STS-77 | |
Данни за кораба | |
---|---|
Име на кораба | „Индевър“ |
Полет на совалка № | 77 |
Полет на „Индевър“ № | 11 |
Стартова площадка | КЦ Кенеди, стартова площадка 39В |
Кацане | 29 май 1996 11:09:19 UTC |
Място на кацане | КЦ Кенеди, писта 33 |
Продължителност на полета | 10 денонощия 0 часа 39 минути 19 секунди |
Брой обиколки | 161 |
Изминато разстояние | ~6 600 000 км |
Височина на орбитата | 283 км |
Апогей | 287 км |
Перигей | 278 км |
Наклон на орбитата | 39,00° |
Период | 90,1 мин |
Маса | при старта: 115 456 приземяването: 92 701 кг полезен товар: 12 233 кг |
NSSDC ID | 1996-032А |
NORAD ID | 23870 |
Данни за екипажа | |
Членове на екипажа | 6 |
Снимка на екипажа | |
от ляво надясно прави: Бурш, Рънко, Гарно, А. Томас, седнали: Браун, Каспър | |
Свързани космически мисии | |
Предишна | Следваща |
STS-76 | STS-78 |
STS-77 в Общомедия |
STS-77 e седемдесет и седмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и единадесети полет на совалката Индевър. Основните задачи на мисията са експерименти с помощта на лабораторията Спейсхеб и пускане и прибиране на възвръщаемия спътник „SPARTAN-207“.
Пост | Астронавт |
---|---|
Командир | Джон Каспър четвърти космически полет |
Пилот | Къртис Браун трети космически полет |
Специалист на мисията 1 |
Андрю Томас първи космически полет |
Специалист на мисията 2 | Даниел Бурш трети космически полет |
Специалист на мисията 3 | Марк Гарно (CSA) втори космически полет |
Специалист на мисията 4 | Марио Рънко трети космически полет |
Това е петият полет на модула Спейсхеб в единичен вариант, а масата му е около 1400 кг. На него се извършват експерименти за разработване на продукти в областта на биотехнологиите, електрониката, материалознанието, селското стопанство, изследвания на полимери и няколко експерименти по поръчка на външни на НАСА организации.
По време на мисията е „пуснат“ в свободен полет и научноизследователския спътник SPARTAN-207 (от английски: The Shuttle Pointed Autonomous Research Tool for AstroNomy-207). Масата му е 846 кг. По време на полета се прави експеримент с надуваема параболична антена IAE (от английски: Inflatable Antenna Experiment), чиято маса е около 66 кг и е с размери 26 х 14 м. След около 90 минути антената е отделена от спътника и изгаря няколко дни по-късно в земната атмосфера. Спътникът е прибран с помощта на роботизираната ръка на совалката в товарния отсек.
|