Skype

Skype
Информация
РазработчикSkype Technologies (Microsoft)
Начална версия29 август 2003 г.;
преди 21 години (2003-08-29)
Последна версия7.0.х.100 (Windows)
8.75.0.140 / 2 август 2021; преди 2 месеца (Mac OS X)
8.75.0.140 / 2 август 2021; преди 2 месеца (GNU/Linux)
8.75.0.140 / 2 август 2021; преди 2 месеца (Android)
2.0 (Symbian)
5.9 (iOS)
2.26 (Windows Phone 8)
Програмен езикDelphi, Objective-C, C++, Qt – в зависимост от операционната система
Операционна системамногоплатформен
Език на интерфейсамногоезичен, включително български
Статусактивен
Вид софтуерИнтернет телефония
Лицензсобственически лиценз, безплатен софтуер с допълнителни, платени възможности
Уебсайтskype.com
Skype в Общомедия

Skype (произнася се скайп) е приложен софтуер за чат, VOIP телефония и видеовръзка. Чрез програмата може да се осъществи телефонна връзка от различни електронни устройства, като компютър, мобилен телефон, телевизор,[1] игрална конзола и т.н. до други такива устройства или стационарен телефон. Има възможност и за осъществяване на видео връзка. Софтуерът на Skype е създаден от естонците Ахти Хенла, Прийт Касесалу и Яан Талин. Компанията е основана от шведа Никлас Зенстрьом и датчанина Янус Фрийс. Програмата е собственост на компанията Microsoft.

След излизането си Skype започна да нараства много бързо във всички посоки: по популярност, в разработката на софтуер, и в двете услуги – безплатни и платени. Skype е известен с широкия си набор от функции, включително безплатни гласови и видеоконферентни връзки и способността си да използва децентрализирана P2P (peer-to-peer) технология за преодоляване на често срещаните проблеми със защитната стена и NAT (Network Address Translation). Но в началото на 2012 г. Microsoft, новият собственик на Skype, се отказа от принципа на децентрализация и замени разпределената P2P мрежа с мрежа от собствени сървъри.[2][3]

История

[редактиране | редактиране на кода]
  • Първата версия на Skype е пусната през август 2003 г. Създадена е от естонците Ахти Хенла, Прийт Касесалу и Яан Талин, които разработват и поддържат системно Skype. Алгоритмите са основата и на друга подобна система за комуникация KaZaA.
  • През 2010 г. Skype достига 663 милиона регистрирани потребители.
  • През 2011 г. Microsoft купува Skype за 8,5 милиарда долара.
  • През 2019, Skype е обявен за 6-ото най-сваляно мобилно приложение за десетилетието от 2010-а до 2019-а.

Централата на компанията се намира в Люксембург, но повечето от разработчиците и 44% от всички служители на поделението все още са базирани в Талин и Тарту, Естония.

Анализ на програмата

[редактиране | редактиране на кода]

На конференцията Black Hat Europe 2006 е представен анализ на програмата от Филип Бионси и Фабрис Декло:[4]

  • Системата представлява напълно децентрализирана peer to peer мрежа, за разлика от повечето подобни програми, които използват технологията клиент-сървър.
  • Програмата използва похвати, затрудняващи декомпилирането и дебъгването (в резултат се затруднява създаването на програми, използващи комуникационния протокол на Skype и хакерски програми)
    • Програмата се самомодифицира след зареждането си в паметта, като по-голямата част от нея е криптирана с RSA алгоритъм.
    • Декриптираната програма съдържа приблизително 300 контролни суми, всяка от които се изчислява чрез нестандартен полиморфен алгоритъм. Стойностите на някои от тези контролни суми определят адреса в паметта, откъдето продължава изпълнението на програмата. Крайната контролна сума се изчислява чрез RSA алгоритъм.
    • Програмата засича за колко време се изпълняват някои нейни подпрограми и ако това време превишава определен интервал, приема, че към подпрограмата е включен дебъгер и прекратява нормалната си работа (запълва всички регистри на процесора със случайни числа и прави преход към случайна страница от паметта).
  • Skype генерира постоянен мрежов трафик дори когато потребителят не я използва, защото понякога пренася чужди съобщения и разговори.
  • Програмата Skype изпълнява безусловно всяка команда, подадена ѝ по Skype протокол.
  • Възможно е да бъде създадена паралелна Skype мрежа чрез подмяна в програмата на вградените RSA сертификати.
  • Незащитеност на комуникацията: налични са ключовете за декодиране както на собствена, така и на чужда комуникация.
  • Има открити грешки в програмата (възможност за препълване на буфер), което може да позволи неоторизиран външен достъп до компютъра и изпълнението на произволни команди.
  • Мрежовата комуникация на Skype трудно може да бъде ограничена, защото изглежда като обикновен HTTPS трафик.
  • Няма начин да се гарантира, че в програмата не се съдържа „задна врата“, позволяваща неоторизиран достъп до компютъра.

През януари 2008 г. друг изследовател, Avif Raff, оповестява нова уязвимост в Skype, позволяваща неоторизиран достъп на външни лица върху компютъра от името на потребителя, който е стартирал Skype. Това включва стартирането на произволна друга програма и показване на прозорци от името на Skype.[5] По-късно, през януари, се появи информация, че немската полиция възнамерява да пусне в употреба софтуер, който легално да следи разговорите на потребителите.[6]

От 10 май 2011 г. софтуерът е собственост на технологичния гигант Microsoft.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Use Skype on your current TV, архив на оригинала от 25 декември 2011, https://web.archive.org/web/20111225232325/http://www.skype.com/intl/en-gb/get-skype/on-your-tv/skype-blu-ray-and-tv/, посетен на 29 декември 2011 
  2. ↑ WIGGERS, KYLE. Skype screen sharing comes to Android and iOS // VentureBeat. 04-06-2019. Посетен на 28-03-2020.
  3. ↑ Natalia Kryvinska, Michal Gregus. Data-Centric Business and Applications. Springer International Publishing AG, 2019. ISBN 978-3-319-94117-2. с. 99.
  4. ↑ Philippe Biondi et al. Silver Needle in the Skype (pdf) // blackhat, 2 март 2006. Посетен на 9 ноември 2007. (на английски)
  5. ↑ Откриха опасна дупка в Skype // PC World, 22 януари 2008. Архивиран от оригинала на 2008-01-24. Посетен на 22 януари 2008.
  6. ↑ Троянски кон в Skype да се вихри из мрежата? // noTrial.Info, 31 януари 2008. Посетен на 31 януари 2008.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]