Адем Демачи Adem Demaçi | |
![]() | |
Роден |
26 февруари 1936 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Прищински университет |
Награди | Награда за свобода на мисълта „Сахаров“ (1991) |
Подпис | ![]() |
Адем Демачи в Общомедия |
Адем Демачи (на албански: Adem Demaçi) е косовски албански политик и писател.
Демачи е роден на 26 февруари 1936 г. в Подуево, Югославия (дн. Косово). Учи литература, право и педагогика съответно в Прищина, Белград и Скопие. През 50-те години на ХХ век публикува редица кратки разкази с остър социален коментар в списанието Jeta e re (в превод: „Нов живот“), както и романът „Змиите на кръвта“ (Gjarpijt e gjakut) от 1958 г., изследващ кървавите вендети в Косово и Албания. Последната творба му носи литературна слава.[1][2] През 1963 г. основава нелегалната организация Революционно движение за Съюза на албанците.[3]
За първи път Демачи е арестуван за опозицията си срещу авторитарното правителство на Йосип Броз Тито през 1958 г., като излежава три години затвор. Отново е в затвора в периодите 1964 – 1974 и 1975 – 1990. В края на 80-те години на ХХ век той е смятан за един от най-видните политически дисиденти в Югославия.[1]
След освобождаването си от затвора Демачи е председател на Съвета за защита на човешките права и свободи на народа на Косово от 1991 до 1995 г. Също така е главен редактор на Zëri, списание със седалище в Прищина, от 1991 до 1993 г.[1][4]
През 1991 г. получава наградата за свобода на мисълта „Сахаров“ на Европейския парламент за последователното му противопоставяне срещу „един авторитарен и нетолерантен режим“.[1][2]
На 24 март 1993 г. обявява гладна стачка заедно с много журналисти в защита на свободата на словото и вестник „Рилинджа“.[5][6]
През 1996 г. Демачи се включва в политиката, заменяйки Байрам Косуми като председател на Парламентарната партия на Косово;[1][2] Косуми става негов вицепредседател.
Две години по-късно Демачи се присъединява към Армията за освобождение на Косово (АОК), служейки като ръководител на нейното политическо крило.[1][2] В интервю за „Ню Йорк Таймс“ от 1998 г. той отказва да осъди използването на насилие от страна на АОК, заявявайки, че „пътят на ненасилието не ни е довел доникъде. Хората, които живеят под този вид репресии, имат право на съпротива“.[7] През 1999 г. той подава оставка от АОК, след като присъства на мирните преговори във Франция, критикувайки предложената сделка, която не гарантира независимостта на Косово. Източници заявяват, че Демачи се е отчуждил от по-младото и прагматично ръководство на АОК, което го е оставило „изправен пред решението да скочи или да чака да бъде бутнат“.[8]
Въпреки че съпругата на Демачи напуска Косово преди войната, той остава в Прищина със 70-годишната си сестра по време на цялата война.[1][9] Той е критичен към Ибрахим Ругова и други албански лидери, които бягат от конфликта, заявявайки, че пропускат важно историческо събитие.[10][2]
След войната Демачи работи като директор на Косовското радио и телевизия до януари 2004 г. Той остава активен в политиката и е свързван с Албин Курти, ръководител на партия „Самоопределение“.[1]
През 2010 г. Демачи получава орден „Герой на Косово“.[11]
Демачи умира на 26 юли 2018 г. в Прищина, Косово, на 82-годишна възраст.[12] Кончината му е отбелязана с тридневен национален траур.[2] На 28 юли 2018 г. Демачи е погребан с държавно погребение в гробището на мъчениците в Прищина.
През ноември 2023 г. в родния му град Подуево е издигната статия на Демачи, дело на скулптора Агрон Блякчори.[13]
|
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Adem Demaçi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |