Аарон Клуг (на английски: Aaron Klug) е британски биофизик с литовски произход, лауреат на Нобелова награда за химия от 1982 г. за разработването на кристалографската електронна микроскопия и структурното изясняване на биологически важни комплекси от протеини и нуклеинови киселини.[1][2][3][4]
Клуг е роден на 11 август 1926 г. в Желва, Литва в семейството на евреи. Семейството се премества в ЮАР, когато той е на две години.[5][6]
След като завършва средното си образование там, той се записва да учи микробиология, но след това се преориентира към физиката и математиката, получавайки бакалавърска степен по наука от Уитуатерсрандския университет в Йоханесбург. Специализира в областта на физиката и получава магистърска степен от Кейптаунския университет. След като спечелва стипендия, той се премества в Англия, където завършва докторантурата си по физика в Тринити Колидж през 1953 г.
След като получава докторска степен, Клуг постъпва в колежа Биркбек към Лондонския университет в края на 1953 г. Там той започва да работи с биофизичката Розалинд Франклин в лабораторията на кристалографа Джон Дезмънд Бернал. Този опит възбужда у него доживотен интерес към изследване на вирусите и докато е там той прави открития относно структурата на вируса на тютюневата мозайка.[7]
През 1962 г. се мести в новопостроената лаборатория по молекулярна биология към Съвета за медицински изследвания. През следващите години Клуг използва рентгенова кристалография, микроскопия и структурно моделиране, за да разработи кристалографска електронна микроскопия, при която поредица от двуизмерни изображения на кристали, направени от различни ъгли, се комбинират за постигането на триизмерни изображения на изследвания обект. Той изучава структурата на транспортната РНК и открива така наречените „цинкови пръсти“, както и нервните нишки при болестта на Алцхаймер.[8] Пак през 1962 г. на Клуг е предложено да преподава в колежа Питърхаус. По-късно той се съгласява да преподава там, тъй като намира курсовете за интересни.[9]
През 1982 г. е награден с Нобелова награда за химия, а през 1985 г. – с медал Копли. В периода 1986 – 1996 г. служи като директор на лабораторията по молекулярна биология в Кеймбридж. През 1988 г. е посветен в рицарство от Елизабет II.[10]
В периода 1995-2000 г. е президент на Британското кралско научно дружество.
Клуг се жени за Либе Бобров през 1948 г. Въпреки че е дискриминиран в ЮАР, той остава религиозен, а според Сидни Бренър, той става все по-религиозен с годините.[11]
- ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1982 // The Royal Swedish Academy of Sciences, 18 октомври 1982. Посетен на 13 септември 2007.
- ↑ Wakabayashi, K. Accomplishment of Dr. Aaron Klug, winner of Nobel prize in chemistry, 1982 // Tanpakushitsu Kakusan Koso. Protein, Nucleic Acid, Enzyme 28 (2). 1983. с. 156 – 157.
- ↑ Shampo, M. A. и др. Sir Aaron Klug--Nobel Prize winner for chemistry // Mayo Clinic Proceedings 69 (6). 1994. DOI:10.1016/S0025-6196(12)62247-2. с. 556.
- ↑ Aaron Klug biography
- ↑ The Papers of Sir Aaron Klug // Churchill Archives Centre. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 3 март 2016.
- ↑ Desert Island Discs – Castaway: Sir Aaron Klug first broadcast 2002-05-12 // BBC.
- ↑ Amos, L. и др. Aaron Klug and the revolution in biomolecular structure determination // Trends in Cell Biology 14 (3). 2004. DOI:10.1016/j.tcb.2004.01.002. с. 148 – 152.
- ↑ Watts, Geoff. Aaron Klug // The Lancet 392 (10164). 2018. DOI:10.1016/S0140-6736(18)33109-X. с. 2546.
- ↑ Eminent Petreans // University of Cambridge. Архивиран от оригинала на 2015-06-26. Посетен на 2019-11-29.
- ↑ Aaron Klug (1926–) // Jewish Virtual Library. Посетен на 7 ноември 2009.
- ↑ Hargittai, Istva'n & Magdolna. 2006. Candid Science VI: More Conversations with Famous Scientists. Imperial College Press, p. 33
|
---|
|
1901: Вант Хоф
02: Е.Фишер
03: Арениус
04: Рамзи
05: фон Байер
06: Моасан
07: Бухнер
08: Ръдърфорд
09: Оствалд
10: Валах
11: Кюри
12: Гриняр, Сабатие
13: Вернер
14: Ричардс
15: Вилщетер
18: Хабер
20: Нернст
21: Соди
22: Астън
23: Прегъл
25: Зигмонди
26: Сведберг
27: Виланд
28: Виндаус
29: Хардън, фон Ойлер-Келпин
30: Х.Фишер
31: Бош, Бергиус
32: Лангмюр
34: Юри
35: Ф.Жолио-Кюри, И.Жолио-Кюри
36: Дебай
37: Хауърт, Карер
38: Кун
39: Бутенант, Ружичка
43: де Хевеши
44: Хан
45: Виртанен
46: Съмнър, Нортроп, Стенли
47: Робинсън
48: Тиселиус
49: Джиок
50: Дилс, Алдер
51: Е. Макмилан, Сиборг
52: Мартин, Синг
53: Щаудингер
54: Полинг
55: дю Виньо
56: Хиншълуд, Семьонов
57: Тод
58: Сангър
59: Хейровски
60: Либи
61: Калвин
62: Перуц, Кендрю
63: Циглер, Ната
64: Ходжкин
65: Удуърт
66: Мъликен
67: Айген, Нориш, Портър
68: Онсагер
69: Бартън, Хасъл
70: Лелоар
71: Херцберг
72: Анфинсен, Мур, Стайн
73: Е.О.Фишер, Уилкинсън
74: Флори
75: Корнфорт, Прелог
76: Липскъм
77: Пригожин
78: Мичъл
79: Браун, Витиг
80: Бърг, Гилбърт, Сангър
81: Фукуи, Хофман
82: Клуг
83: Таубе
84: Мерифийлд
85: Хауптман, Карл
86: Хършбах, Ли Юан Цъ, Полани
87: Крам, Лен, Педерсън
88: Дайзенхофер, Хубер, Михел
89: Олтман, Чек
90: Кори
91: Ернст
92: Маркъс
93: Мълис, Смит
94: Ола
95: Крутцен, Молина, Роуланд
96: Кърл, Крото, Смоли
97: Бойер, Уокър, Скоу
98: Кон, Поупъл
99: Зеуаил
2000: Хийгър, Макдайърмид, Ширакава
01: Ноулс, Нойори, Шарплес
02: Фен, Танака, Вютрих
03: Агре, Маккинън
04: Чихановер, Хершко, Роуз
05: Гръбс, Шрок, Шовен
06: Корнбърг
07: Ертъл
08: Шимомура, Чалфи, Циен
09: Рамакришнан, Щайц, Йонат
10: Хек, Негиши, Сузуки
11: Шехтман
12: Лефковиц, Кобилка
13: Карплус, Левит, Варшел
14: Бециг, Хел, Мьорнър
15: Линдал, Модрич, Санджар
16: Соваж, Стодарт, Феринга
17: Дюбоше, Франк, Хендерсън
18: Арнолд, Смит, Уинтър
19: Гудинаф, Уитингам, Йошино
20: Шарпантие, Даудна
21: Лист, Д. Макмилан
22: Бъртози, Мелдал, Шарплес
23: Бауенди, Брус, Екимов
24: Бейкър, Хасабис, Джъмпър
|
|
Нормативен контрол | |
---|
|