначално музикантите от групата избират дома на Мик Джагър за място на записите, но се отказват поради твърде високата цена.[3] След месец те се преместват в имението „Хедли Грейндж“ в Хампшир, Англия, където използват мобилното студио на „Ролинг Стоунс“ със звукорежисьора Анди Джонс и Иън Стюарт от „Ролинг Стоунс“. Анди Джонс току-що е приключил работата по албума Sticky Fingers на „Стоунс“ и препоръчва на „Лед Зепелин“ същото мобилно студио.[3] Китаристът и продуцент Джими Пейдж по-късно си спомня: „Имахме нужда от такова място, където можем да изпием чаша чай и да се скитаме из градината, и да влезем и да направим това, което трябваше да направим.“[32] Тази спокойна атмосфера предоставя много предимства.[32] Басистът Джон Пол Джоунс си спомня, че липсата на барове и забавления помага на групата да се съсредоточи върху музиката, без да се разсейва.[3]
След като са записани основните песни, групата прави допълнителни записи на партиите (overdubbs) в Лондон през февруари. Малко по-късно Джими Пейдж доставя многопистовите касети в „Сънсет Саунд“ в Лос Анджелис за смесване по препоръка на Джон Пол Джоунс и с план за издаване през април 1971 г.[33][34] Въпреки това групата не харесва резултатите и така, след турне през пролетта и началото на лятото, през юли Пейдж прави ремикс на целия албум. Изданието отново е забавено заради избора на обложка и обмислянето дали да бъде двоен албум или дори колекция от миниалбуми.[35]
След хладния до пренебрежителен прием от страна на критиката, който Led Zeppelin III получава в края на 1970 г., Джими Пейдж решава, че следващият албум на „Лед Зепелин“ няма да има заглавие, а вместо това ще включва върху вътрешната обложка само името на звукозаписната компания и четири ръчно нарисувани символа, всеки избран от един от членовете на групата.[11] Звукозаписната компания категорично отхвърля идеята, но групата отстоява позицията си и отказва да предаде главните касети, докато тяхното решение не бъде одобрено.[36] Джими Пейдж създава свой собствен символ[11] и никога не разкрива публично каквито и да било аргументи зад него. Твърди се, че неговият символ датира още от 1557 г. и е използван за обозначаването на Сатурн в астрологическото значение на планетата като управляваща зодиакалния знак Козирог,[37] а понякога се нарича „ZoSo“, въпреки че според седмия Пейдж не е бил замислен като дума.[11] Символът на Джоунс, който той избира от Книгата на знаците на Рудолф Кох, е единичен кръг, пресичащ трикветра, предназначен да символизира човек, който притежава както увереност, така и компетентност.[11] Символът на Бонъм – трите взаимосвързани (боромейски) пръстена, е избран от барабаниста от същата книга. Той представлява триадата майка, баща и дете, но също така е логото на производителя на оръжия „Круп“ и обърната с главата надолу бира „Балънтайн“.[11] Символът на Плант, който представлява перо в кръг, е негов собствен дизайн, основаващ се на знака на предполагаемата цивилизация Му.[11] Пети, по-малък символ, избран от гост-вокалистката Сенди Дени, представя нейния принос към The Battle of Evermore; фигурата, съставена от три равностранни триъгълника, се появява на вътрешната обложка на дългосвирещата плоча, и служи като звездичка.[38] По време на турнето на „Лед Зепелин“ в Обединеното кралство през зимата на 1971 г., малко след издаването на албума, символите се виждат на сценичното оборудване на групата, но само символите на Пейдж и Бонъм са запазени за последващи турнета.[39][40]
Джими Пейдж също така заявява, че решението да издаде албума без никаква писмена информация на обложката е в противоречие с настоятелния съвет, даден му от консултант по връзки с обществеността, който казва, че след едногодишно отсъствие както от записи, така и от турнета, този ход би бил равнозначен на „професионално самоубийство“.[41] Той припомня, че звукозаписната компания настоява албумът да има заглавие, но отстоява позицията си и това решение, тъй като смята, че това ще окаже влияние върху критиците, които не рецензират един албум на „Лед Зепелин“, без да го разглеждат в контекста на по-ранните.[42]
