Агрономия

Агрономията е част от агрикултурните науки. Тя се занимава с изучаване на особеностите при отглеждане на растения в земеделието, както и с факторите и условията, съпътстващи процеса на отглеждане^[1] – почвена среда, милиоративна инфраструктура, антропогенно влияние и т.н. Към средата на XX век в България е определена като „съвкупност от науките за селското стопанство“. ^[2][3]

Етимология

Агро- е първа съставна част на сложни думи със значение агрономичен (от на френски: agronomique). Агрономия е производна от на гръцки: ἀγρός, „нива, поле“ и на гръцки: νόμος, „ред, уредба, закон“ чрез руски и латински. ^[4]

Видове аграрни науки

Според предмета на изследване аграрните науки се разделят на:

• науки, изследващи културните растения и тяхното отглеждане:
  • Ботаника (в частност – Земеделска или аграрна ботаника – Растениевъдство)
  • Физиология на растенията (в частност – Физиология на селскостпанските и/или култивирани растения)
  • Биохимия на растенията
  • Генетика и селекция
  • Общо земеделие (или само Земеделие /на стар български – Земледелие)
  • Мелиорации и хидротехника (понякога наричани с общото название хидромелиорации)
  • Частно земеделие (Същинско растениевъдство или растениевъдство)
  • Фуражопроизводство
  • Зеленчукопроизводство (Селскостопанско градинарство)
  • Овощарство
    • Същинско овощарство свързано с овошки от дървета)
    • Лозарство (Овощарство с овошки от високостеблени пълзящи растения – лози)
    • Бостанджийство (Овощарство с овошки от нискостеблени пълзящи растения – дини, пъпеши, тикви)
    • Специфично овощарство (свързано с овошки от топлолюбиви растения [тропически, цитрусови и др.] и плодове от дребни храсти – ягоди, къпини, малини и др.)
  • Цветарство и Градинарство (отглеждане на декоративни растения – цветя, треви, храсти, дървета)
  • Гъбарство (култивирно отглеждане и/или събиране и съхранение на ядливи горски и полски гъби)
  • Билкарство (култивирно отглеждане и/или събиране и съхранение на растения или части от растения, които служат за подправки, лечебни и тонизиращи отвари (чайове) или се използват като добавка с нехранителна употреба за лечебни, медицински, козметични и други цели)
    

и др. науки;

• науки изследващи абиотичните екологични фактори в земеделието:
  • Почвознание
  • Агрохимия и торене
  • Агрометеорология
  • Агроекология и др

• науки, изследващи биотичните екологични фактори в земеделието:
  • Хербология
  • Фитопатология
  • Ентомология и др.

• науки, изследващи стопански проблеми
  • Механизация на аграрното производство
  • Аграрна икономика
  • Организация на производството и др.

Учебни заведения, свързани с аграрните науки

Вижте също

• Списък на земеделски теми
• Списък на теми за наука и образование
• Агроном

Източници

1. Дояренко, Алексей. Занимателна агрономия. Пловдив, Христо Г. Данов, 1967. с. 3.
2. Бакалов, Георги. Речник на чуждите думи в българския език. София, Хемус, 1948. с. 15.
3. Думата в РБЕ
4. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 4