Адем Демачи

Адем Демачи
Adem Demaçi
Роден
Починал
26 юли 2018 г. (82 г.)
Учил вПрищински университет
НаградиНаграда за свобода на мисълта „Сахаров“ (1991)
Подпис
Адем Демачи в Общомедия

Адем Демачи (на албански: Adem Demaçi) е косовски албански политик и писател.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Демачи е роден на 26 февруари 1936 г. в Подуево, Югославия (дн. Косово). Учи литература, право и педагогика съответно в Прищина, Белград и Скопие. През 50-те години на ХХ век публикува редица кратки разкази с остър социален коментар в списанието Jeta e re (в превод: „Нов живот“), както и романът „Змиите на кръвта“ (Gjarpijt e gjakut) от 1958 г., изследващ кървавите вендети в Косово и Албания. Последната творба му носи литературна слава.[1][2] През 1963 г. основава нелегалната организация Революционно движение за Съюза на албанците.[3]

За първи път Демачи е арестуван за опозицията си срещу авторитарното правителство на Йосип Броз Тито през 1958 г., като излежава три години затвор. Отново е в затвора в периодите 1964 – 1974 и 1975 – 1990. В края на 80-те години на ХХ век той е смятан за един от най-видните политически дисиденти в Югославия.[1]

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

След освобождаването си от затвора Демачи е председател на Съвета за защита на човешките права и свободи на народа на Косово от 1991 до 1995 г. Също така е главен редактор на Zëri, списание със седалище в Прищина, от 1991 до 1993 г.[1][4]

През 1991 г. получава наградата за свобода на мисълта „Сахаров“ на Европейския парламент за последователното му противопоставяне срещу „един авторитарен и нетолерантен режим“.[1][2]

На 24 март 1993 г. обявява гладна стачка заедно с много журналисти в защита на свободата на словото и вестник „Рилинджа“.[5][6]

През 1996 г. Демачи се включва в политиката, заменяйки Байрам Косуми като председател на Парламентарната партия на Косово;[1][2] Косуми става негов вицепредседател.

Две години по-късно Демачи се присъединява към Армията за освобождение на Косово (АОК), служейки като ръководител на нейното политическо крило.[1][2] В интервю за „Ню Йорк Таймс“ от 1998 г. той отказва да осъди използването на насилие от страна на АОК, заявявайки, че „пътят на ненасилието не ни е довел доникъде. Хората, които живеят под този вид репресии, имат право на съпротива“.[7] През 1999 г. той подава оставка от АОК, след като присъства на мирните преговори във Франция, критикувайки предложената сделка, която не гарантира независимостта на Косово. Източници заявяват, че Демачи се е отчуждил от по-младото и прагматично ръководство на АОК, което го е оставило „изправен пред решението да скочи или да чака да бъде бутнат“.[8]

Въпреки че съпругата на Демачи напуска Косово преди войната, той остава в Прищина със 70-годишната си сестра по време на цялата война.[1][9] Той е критичен към Ибрахим Ругова и други албански лидери, които бягат от конфликта, заявявайки, че пропускат важно историческо събитие.[10][2]

След войната Демачи работи като директор на Косовското радио и телевизия до януари 2004 г. Той остава активен в политиката и е свързван с Албин Курти, ръководител на партия „Самоопределение“.[1]

През 2010 г. Демачи получава орден „Герой на Косово“.[11]

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]

Демачи умира на 26 юли 2018 г. в Прищина, Косово, на 82-годишна възраст.[12] Кончината му е отбелязана с тридневен национален траур.[2] На 28 юли 2018 г. Демачи е погребан с държавно погребение в гробището на мъчениците в Прищина.

През ноември 2023 г. в родния му град Подуево е издигната статия на Демачи, дело на скулптора Агрон Блякчори.[13]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з Elsie, Robert. Historical Dictionary of Kosovo. Scarecrow Press, 2010. ISBN 978-0810872318. с. 73–4.
  2. ↑ а б в г д е Адем Демачи – 1991 г., Косово // Европейски парламент – Награда „Сахаров“. Посетен на 2024-04-14.
  3. ↑ Robertson, James. From Enver Hoxha to Bill Clinton // Jacobin. Посетен на 18 August 2018.
  4. ↑ ICG Kosovo Spring Report // International Crisis Group. Посетен на 21 July 2012.
  5. ↑ Islami, Abdylazis. Pëshpëritjet e udhëtarit plak: poezi. Logos-A, 1995. ISBN 9989601143. с. 92.
  6. ↑ In Memoriam: Adem Demaçi // Radio Evropa e Lirë.
  7. ↑ Hedges, Chris. Kosovo Leader Urges Resistance, but to Violence // The New York Times. 13 March 1998.
  8. ↑ Kosovo rebel leader quits // BBC News.
  9. ↑ Erlanger, Steven. Champion of Free Kosova Now Urges Moderation // The New York Times. 10 August 1999.
  10. ↑ Jacky Rowland. Kosovo leader calls for Nato troops // BBC News.
  11. ↑ VOAL - Online Zëri i Shqiptarëve - KRASNIQI DEKORON "HERO I KOSOVËS" HAMËZ JASHARIN, ADEM DEMAÇIN, JUSUF GËRVALLËN,.... PRESIDENTI NË DETYRË DEKORON PERSONALITETE TË KOSOVËS
  12. ↑ Дългогодишният косовски дисидент Адем Демачи почина на 82 години // БНР. 2018-07-27. Посетен на 2024-04-14.
  13. ↑ Димитрова, Магдалена. [КосоваПрес: Адем Демачи се завръща в родния си град под формата на бронзова статуя  https://www.bta.bg/bg/news/balkans/576264-kosovapres-adem-demachi-se-zavrashta-v-rodniya-si-grad-pod-formata-na-bronzova-] // БТА. 2023-11-26. Посетен на 2024-04-14.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Adem Demaçi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​