SM-3

SM-3
SM-3
RIM-161 Standard Missile 3
SM-3
Обща информация
ВидПротиворакета
История на производство и служба
ПроизводителRaytheon,  САЩ;
Aerojet, (Mitsubishi Heavy Industries Block IIA),  Япония
На служба при САЩ
 Япония
 Румъния
Произведени бр.над 336
ВариантиSM-3 Block IA;
SM-3 Block IB;
SM-3 Block IIA;
SM-3 Block IIB
Габаритни характеристики
Маса1500 кг
Дължина6,55 м
Диаметър0,343 м (SM-3 Block IA/B);
0,53 м (SM-3 Block IIA)
Степени3
Технически характеристики
Бойна главасамонасочващ се кинетичен прихващач
Брой бойни глави1
Обсегдо 700 км (SM-3 Block IA/B);
2500 км (SM-3 Block IIA)
Скорост2700 м/с (SM-3 Block IA/B);
4500 – 5000 м/с
(SM-3 Block IIA)
Височина500 км (SM-3 Block IA/B);
1500 км (SM-3 Block IIA)[1]
НасочванеИнфрачервена ГСН
ПлатформаНадводни кораби и наземни установки
SM-3 в Общомедия

RIM-161 Standard Missile 3 (SM-3) са семейство американски зенитни управляеми ракети (ЗУР), част от семейството ЗУР „Стандарт“. Намира се на въоръжение във ВМС на САЩ, поставя се на крайцери, разрушители или на наземни установки.[2] Кинетичната бойна част има собствен двигател. Насочването е автоматично с помощта на матрична инфрачервена глава за самонасочване, имаща висока разделителна способност.

Ракетата е развитие на SM-2.[3][4] Предназначена е за унищожаване на различни цели (в т.ч. балистични ракети и бойни глави) на задатмосферни височини.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Всичко в четирите изпитателни пуска на SM-3, проведени в периода 2001 – 2002 г., е постигнато успешно прихващане на имитатор на боен блок на балистична ракета в космоса на височини 240 – 250 км.[4] На 11 декември 2003 г. от крайцера „Лейк Ери“ (USS Lake Erie (CG-70[~ 1])) е свалена цел на височина 133 морски мили (247 км) при обща скорост на сближение 36,667 км/ч (над 10 км/с), цялата операция от засичането до прехващането отнема 4 минути.[5] Данните за целта ракетата може да получава от бойната информационно-управляваща система „Аеджис“.

Разгръщането на ракетите SM-3 с морско и наземно базиране в северна и южна Европа се планира да завърши към 2020 г., което, по мнението на много руски специалисти-ракетчици, може да постави под въпрос устойчивостта на стратегическите ядрени сили на европейската територия на Русия. Въпросът за възможностите на ракетите SM-3 така и стои открит. Това може да провокира силна надпревара във въоръженията в Европа.[6]

Стойността на ракета се колебае в диапазона $12 – 24 млн. щатски долара.[7]

Всичко са произведени над 135 ракети, по състояние към 2012 г.[8]

САЩ, на 16 ноември 2020 г., продемонстрират способността да унищожат межконтинентална балистична ракета с помощта на прихващача Standard Missile-3 Block IIA.

Според данни на Агенцията за противоракетна отбрана, межконтиненталната балистична ракета – мишена е изстреляна от изпитателния полигон на атола Куаджалин от Маршаловите острови по цел недалеч от Хаваи. Имитирайки сценария „защита на Хаваите“, разрушителят на ВМС „Джон Фин“ (USS John Finn (DDG-113)), носещ системата за ПРО Aegis, успешно унищожава ракетата с помощта на прехващача SM-3 IIA.[9]

Конструкция

[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата има тристепенна тандемна компоновка. Стартов твърдогоривен двигател Mk. 72 на компанията Aerojet (дължина 1,7 м, маса 700 кг, в т.ч. 457 кг гориво, 4 сопла), маршев двурежимен ракетен двигател (Dual-thrust), твърдогоривен Mk. 104 (дължина 2,9 м, диаметър 0,35 м, маса 500 кг, от тях 377 кг гориво), третата степен също е твърдогоривната Mk. 136 на компанията ATK (време за работа на двигателя 30 секунди), която извежда кинетичния прехващач зад пределите на атмосферата.

