STS-64

STS-64
Данни за кораба
Име на кораба„Дискавъри“
Полет на совалка №64
Полет на „Дискавъри“ №19
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39B
Старт9 септември 1994 22:22:55 UTC
Кацане20 септември 1994 21:12:51 UTC
Място на кацанеБаза на ВВС „Едуардс“, писта 4
Продължителност на полета10 денонощия 22 часа 49 минути 57 секунди
Брой обиколки176
Изминато разстояние7 242 048 км
Височина на орбитата259 км
Апогей269 км
Перигей259 км
Наклон на орбитата56,9°
Период89,5 мин
Масапри старта: ? кг
при кацането: ? кг
полезен товар: 9260 кг
NSSDC ID1994-059A
NORAD ID23251
Данни за екипажа
Членове на екипажа6
Снимка на екипажа

от ляво надясно седнали: Хемънд, Ричардс, Хелмс, прави: Ли, Лененджър, Мийд
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-65 STS-68
STS-64 в Общомедия

STS-64 e шестдесет и четвъртата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и деветнадесети полет на совалката Дискавъри. Това е първият полет на технологията лидар (от английски: LIDAR – Light Identification, Detection and Ranging) и първата космическа разходка с вързан астронавт от 10 години насам (мисия STS-51A).

Екипаж

[редактиране | редактиране на кода]
Пост Астронавт
Командир Ричард Ричардс
четвърти космически полет
Пилот Лойд Хемънд
втори космически полет
Специалист на мисията 1
 Джери Лененджър
първи космически полет
Специалист на мисията 2
 Сюзан Хелмс
втори космически полет
Специалист на мисията 3 Карл Мийд
трети космически полет
Специалист на мисията 4 Марк Ли
трети космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът

[редактиране | редактиране на кода]

Мисията включвала изпълнение на експерименти в различни области, някои от които са: експеримент LITE (от английски: Lidar In-Space Technology Experiment)- летателни изпитания на Лидара, експерименти с възвръщаем спътник (SPARTAN 201), оборудван с астрономична апаратура, изпробване на средства за автономно придвижване на астронавти SAFER, експеримент SPIFEX – събиране на данни от системата за орбитални маневри и други.

Лидарът представлява технология за получаване на информация за отдалечени обекти, чрез активни оптични системи, използващи явленията на отражение на светлината и нейната дисперсия в прозрачна и полупрозрачна среда. По време на експеримента са получени картини на облачни структури, облаци прах, дим от горски пожари и други замърсители от атмосферата над Северна Европа, Индонезия и южната част на Тихия океан, Русия и Африка.

Специалистите на полета Карл Мийд и Марк Ли провеждат една космическа разходка, по време на която изпитват нови раници за придвижване и спасяване на астронавти (експеримент SAFER).

На петия ден е освободен за втория си автономен полет спътникът SPARTAN-201 (от английски: The Shuttle Pointed Autonomous Research Tool for AstroNomy-201). Задачите на спътника са събиране на данни за ускорението и скоростта на слънчевия вятър, както и да се заснеме слънчевата корона. Данните са записани, а са възпроизведени след завръщането на Земята. SPARTAN-201 е прибран обратно на борда след 2 дни.

Параметри на мисията

[редактиране | редактиране на кода]
  • Маса:
    • При старта: ? кг
    • При кацането: ? кг
    • Полезен товар: 9260 кг
  • Перигей: 259 км
  • Апогей: 269 км
  • Инклинация: 56,9°
  • Орбитален период: 89.5 мин

Космически разходки

[редактиране | редактиране на кода]
№ Участници Начало Край Продължителност
1 Марк Ли и Карл Мийд 16 септември 1994 14:42 UTC 16 септември 1994 21:33 UTC 6 часа 51 минути

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]