Издаването на албума по този начин затруднява последователното му идентифициране. Макар че най-често се нарича Led Zeppelin IV, в каталозите на „Атлантик Рекърдс“ се използват имената Four Symbols и The Fourth Album. Наричан е също така ZoSo (символът, избран от Джими Пейдж), Untitled и Runes.[11] Пейдж често реферира към албума в интервюта като „четвъртия албум“ и Led Zeppelin IV,[41] а Плант го смята за „четвъртия албум, това е“.[43] Оригиналната дългосвиреща плоча също няма текст на предната или задната корица; липсва и каталожен номер на гърба ѝ.[11]
Предната част на обложката на Led Zeppelin IV включва ръчно оцветена фотография от XIX век на човек с наръч съчки на гръб, закупена от антикварен магазин в Рединг, Бъркшир, от Робърт Плант.[11][44] Картината е окачена на вътрешната стена на частично разрушена крайградска къща, за да бъде направена снимката. Жилищният блок на обратната страна на обложката е сградата „Солсбъри Тауър“ в квартала Лейдиууд в Бирмингам.[45] Пейдж обяснява, че корицата на четвъртия албум цели да илюстрира противопоставянето град - провинция, което първоначално се появява в Led Zeppelin III, и напомня на хората, че трябва да се грижат за планетата Земя.[41] Обложката на албума е сред 10-те избрани от Кралската поща за серия от пощенски марки „Обложка на класически албум“, издадена през януари 2010 г.[46]
Вътрешната илюстрация от Барингтън Колби, озаглавена „Отшелникът“,[38] е повлияна от едноименната карта в колодата таро „Райдър-Уейт“.[11] Този герой по-късно е изобразен от самия Пейдж в концертния филм на „Лед Зепелин“ The Song Remains the Same (1976).[47] Шрифтът за текстовете на Stairway to Heaven, отпечатан върху вътрешната част от обложката на албума, е избран от Джими Пейдж. Той попада на старо списание на движението „Изкуства и занаяти“ от края на XIX век, и смята, че буквите в него са интересни.[44]
Албумът е издаден от „Атлантик Рекърдс“ на 8 ноември 1971 г.[1] Той е популяризиран чрез поредица от тийзър реклами, показващи отделните символи от обложката на албума.[11] Влиза в класацията на Обединеното кралство под номер 10, издигайки се до номер 1 на следващата седмица, като прекарва общо 90 седмици в класацията.[48] В САЩ това е най-продаваният албум на „Лед Зепелин“,[15] но не успява да оглави класацията за албуми „Билборд 200“. Най-високото място, което достига, е 2-ро, като през декември 1971 г. отстъпва на There's a Riot Goin' On на „Слай енд дъ Фемили Стоун“, а през януари 1972 г. – на Music на Керъл Кинг.[49] Дейв Люис – редактор на посветеното на „Лед Зепелин“ списание „Тайт Бът Луз“, който повече от 40 години пише за групата,[50] казва: „В крайна сметка, „четвъртият албум на „Зепелин“ ще бъде най-трайният продавач в техния каталог и най-впечатляващият успех в кариерата им, както от комерсиална гледна точка, така и от гледна точка на критиката“.[11] В един момент албумът е класиран сред един от петте най-продавани албума на всички времена.[12] Към 2014 г. е един от най-продаваните албуми на всички времена с повече от 37 милиона продадени копия в световен мащаб.[13] През 2021 г. той е обявен за петия най-високо сертифициран албум в САЩ от Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка с общо 24 платинени награди.[15]
Албумът е преиздаван няколко пъти през 70-те години на XX век, включително на грамофонна плоча през 1978 г. и бокс сет пакет през 1988 г.[51] За първи път е издаден на компактдиск през 80-те години на XX век. Джими Пейдж ремастерира албума през 1990 г. с инженер Джордж Марино в опит да актуализира каталога и няколко песни са използвани за компилациите Led Zeppelin Remasters и Led Zeppelin (Box Set). Всички ремастерирани песни са преиздадени в The Complete Studio Recordings,[52] докато албумът е преиздаден самостоятелно и на компактдиск през 1994 г.[53][54]