Кинетичния прехващач има собствени двигатели за корекция на полета и матрична охлаждаема инфрачервена ГСН. Цели могат да се засичат на далечини до 300 км, а корекцията на траекторията може да съставлява до 3 – 5 км.[10]

Схема на използване

[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата се базира на бойни кораби със системата „Аеджис“ (AEGIS) в стандартния универсален силоз на вертикалната пускова установка Mk-41. Търсенето и съпровождението на целите в горните слоеве на атмосферата и в космическото пространство се осигурява от корабен радар AN/SPY-1.

Засичайки целта, радарът AN/SPY-1 непрекъснато я следи, предавайки данните на бойната информационна система AEGIS, която изработва огнево решение и дава команда за пуск на ракетата. Противоракетата се изстрелва от килийката с помощта на твърдогоривния стартов ускорител Aerojet Mk. 72. Веднага след излитането ракета установява двустранен канал за цифрова връзка с кораба-носител и непрекъснато получава от него поправки за курса. Текущото положение на противоракетата се установява с висока точност с помощта на системата GPS.

След края на работата на ускорителя той се отделя и в действие влиза двурежимния твърдогоривен двигател на втората степен Aerojet Mk. 104. Двигателят осигурява подема на ракетата през плътните слоеве на атмосферата и извеждането и на границата на екзосферата. В течение на подема ракетата непрекъснато поддържа връзка с кораба-носител, който следи преместването на целта и предава поправки за траекторията на полета към ракетата.

След отделянето на втората степен се пуска двигателя на третата степен. Твърдогоривният ATK Mk. 136 работи на къси импулси, позволявайки точно да се разчетв и да се регулира придаваната на противоракетата скорост. Двигателя извежда ракетата на насрещна траектория и осигурява набирането на достатъчно скорост за поразяване на целта.

На финалната фаза от полета третата степен се отделя и екзоатмосферният малогабаритен прехващач (на английски: Lightweight Exo-Atmospheric Projectile) започва самостоятелно търсене на целта с помощта на данните от кораба-носител и собствената му инфрачервена глава за самонасочване. Системата за космическо маневриране, разработена от „Aerojet“, осъществява точното насочване на прехващача по насрещен курс. При стълкновението енергията на удара съставлява 130 мегаджаула, което е еквивалентно на детонацията на 31 килограма тротил, и е повече от достатъчно за унищожаването на всяка една балистична цел.

Модификации

[редактиране | редактиране на кода]
  • RIM-161A (SM-3 Block I) – базова версия на ракетата, използана за отработка на концепцията.
  • RIM-161B (SM-3 Block IA) със системата Aegis BMD 3.6.1. – серийна ракета с намалена стойност, снабдена с модифицирана, според резултатите от изпитанията, апаратура за управление.
  • RIM-161C (SM-3 Block IB) със системата Aegis BMD 4.0.1 – модифицирана версия на ракетата с двудиапазонна инфрачервена ГСН, с повишени възможности за разпределение на целите, и модифицирован двигател на третата степен, което позволява на ракетата по-ефективно да поразява маневриращи цели. Първото ѝ изпитание се състои през май 2012 г. Според предположенията, подобни ракети могат да бъдат избрани за наземно разполагане в Румъния.
  • RIM-161D (SM-3 Block II) – разработваща се подобрена версия на противоракетата. Дефакто представлява напълно нова ракета, с диаметър 530 милиметра. Ракетата, според предположенията, трябва да има по-голям радиус на действие и по-висока скорост.
  • Абревиатура няма (SM-3 Block IIA) – версия на противоракетата с нов кинетичен прехващач с увеличени размери и нова сензорна апаратура, с високи възможности по дискриминация на лъжливите цели. Разработена е с цел подсигуряването на възможностите на флота за прехващане на межконтинентални балистични ракети. Предполага се приемането ѝ на въоръжение през 2015 г.

Според съобщения в пресата (2016), в разработка се намират модифицирани ракети от класа на SM-3: SM-3 Block IIA и SM-3 Block IIB. Информация за характеристиките на ракетите в няма в открит достъп, но е известно, че една от поставените пред разработчиците задачи е по-увереното поражение на МБР.[11]

Изпитания

[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 2013 г., е проведено успешно прехващане на балистична цел – имитатор на БРСД – с помощта на спътниково целеуказание.[12] Запускът на имитатора е засечен от спътника SSST-D, който предава данните на крайцера „Lake Erie“; радарът на самия крайцер не е използван. На основание данните от спътника, СУО Aegis изчислява траекторията на целта и произвежда успешното ѝ прехващане с ракета SM-3.

