Video CD

Логото на видео компактдисковете
Оптичен диск

Video CD, VCD или видео компактдиск е стандартизиран цифров формат за съхранение на видео информация върху компактдиск. Видео компактдисковете могат да се възпроизвеждат с помощта на специализирани VCD плейъри, на всички съвременни DVD плейъри и на някои конзоли за видео игри.

Стандартът за VCD е създаден през 1993 г. от фирмите Sony, Philips, Matsushita и JVC[1]. Известен е с името White Book (бялата книга).

Представеният през 1996 г. формат DVD след известно време получава широко разпространение и скоро напълно измества Video CD.

Техническо описание

[редактиране | редактиране на кода]

Видео

[редактиране | редактиране на кода]
  • Разделителна способност:

Аудио

[редактиране | редактиране на кода]
  • стерео (два канала), с честота 44.1 kHz

Общо погледнато, качеството на видеокомпактдиска е сравнимо с това на популярните видеокасети VHS[2] Предимството на VCD е в липсата на аналогов шум и това, че носителят не остарява и не губи качество след многократно възпроизвеждане.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.sony.net, архив на оригинала от 25 юни 2010, https://web.archive.org/web/20100625232554/http://www.sony.net/Fun/SH/1-21/h5.html, посетен на 3 юли 2009 
  2. ↑ www.chiariglione.org // Архивиран от оригинала на 2007-11-08. Посетен на 2009-07-04.