„Абецедар“ | |
Abecedar | |
корица на изданието от 1925 година | |
Първо издание | 1925 г. Гърция |
---|---|
Издателство | П. Д. Сакелариу |
Оригинален език | български (македонски диалект) с латинска азбука |
Жанр | буквар |
„Абецедар“ в Общомедия |
Абецедар е буквар, който е публикуван за първи път в Атина, Гърция през 1925 г. Представлява неуспешен опит за кодификация на някои от местните български наречия в Гърция. Използван е от Гърция като доказателство за изпълняването на международни задължения към славяноговорещото малцинство, книгата става обект на спорове с България и Сърбия. Причината е, че е напечатана на латиница, а не на кирилица, която е използвана от славянските езици в южните части на Балканите. През 1926 година Абецедар е преиздаден в Солун на кирилица,[1][2] конкретно с българската азбука.
След Букурещкия договор от 1913 г. Егейският дял на историческата област Македония е присъединена към Кралство Гърция. Според официалните гръцки източници по това време там се населяват 10% българско (славянско) малцинство,[3] докато според редица български и чуждестранни източници малцинството е значително по-голямо. Този регион съдържа също и 10% от общото население на гръцката държава. Според Севърския договор от 1920 Гърция отваря училища за деца от малцинствата. През септември 1924 г. е подписана т. нар. Спогодба Калфов – Политис, с която Гърция се съгласява официално да признае македонските славяни за българи. Гръцкият парламент обаче отхвърля ратифицирането на протокола поради възраженията от Сърбия, която разглежда славяноговорещото население в района като сръбско, а и от страна на гърците, които смятат славяноговорещите повече като славянизирани гърци, отколкото като етнически славяни.[4]
Впоследствие гръцкото правителство публикува учебник „Абецедар“ през май 1925 г., описван от съвременни гръцки автори като буквар за „децата на славяноговорещите в Гърция... напечатана на латиница и съставена на македонски диалект“.[5] Книгата излиза под нареждането на Департамента за обучение на говорещите чужди езици към Гръцкото министерство на образованието. Отпечатана е в печатница „П. Д. Сакелариу“ (Π. Δ. Σακελλαρίου). Книгата е предоставена от гръцкото правителство на Обществото на народите, за да подкрепи твърденията си, че изпълнява задълженията си към славяноговорещото малцинство.[4]
Публикацията на книгата предизвиква дискусии в гръцка Македония, България и Сърбия. Българите и сърбите протестират, че книгата е написана на латиница, въпреки че както българският, така и сръбският език използват главно кирилица. Българският представител в Обществото на народите критикува книгата като „неразбираема“.[6] Макар някои книги да достигат до селата в гръцка Македония, те никога не са използвани в училищата. В едно село заплахи от местната полиция карат населението да изхвърли копията си в езерото.[4] През януари 1926 година в региона на Лерин има интензивни протести от гърци и прогръцки настроени славяноговорещи срещу публикацията на буквара и те изискват правителството да смени политиката си към образованието на малцинствата.[7]
Първият научен преглед на Абецедар е направен от професор Любомир Милетич през 1925 година, който разглежда тази книга като опит да създаде нова латинска азбука за българите в гръцка Македония.[8]