Ремастерирана версия на Led Zeppelin IV е преиздадена на 27 октомври 2014 г. заедно с Houses of the Holy и получава широко признание от критиците, включително от списание „Ролинг Стоун“.[55] Тя се предлага в шест формата: стандартно издание на компактдиск, луксозно издание с два компактдиска, стандартна версия с дългосвиреща плоча, луксозна версия с две дългосвирещи плочи, супер луксозна версия с два компактдиска плюс две дългосвирещи плочи с книга с твърди корици и в MP3 формат.[56] Луксозните и супер луксозните издания включват и бонус материал. Преизданието е с версия на оригиналната обложка с обърнати цветове.[57]
Рейтинг на албума | |
Led Zeppelin IV | |
Обобщени резултати | |
---|---|
Източник | Оценка |
„Метакритик“ | 100/100[58] |
Детайлни резултати | |
Източник | Оценка |
„Олмюзик“ | [1] |
Списание „Блендър“ | [59] |
„Рък. за записи на Кристгау” | A[60] |
„Енц. на популярната музика” | [61] |
„Ентъртейнмънт Уийкли“ | A+[62] |
Списание „Моджо“ | [63] |
Издание „МюзикХаунд“ | 5/5[64] |
Сайт „Пичфорк“ | 9.1/10[65] |
Списание „Кю“ | [66] |
Ръководството за албуми на списание „Ролинг Стоун“ | [67] |
Led Zeppelin IV в Общомедия |
Led Zeppelin IV получава високо признание от критиците.[12] В съвременна рецензия за „Ролинг Стоун“ Лени Кей изтъква като голямо достойнство на албума разнообразието на песните в него: „от осем песни няма нито една, която да стъпва на пръстите на другата“.[68] Списание „Билборд“ го нарича „мощен албум“, който има търговския потенциал на предишните три албума на групата.[69] Първоначално Робърт Кристгау дава на Led Zeppelin IV безразлична оценка, но по-късно го нарича шедьовър на „тежкия рок“.[60] Макар че все още намира средновековните идеи на групата за ограничаващи, той вярва, че албумът я показва на върха на нейната кариера в писането на песни.[60]
В ретроспективно ревю за „Олмюзик“ Стивън Томас Ърлевайн приписва на албума това, че „дефинира не само „Лед Зепелин“, но и звука и стила на хардрока от 70-те години“, като същевременно „включва хевиметъл, фолк, чист рокендрол и блус“.[1] В ръководството си за хевиметъл албуми Джо Грос от списание „Спин“ представя Led Zeppelin IV като „монолитен крайъгълен камък“ на жанра.[70] Дарил Ийсли от „Би Би Си Мюзик“ казва, че албумът е глобален успех за групата и ефективно комбинира фолк идеите на третия им албум с хардрок стила на втория,[71] докато критиците Катрин Флин и Джулиан Ринг смятат, че включва блус рок от дебюта им, заедно с другите стилове от втория и третия им албум.[72] Журналистът Ей Джей Рамирес го определя за един от най-великите хевиметъл албуми на всички времена,[73] а в книгата си от 1991 г. „Стълба към ада: 500-те най-добри хевиметъл албума във Вселената“ Чък Еди го нарича номер едно метъл албум на всички времена.[74] Според изследователят на рок музиката Мейблън Джоунс Led Zeppelin IV и особено Stairway to Heaven отразяват присъствието на хевиметъла в контракултурните тенденции от началото на 1970-те години, тъй като албумът „смесва постхипи мистицизъм, митологични опасения и хардрок“.[75]
Награда | Публикация | Държава | Година | Място |
---|---|---|---|---|
100-те най-велики албума, правени някога[76] | Списание „Моджо“ | ОК | 1996 | 24 |
Зала на славата на Грами[19] | Грами | САЩ | 1999 | * |
Албум на хилядолетието[77] | Гитар | САЩ | 1999 | 2 |
100-те най-велики рок албума някога[78] | Списание „Класик Рок“ | САЩ | 2001 | 1 |
500 най-велики албума на всички времена[79] | Списание „Ролинг Стоун“ | САЩ | 2020 | 58 |
Топ 100 албума на 1970-те[80] | Сайт Пичфорк | САЩ | 2004 | 7 |
1001 албума, които трябва да чуете, преди да умрете[81] | Робърт Димери | САЩ | 2005 | * |
100-те най-добри албума някога[82] | Списание „Кю“ | ОК | 2006 | 21 |