През май 2013 започват изпитанията на модифицираната версия на ракетата, SM-3 Block IB. Ракетата успешно изпълнива прехващане на имитатор на БРМД с отделяща се главна част.[13]

На 4 октомври 2013 ракета SM-3 Block IB осъществява успешно прехващане на имитатор на БРСД.[14] При това анализът на данните след изпитанията показва грешка в насочването, която, обаче, е успешно компенсирана от системите за самонасочване на ракетата.

На 6 юни 2015 г. е осъществен успешен изпитателен пуск на новата версия на ракетата SM-3 BLock IIA, с увеличен диаметър. Ракетата успешно изпълнява запуска, разделянето на степените, излизането на траектория и маневриране на орбита. Тъй като цел на пуск е получаване на подробна телеметрия от борда на ракетата, няма учебни цели и опити за прехващане не са провеждане.[15]

Изпитанията на системата (Aegis Ashore Missile Defense Test Complex, AAMDTC), които се провеждат през юни 2017 г., завършват неуспешно. Следващото изпитание, през януари 2018 г. (ракета SM-3 Block IIA), също претърпява неуспех.[16][17]

На 16 ноември 2020 г., според резултатите от проведени учения, американските военни успяват да свалят макет на МБР извън пределите на атмосферата на Земята с ракетата SM-3 Block IIA.[18]

Унищожаване на спътник

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: USA-193

На 21 февруари 2008 г. ракета SM-3 изстреляна от крайцера „Lake Erie“ в Тихия океан три минути след старта[19] поразява намиращият се на височина 247 километра аварирал разузнавателен спътник USA-193, движещ се със скорост 7580 м/с[20] (27 300 км/ч).

Разполагане в Европа

[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно плановете на САЩ за създаване на система за противоракетна отбрана в Европа (ЕвроПРО), противоракети SM-3 Block IIA е планирано да се разположат в Европа през 2015 г., а SM-3 Block IIB – след 2020 г.[11] Плановете за разполагането на ПРО в Европа предизвикват протести от страна на Русия, тъй като, според мнението на руски военни специалисти, тези ракети, разгърнати в бази в Източна Европа, или на кораби, могат успешно да прехващат руските балистични ракети.[11]

МВнР на Русия заявява, че Москва обръща внимание на информацията на Агенцията за противоракетна отбрана към военното ведомство на САЩ за провеждането, на 17 ноември, в Тихия океан на изпитания, предвиждащи пуск от морска платформа на ракета-прехващач „Стандарт-3“ модификация 2А по цел, имитираща междуконтинентална балистична ракета (МБР). Това се тълкува като ново подтвърждение за опасния и дестабилизиращ характер на линията на Вашингтон по въпросите за ПРО и нейната очевидна антируска насоченост.[21]

На въоръжение

[редактиране | редактиране на кода]
  •  САЩ към 2012 г. са доставени 129 ракети, използват се 104 (основно във вариантитех Block I/IA); до 2020 г. се планира да се доставят 678 ракети, броят на разрушителите, способни да носят SM-3, при това нараства от 24 през 2011 г. до 32 единици.[7]
    • През 2014 г. започват доставките на ракетите SM-3 Block IB.
  •  Япония
    • През декември 2007 Япония провежда успешни изпитания от разрушителят УРО Kongō за унищожаване на балистични ракети. Това е първия път когато японски съд е използван за запуск на противоракета в рамките на изпитанията на американската система за отбрана от балистични ракети Аеджис („Aegis BMD“), до това японските ВМС осигуряват само свръзка и следене на целите.
    • През ноември 2008 съвместните американо-японски изпитания с участието на разрушителя УРО Chōkai завършват неуспешно.
    • След това, през октомври 2009, преминават успешни изпитания с участието на разрушителя УРО Myōkō.
    • През октомври 2010 се провеждат изпитания с участието на разрушителя УРО Kirishima, в хода на които от екипажът на разрушителя е успешно проведено откриването на целите, насочването и тяхното унищожаване.
    • Японското министерство на отбраната също планира разполагането на ракетите SM-3 на сушата.[22] На 9 януари 2018 г. Пентагонът уведомява Конгреса на САЩ за намерението си да сключи с Япония договор за доставка на четири зенитни управляеми ракети SM-3. Сумата на сделката ще състави 133,3 милиона долара.[23] На 12 февруари 2018 г. директора по операции на агенцията за противоракетна отбрана Хари Пенет съобщава, че независимо от неуспешните изпитания на американските противоракети SM-3 Block IIA, правителството на Япония не се отказва от тяхното закупуване.
  •  Румъния от 2015 г. 3 батареи по 8 ракети SM-3 Block IB /всичко: 24 броя/ във военната база Deveselu (жудец Олт).

