Meloe brevicollis

Meloe brevicollis
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Бръмбари (Coleoptera)
серия:Cucujiformia
семейство:Мехурести бръмбари (Meloidae)
род:Майки (Meloe)
вид:M. brevicollis
Научно наименование
Panz., 1793
Meloe brevicollis в Общомедия
[ редактиране ]

Meloe brevicollis („Късоврата майка“) е вид бръмбар от род Майки (Meloe), сем. Meloidae. Разпространен е в почти цяла Европа (включително и в България), голяма част от Азия и Мароко.[1][2]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Видовият епитет brevicollis означава „късоврат“ и това е препратка към късия преднегръб на бръмбара. Произлиза от латинските думи brevis („къс“) и collum („врат“), с наставка -is за образуване на прилагателно.

Разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Meloe brevicollis е с палеарктично разпространение:[1][2]

  • Европа: почти навсякъде, без островите Ирландия и Исландия
  • Азия: из цялата географска дължина на континента – Турция, Афганистан, Туркменистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Иран, Йордан, голяма част от Русия и Китай, Монголия, Северна Корея.
  • Северна Африка: Мароко

Сравнително рядко срещан вид е.

Местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Обитава разнообразие от местообитания – от полупустинни до гористи местности.[3] Среща се по пасища, синори, каменисти и песъчливи местности, калуно–пиренови и крайгорски местообитания, низинни и хълмисти райони.[4]

Външен вид

[редактиране | редактиране на кода]
Meloe brevicollis от България

Подобно на другите представители на Meloidae, Meloe brevicollis преминава през хиперметаморфоза и ларвите в първа възраст (наричани триунгулини) се различават значително от следващите възрасти.

Триунгулина

[редактиране | редактиране на кода]

Триунгулината е с дължина 0,6÷0,7 mm. Гръбната страна е кафява, а коремната е жълтеникава. Има един чифт опашни четинки. Нокътчетата не са сплеснати. Дихалцата на сегменти II-VIII са разположени коремно.[5][6]

Имаго

[редактиране | редактиране на кода]

Имагото е с дължина 10÷20 mm, черно със слаб син или виолетов отблясък.

Главата и преднегръба неокосмени. Главата гъсто и дълбоко точкувана. Антенките прави и сравнително къси, към върха слабо разширяващи се.[4][7]

Преднегръбът бъбрековиден, напречен (по-широк отколкото дълъг) със ситно и неравномерно точкуване, понякога слабо набръчкан. По-тесен от главата.[4][7]

Елитрите сравнително ситно, но отчетливо набръчкани.

Полов диморфизъм

[редактиране | редактиране на кода]

Половият диморфизъм е много слабо изразен. Мъжките са средностатистически по-малки от женските. Антенките на мъжките са съвсем малко по-дебели от тези на женските.[4]

Начин на живот

[редактиране | редактиране на кода]

Жизненият цикъл е подобен на този на другите бръмбари Майки. Имагото се среща от март до юни. Триунгулините им са намирани върху пчели от род Lasioglossum и Nomada.[5]

Систематика

[редактиране | редактиране на кода]

Надвидова

[редактиране | редактиране на кода]

Meloe brevicollis е поставян в големия подрод Eurymeloe, за който M. brevicollis е типовият вид. Selander (1985)[8] издига подрода до ранг род, но това не е възприето от останалите учени.[9] По белези на имагото, подродът понякога е разделян на две видови групи[10] – rugosus и brevicollis, но сравнителният анализ на ларвите не подкрепя подобно разделяне.[9] В групата на brevicollis са поставени видовете със сходна морфология на имагото – M.corvinus, M.algiricus, M.austrinus, M.curticornis, M.ibericus и други.

Вътревидова

[редактиране | редактиране на кода]

Catalogue of Palaearctic Coleoptera разпознава три подвида със следното разпространение:[1]

  • Meloe brevicollis brevicollis Panzer, 1793 – номинантният подвид към който спадат повечето популации, включително и българските
  • Meloe brevicollis curticornis Escalera, 1914 – африканските популации в Мароко
  • Meloe brevicollis mistaniensis Aksentjev, 1985 – Азербайджан и Иран

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Catalogue of Palaearctic Coleoptera. Vol.8 - Tenebrionoidea. Stenstrup, Apollo Books, 2008. ISBN 978-87-88757-69-9. с. 400.
  2. ↑ а б PESI portal – Meloe (Eurymeloe) brevicollis Panzer, 1793 // Посетен на 5 май 2020.
  3. ↑ Николаев, Г., Колов, С. Жуки-нарывники Казахстана: биология, систематика, определитель. Алматы, Казак университетi, 2005. ISBN 9965-12-853-7. с. 109-110.
  4. ↑ а б в г Stebnicka, Zdzisława. Klucze do oznaczania owadów Polski. Część XIX, Zeszyt 84. Majkowate – Meloidae. Państwowe Wydawnictwo Naukowe, 1987. ISBN 83-01-07379-9. с. 25-26.
  5. ↑ а б Lückmann, Johannes и др. Die Triungulinen von Meloë brevicollis Panz. und Meloë rugosus Marsh. mit Anmerkungen zur Biologie und Ökologie der Larven (Col., Meloidae) // Entomologische Nachrichten und Berichte 41. 1997. с. 183-189.
  6. ↑ Lückmann, Johannes и др. Description of the first instar larvae of three species of Meloe with a key to the triungulins of Central European species of this genus (Coleoptera: Meloidae) // European Journal of Entomology 101. 2004. DOI:10.14411/eje.2004.040. с. 313-322.
  7. ↑ а б Käfer Europas: Meloe // Посетен на 5 май 2020.
  8. ↑ Selander, Richard. Spastomeloe, a new genus of Meloini from Peru // Journal of the Kansas Entomological Society 58. 1985. с. 668-685.
  9. ↑ а б Di Giulio, Andrea и др. Revision of first instar larvae of Meloe, subgenera Eurymeloe and Coelomeloe, with new descriptions and a key to the species (Coleoptera: Meloidae) // Italian Journal of Zoology 80. 2013. DOI:10.1080/11250003.2013.776119. с. 242–254.
  10. ↑ Bologna, Marco. Note su Eurymeloe e revisione delle specie euromediterranee del gruppo rugosus (Coleoptera, Meloidae) // Fragmenta Entomologica 20. 1988. с. 233–301.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]