Rhagium inquisitor
| Rhagium inquisitor | ||||||||||||||||||
 Rhagium inquisitor от Германия | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Fabricius, 1775 (Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Rhagium inquisitor в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Rhagium inquisitor е вид бръмбар от сем. Сечковци. Среща се в Холарктика,[1] включително в почти цяла Европа и България.[2] Развива се в разнообразие от иглолистни дървета, понякога и в широколистни.[3]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Rhagium inquisitor е с холарктическо разпространение и се среща в:
- Цяла Европа[2]
- Части от Северна Африка – Мароко[4]
- Голяма част от Азия – предимно северните части[4]
- Северна Америка – в бореалните (северните) райони[5]
Според някои учени, популациите в С. Америка не са от същия вид и Rhagium inquisitor се среща само в Палеарктика.[1][6]
В България видът е широко разпространен на височина 0÷2000 m.[7]
Външен вид
[редактиране | редактиране на кода]Яйце
[редактиране | редактиране на кода]Яйцето е овално, издължено, в едната половина малко по-широко. Има размери 1,8×0.8 mm.[8]
Ларва
[редактиране | редактиране на кода]
Ларвата е кремава на цвят с кафеникава глава. На дължина достига до 30 mm.
Главата е особено отличителна – силно сплесната, широка и не е вмъкната в преднегръба.[8][9] Има около 10 епистомални четинки (на предния край на челото), обособени в четири групички. Липсва напречна челна линия.
Последният коремен сегмент няма шипче.
Имаго
[редактиране | редактиране на кода]Имагото е с дължина 10÷22 mm. Външният скелет е предимно черен, по-светъл е върху част от бедрата, коксите и неравномерно по елитрите. Целият е покрит неравномерно със светли космици.[10]
Главата е слабо удължена, плоска отгоре и покрита с гъсто точкуване. Очите са силно изпъкнали и с едва изразена изрезка от страната на антенките. Антенките са сравнително къси за сечко, достигат малко след предния ръб на елитрите, когато са опънати назад.[10]
Преднегръбът е с добре изразени странични шипчета.
Елитрите с широки, заоблени рамене; слабо вдлъбнати зад тях и слабо стесняващи се назад; накрая заоблени. Имат по 3 надлъжни ребра. Имат жълтеникаво-кафяв цвят с неправилни черни петна, от които обикновено се открояват две двойки напречно-диагонални черни ивици. Покрити са с гъсти светли космици, които стават по-редки върху черните петна.[10]
Жизнен цикъл
[редактиране | редактиране на кода]Обитава иглолистни или смесени гори. Ларвата се развива предимно в иглолистни дървета (бор, смърч, ела, лиственица), но понякога и в широколистни (бреза, бук, дъб).[3]
Имагото се появява през април-юни и може да се види най-вече върху гостоприемниците си, но понякога и върху различни цветове.[3] Женската снася яйцата си в пукнатините на кората, понякога по няколко на едно място. Способна е да снесе 50÷120 яйца.[8] Избира съхнещи и повалени дървета, трупи и пънове.[8] До 2-3 седмици, от яйцата се излюпват ларвите, които започват да дълбаят ходове в ликото, често без да засягат дървесината. Ларвите зимуват еднократно и на следващата година какавидират. Какавидите също зимуват и на следващата година имагинират. По този начин, жизненият цикъл се извършва за две години.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- cerambyx.uochb.cz: Rhagium inquisitor (снимки и обща информация)
- biolib.cz: Rhagium inquisitor (снимки)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Данилевский, Михаил. Жуки-усачи России и соседних стран, Ч. 1. 2014. ISBN 978-5-600-00730-7. с. 86-90.
- ↑ а б PESI portal – Rhagium (Rhagium) inquisitor Linnaeus, 1758 // Посетен на 12 февруари 2020.
- ↑ а б в Bense, Ulrich. Longhorn beetles. Illustrated Key to the Cerambycidae of Europe. Margraf Verlag, 1995. ISBN 3-8236-1153-4. с. 111.
- ↑ а б Danilevsky, Mikhail. CATALOGUE OF PALAEARCTIC CERAMBYCOIDEA. 2015. с. 12.
- ↑ Bezark, Larry, Bezark, Larry. Checklist of the Oxypeltidae, Vesperidae, Disteniidae and Cerambycidae, (Coleoptera) of the Western Hemisphere. 2013. с. 45.
- ↑ Šváha, Petr и др. Cerambycoid larvae of Europe and Soviet Union. Part III // Acta Universitatis Carolinae 32. 1989. с. 58-60. Посетен на 12 февруари 2020.
- ↑ Migliaccio, Enrico и др. An annotated list of Bulgarian Cerambycids with special view on the rarest species and endemics (Coleoptera: Cerambycidae) // Lambillionea 107. 2007. с. 17. Посетен на 12 февруари 2020.
- ↑ а б в г Черепанов, Алексей. Усачи Северной Азии (Prioninae, Disteniinae, Lepturinae, Aseminae). Наука, 1979. с. 77-80.
- ↑ Татаринова, А., Никитский, Н., Долгин, М. Фауна Европейского Северо-востока России. Усачи. Т. VIII, ч. 2. 2007. ISBN 978-5-02-026280-5. с. 52-55.
- ↑ а б в Ангелов, Павел. Фауна на България, том 24. Coleoptera, Cerambycidae, част 1. Българска академия на науките, 1995. ISBN 954-430-229-8. с. 52.