Абрит | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 226 души[1] (15 март 2024 г.) 11,5 души/km² |
Землище | 19.673 km² |
Надм. височина | 181 m |
Пощ. код | 9407 |
Тел. код | ? |
МПС код | ТХ |
ЕКАТТЕ | 00031 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Добрич |
Община – кмет | Крушари Илхан Мюстеджеб (ДПС; 2019) |
Абрѝт е село в Североизточна България, община Крушари, област Добрич. В негова чест е именуван хълм в Антарктида.
Село Абрит е в Южна Добруджа. Селото е на около 38 km северно от областния център град Добрич и на около 11 km север-североизточно от общинския център село Крушари. Разположено е изтеглено в направление изток-югоизток – запад северозапад от двете страни на леко вдълбания водослив между два срещуположни полегати склона, по който се отвеждат валежните води от склоновете. В селото няма постоянен естествен воден поток. Надморската височина в центъра на селото е около 140 m.
На около 5 km северно и на около 12 km източно от Абрит отстоят участъци от границата с Румъния.
На северозапад Абрит има пътна връзка със село Коритен, а на юг през село Крушари – с град Добрич.
Землището на село Абрит граничи със землищата на: село Северняк на северозапад; село Поручик Кърджиево на север и североизток; село Росица на изток; село Добрин на югоизток и юг; село Александрия на юг, югозапад и запад; село Коритен на запад.[2]
В землището на Абрит има два малки язовира – язовир „Залдапа“ с хотелски комплекс в северната му част и язовир „Абрит“.[3]
Числеността на населението на село Абрит по данните от преброяванията[4] от 1934 г. насам се променя както следва:[5]
| ![]() |
Етническите групи в селото според преброяването на населението през 2011 г. имат следните численост и дял:[6]
Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
Общо | 205 | 100 |
Българи | 26 | 12,68 |
Турци | 144 | 70,24 |
Цигани | 35 | 17,07 |
Други | 0 | 0 |
Не се самоопределят | 0 | 0 |
Не отговорили | 0 | 0 |
Село Абрит има преди Освобождението двойно име – Абдул Ехат и Аптаат. То е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. През периода 1913 – 1940 г. Южна Добруджа е част от територията на Румъния – отнета от България по силата на Букурещкия мирен договор и върната по силата на Крайовската спогодба от 1940 г. Селото е преименувано[7] на Абрит през 1942 г.[8]
Училище в селото (за I - IV отделение) се създава през 1905 г. До 1942 г. то е Частно първоначално училище „Отец Паисий“ в село Аптаат, Добричко, а впоследствие до 1968 г., когато преустановява дейността си – Народно начално училище „Отец Паисий“ – село Абрит.[9][10]
Село Абрит към 2024 г. е център на кметство Абрит.[11][12]
През лятото на 1906 г. в местността Абтаатското кале между днешните села Абрит и Добрин са открити останки от Античността, първоначално интерпретирани като римско укрепление, построено около извор. Карел Шкорпил от Варненското археологическо дружество погрешно приема, че е разкрит древния Абритус.[13] Едва след идентифицирането на Залдапа тезата на Шкорпил за Абритус е отхвърлена и се приема, че се касае за дори по-древно тракийско селище в Малка Скития, основано от племето обулензи около 8 век пр.н.е.
Близо до днешното село се намират останките на античното селище Залдапа, където са разкрити и останки на пет раннохристиянски църкви, сред които в северния край трикорабна[14] базилика от IV – V век.[15]
|