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Why Russia Keeps Moving The Football On European Missile Defense: Politics - Breaking Defense Breaking Defense - Defense industry news, analysis and commentary // Архивиран от оригинала на 2013-10-20. Посетен на 2018-11-09.
  2. ↑ В Минобороны предупредили США об опасности размещения ядерных ракет в Европе. Lenta.ru
  3. ↑ Потомки Тартара рвутся к небу. Журнал „Компьютерра“
  4. ↑ а б Ракета-перехватчик SM-3 (Standard Missile-3) Архив на оригинала от 2014-11-29 в Wayback Machine.: Досье: Черноморский флот – 2017
  5. ↑ MissileThreat
  6. ↑ Иванов, Владимир. Американское противоракетное кольцо // nvo.ng.ru, 26 февруари 2010. Архивиран от оригинала на 2 февруари 2012. Посетен на 12 март 2010.
  7. ↑ а б www.fas.org
  8. ↑ Raytheon receives $230 million contract for SM-3 // Оф. сайт Raytheon, 4 септември 2012. Архивиран от оригинала на 19 октомври 2012. Посетен на 29 септември 2012. (на английски)
  9. ↑ Bradley Bowman, Behnam Ben Taleblu. Successful SM-3 weapons test offers missile defense opportunity // 2020-11-23. Посетен на 2020-12-07. (на американски английски)
  10. ↑ SPY-1E Sea-based Midcourse Defense (SMD)
  11. ↑ а б в «Путин и таинственная ракета: что угрожает ядерным силам России?», Би-Би-Си, 18 юни 2016
  12. ↑ www.defense.gov
  13. ↑ Raytheon missile passes an important test flight
  14. ↑ Raytheon’s newest SM-3 intercepts medium-range ballistic missile target at highest altitude to date // Архивиран от оригинала на 2016-03-09. Посетен на 2018-09-21.
  15. ↑ US, Japan say first test of Raytheon’s new SM-3 missile a success | Reuters
  16. ↑ США провалили испытания противоракеты // lenta.ru, 1 фев 2018
  17. ↑ России не по силам полное обновление ядерной триады // НГ, 2 фев 2018
  18. ↑ Василий Сычев. Американцы испытали SM-3 перехватом межконтинентальной ракеты // Архивиран от оригинала на 2020-12-04. Посетен на 2020-12-01.
  19. ↑ Ракета-перехватчик SM-3 (Standard Missile-3): Досье: Черноморский флот – 2017, архив на оригинала от 29 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141129100712/http://flot2017.com/file/show/none/12037, посетен на 21 септември 2018 
  20. ↑ Lenta.ru: Оружие: Они это сделали
  21. ↑ Брифинг официального представителя МИД России М.В.Захаровой, Москва, 19 ноября 2020 года // Посетен на 2020-12-07. (на руски)
  22. ↑ アーカイブされたコピー // Архивиран от оригинала на 2014-08-12. Посетен на 11 август 2014.
  23. ↑ Япония намерена закупить в США противоракеты на $133,3 млн. // 10 януари 2018. Посетен на 11 януари 2018.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Чертанов В. Морской компонент глобальной системы противоракетной обороны США. Зарубежное военное обозрение. М., «Красная звезда», 2009. с. 61 – 72. (на руски)
  • Гамзатов Ш. Состояние и перспективы разработки в США наземного варианта противоракеты „Стандарт-3“. Зарубежное военное обозрение. М., «Красная звезда», 2010. с. 39 – 41. (на руски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SM-3 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​