100-те най-велики британски рок албума някога[83] | Списание „Класик Рок“ | ОК | 2006 | 1 |
Топ 200 албума на всички времена[20] | Зала на славата на рокендрола | САЩ | 2007 | 4 |
500-те най-велики албума на всички времена[84] | Сайт Ню Мюзикал Експрес | ОК | 2013 | 106 |
„Музикалната еволюция, особено в жанровете на рок и поп музиката, като правило не става чрез разрушаване на всички предишни конвенции, а чрез просто повторение и „подобряване“ на съществуващите норми. […] Революционните албуми, групи и изпълнители често показват правилната комбинация от познати влияния и оригинални идеи или пресъздаване на различни тенденции. Такъв е случаят и с Led Zeppelin...[…] Това направи този албум толкова влиятелен и непреходен дори половин век след създаването му.“ |
– Милтън Мермикидес[85] |
Много музикални критици смятат Led Zeppelin IV за най-добрия албум в дискографията на групата, което се доказва от множество класации и публикации.[86][87][88][89][90][91][92] Известни изпълнители цитират Led Zeppelin IV като един от най-влиятелните албуми в историята на музиката, както и причината да започнат да правят музика. Вокалистът на рок групата „Гънс Ен Роузис“ Аксел Роуз, казва в интервю, че Led Zeppelin IV е първата плоча, която той купува със собствени пари и именно тя го прави почитател на тежката музика. Бившият китарист на „Гънс Ен Роузис“, Слаш, заявява, че е започнал да свири на китара любимите си песни от този албум на училищни партита.[93] От своя страна Били Дъфи от „Кълт“ нарича четвъртия албум на британците един вид „пропуск“ към рок музиката, както и един от стълбовете, които са в основата на „шибания рокендрол небостъргач“.[85] Барабанистът Фил Колинс отбеляза, че през 1970-те години на XX век е възхитен от свиренето на Джон Бонъм, изтъквайки уменията на барабаниста в този албум.[94] Музиканти от други жанрове също цитират влиянието на Led Zeppelin IV върху своята кариера. Поп певицата Мадона казва в биографията си, че Led Zeppelin IV е всичко, което е слушала през 1971 г., и чрез този албум „е повярвала, че музикалното безсмъртие е възможно“.[95][96] Британската певица Адел откроява този албум като рок записа, който е слушала най-често като дете.[97]
Вокалистът на „Куийн“ Фреди Меркюри споменава, че много от ранните му композиции са вдъхновени от песните в албума, по-специално от структурата на Stairway to Heaven, помогнала му да завърши работата по песента Bohemian Rhapsody, която от своя страна е един от най-големите хитове на „Куийн“.[98][99][100] За Джеймс Хетфийлд от „Металика“ Stairway to Heaven е една от десетте му любими песни: „Когато за първи път взех китара, първото нещо, което научих, беше началото на тази песен“.[101][102]
През април 1982 г. комисия на щатския законодателен орган на Калифорния решава да слуша записите на Led Zeppelin наобратно. Въпросът е повдигнат от телеевангелиста Пол Крауч, който твърди, че по този начин човек може да чуе сатанистките послания, предавани от групата чрез загадъчна техника за „обратно маскиране“. Крауч е подкрепен от представители на организацията „Морално мнозинство“, които споделят мнението, че по този начин християнската младеж на Съединените щати е била изложена на скритото влияние на сатанизма и подсъзнателно привличане на поклонение пред дявола.[103] След като изслушват Stairway to Heaven отзад напред, някои от съдебните заседатели твърдят, че чуват сатанистки фрази.[104][105][106] Обвинителите предлагат да се приеме закон за задължителни предупредителни етикети на албумите. Няколко групи психолози тестват тези твърдения с помощта на научни методи, резултатите от които показват, че субектите чуват само непоследователни звуци. Сатанистките стихове се чуват, само когато субектите имат отпечатано копие пред очите си.[103] Робърт Плант коментира тези обвинения: „Трябва да имате много свободно време, само за да си помислите, че някой [от публиката] може да направи това [да започне да слуша песента назад]“.[106] През 2003 г. Джими Пейдж споделя пред журналиста Ник Кент: „Можех да обсъдя мистиката с Робърт“, отговаря китаристът, който според Кент се интересува много повече от тъмните сфери, отколкото вокалиста. „Дали тъмнината ме привлече, или бях привлечен от нея, не знам“, добавя Джими Пейдж.[107]
През 2004 г. писателят Томас Френд публикува книга, наречена „Паднал ангел: Неразказаната история на Джими Пейдж и Лед Зепелин“. След подробен анализ на Led Zeppelin IV той излага версията, че Джими Пейдж не само е бил обсебен от окултизма, но и сключва „специално споразумение с другите трима музиканти от групата „Лед Зепелин“, за да свалят християнството и превърнат обществеността, купуваща рок албуми, във вяра, почитаща дявола.“ Писателят заключава, че Stairway to Heaven е песен за второто пришествие на сатанизма и че е почит към Луцифер. Впоследствие Кенет Ергер, близък приятел на Джими Пейдж по време на издаването на Led Zeppelin IV, говори за Stairway to Heaven като „най-луциферианската песен на „Лед Зепелин“.[108] Въпреки всичко това, един от най-влиятелните американски радио диджеи, Дейв Диксън, коментирайки тези слухове, отбелязва, че намирането на твърде много в музиката на „Лед Зепелин“ е толкова лесно, колкото погрешното тълкуване на Библията:
„ | […] Каквато и система от вярвания да искате да откриете, можете да я намерите. И така някой идва и казва, че Stairway to Heaven всъщност е Stairway to Hell. И ако не сте достатъчно умен и искате да повярвате, е невероятно лесно да повярвате в него. […] Трябва само да погледнете Марк Чапман, който стреля по Ленън, или дори по-рано, в Менсън, за да видите, че хората ще намерят каквото си искат в песни, книги и навсякъде. […] Stairway to Heaven е страхотна песен, но бих бил доста изненадан, ако Робърт Плант, честно казано, можеше да каже какво означават текстовете.[109] | “ |
Led Zeppelin IV, 1971 | 42:20 | ||
# | Заглавие на песента | Автор(и) | Време |
---|---|---|---|
1. | Black Dog | Джими Пейдж, Робърт Плант, Джон Пол Джоунс | 4:55 |
2. | Rock and Roll | Джими Пейдж, Робърт Плант, Джон Бонъм | 3:40 |
3. | The Battle of Evermore | Джими Пейдж, Робърт Плант | 5:38 |
4. | Stairway to Heaven | Джими Пейдж, Робърт Плант | 7:55 |
5. | Misty Mountain Hop | Джими Пейдж, Робърт Плант, Джон Пол Джоунс | 4:39 |
6. | Four Sticks | Джими Пейдж, Робърт Плант | 4:49 |
7. | Going to California | Джими Пейдж, Робърт Плант | 3:36 |
8. | When the Levee Breaks | Джон Бонъм, Джон Пол Джоунс, Мемфис Мини, Джими Пейдж, Робърт Плант | 7:08 |
„Лед Зепелин“
Допълнителни музиканти
|
Продукция
|
Класация (1971 – 72) | Най-висока позиция |
---|---|
Австралия[111] | 2 |
Австрия[112] | 3 |
Великобритания[51] | 1 |
Германия[113] | 5 |
Дания[114] | 2 |
Испания[115] | 8 |
Канада[116] | 1 |
Нидерландия[117] | 1 |
Норвегия[118] | 3 |
САЩ „Билборд 200“[49] | 2 |
САЩ Списание „Кеш Бокс“[119] | 1 |
САЩ Списание „Рекърдс Уърлд“[120] | 1 |
Финландия[121] | 7 |
Франция[122] | 2 |
Швеция[123] | 2 |
Страна | Сертификат | Сертифицирани бройки продажби |
---|---|---|
Австралия[124] | 9хПлатинен | 630 000 |
Аржентина[125] | Платинен | 60 000 |
Бразилия[126] | Платинен | 250 000 |
Великобритания[127] | 6хПлатинен | 1 800 000 |
Германия[128] | 3хЗлатен | 750 000 |
Италия[129] Продажби след 2009 г. |
Платинен | 50 000 |
Испания[130] | Платинен | 100 000 |
Канада[131] | 2хДиамантен | 2 000 000 |
Норвегия[132] | Сребърен | 20 000 |
Норвегия[133] Преиздаване |
2хПлатинен | 40 000 |
САЩ[14] | 24хПлатинен | 24 000 000 |
Франция[134] | 2хПлатинен | 600 000 |
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Led Zeppelin IV в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
Тази статия е включена в списъка на избраните на 26 април 2022. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия. |