Административно деление на Азербайджан

В административно-териториално отношение Азербайджан се поделя на:

1 автономна република (muxtar respublika – Нахичеванска автономна република);
66 района (rayonlar), в т.ч. 7 района в Нахичеванска автономна република);
77 града, в т.ч. 12 града с републиканско подчинение (в тч. 1 град в Нахичеванска автономна република) и 65 града с районно подчинение (в т.ч. 5 града в Нахичеванска автономна република);
13 градски района (11 градски района в Баку и 2 градски района в Ганджа);
158 селища от градски тип, в т.ч. 3 сгт в Нахичеванска автономна република.

От своя страна районите се делят на 2698 общини. Някои от районите се намират изцяло или частично в самопровъзгласилата се и непризната република Нагорни Карабах, която на картата е обозначено със зелено.

Административно-териториално деление на Азербайджан (основна част)

№ на картата	Админ. единица (район град с РП)	Азербайджански	Админ. център	Площ^[1] (km²)	Население^[1] (2016)	Разстояние до Баку (в km)	Градове и селища от градски тип с районно подчинение
1	Абшеронски район	Abşeron	гр. Хирдалан	1546	202800	20	Ашаги-Гюздек, Геокмали, Гюздек, Джейранбатан, Дигях, Кобу, Мехдиабад, Сарай
2	Агджабедински район	Ağcabədi	гр. Агджабеди	1760	130300	383	Гиндарх
3	Агдамски район^[2]	Ağdam	гр. Агдам	1094	191700	366
4	Агдашки райан	Ağdaş	гр. Агдаш	1023	105500	278	Ляки, Турианчай
5	Агстафински район	Ağstafa	гр. Агстафа (Акстафа)	1504	84600	453
6	Агсуски район	Ağsu	гр. Агсу (Ахсу)	1020	76300	237
7	Ширван (град)^[3]	Şirvan		30	82900	139	Байрамли, Гаджикаграманли
8	Астарински район	Astara	гр. Астара	616	103900	329	Кижаба
9	Баку (град)	Bakı		2130	2204200	-	Алят, Амираджан, Ахмедли, Бадамдар, Бакиханов, Баладжари, Балахани, Башалят, Биби-Ейбат, Билгях, Бина, Бинагади, Бузовна, Бюлбюля, Говсан, Гюргян, 28 май, Ейбат, Ениалят, Ени-Сурахани, Забрат, Зиря, Зих, Кала, Карадаг, Каракоса, Карачухур, Кергез, Кишлъ, Котал, Къзълдаш, Кюрдахани, Локбатан, Мамед Емин Расулзаде, Мардакан, Мащага, Мушвигабад, Нардаран, Нефтяни Камни, Пиралахи, Пирсагат, Пиршага, Пута, Рамана, Сабунчи, Сангачали, Сахил, Сулутепе, Сурахани, Тюркян, Умид, Ходжасан, Чеилдаг, Чилов (Жилой), Шаган, Шихлар, Шонгар, Шубани, Шувелян
10	Балакенски район	Balakən	гр. Балакен (Белокани)	923	94900	471	Габакчол
11	Бардински район	Bərdə	гр. Барда	957	151200	319
12	Бейлагански район	Beyləqan	гр. Бейлеган (Ждановск)	1131	39700	267	Араз, Багар, Багарабад, Болсулу, Гюнеш, Ени Мил, Каграманли, Маяк, Мил, Милабад, Оранкала, Саръсу, Тюркляр, Шарк, Шефек, Юхари-Аран
13	Билясуварски район	Biləsuvar	гр. Билясувар (Пушкино)	1358	97400	234
14	Джебраилски район^[2]	Cəbrayıl	гр. Джебраил	1050	76600	323
15	Джалилабадски район	Cəlilabad	гр. Джалилабад	1441	209300	248	гр. Гьойтепе
16	Дашкесански район	Daşkəsən	гр. Дашкесен	1047	34100	406	Алунитдаг, Горни Дашкесан, Дашкесан, Кушчински
17	Шабрански район	Şabran	гр. Шабран (Дивичи)	1739	56300	133
18	Физулски район^[2]	Füzuli	гр. Физули	1386	125400	318
19	Гедебейски район	Gədəbəy	гр. Гедебей (Кедабек)	1229	97600	447
20	Ганджа (град)	Gəncə		129	328400	366	Аджикент
21	Горанбойски район	Goranboy	гр. Горанбой (Касум Исмаилов)	1731	100200	327	гр. Далимамедли, Ашаги-Агджакент, Казанбулак, Юхари-Агджакент
22	Гьокчайски район	Göyçay	гр. Гьойчай	736	115800	268
23	Хаджикабулски район	Hacıqabul	гр. Хаджикабул (Кази Мохамед)	1641	71200	121	Балъкчи, Муган, Наваги, Падар, Пирсагат
24	Имишлийски район	İmişli	гр. Имишли	1826	123600	207	Бахрамтепе, Ватага
25	Исмаилийски район	İsmayıllı	гр. Исмаили	2074	84000	270	Баскал, Лагич
26	Келбеджерски район^[2]	Kəlbəcər	гр. Келбеджер	3050	88300	458	Истису
27	Кюрдемирски район	Kürdəmir	гр. Курдемир	1632	111600	203	Карабуджак, Карар
28	Лачински район^[2]	Laçın	гр. Лачин	1883	74100	443
29	Ленкорански район	Lənkəran	гр. Ленкоран	1539	220800	296	гр. Лиман, Ашаги-Нюведи, Гафтони, Герматюк, Гиркан, Истису, Нариманабад
30	Ленкоран (град)	Lənkəran		70	51600	296
31	Лерикски район	Lerik	гр. Лерик	1084	80800	346
32	Масалински район	Masallı	гр. Масали	721	215200	259	Борадигях
33	Мингечаур (град)	Mingəçevir		130	101600	308
34	Нафталан (град)	Naftalan		30	9700	342
35	Нефтечалски район	Neftçala	гр. Нефтчала	1452	84900	224	Банк, Хасанабад, Хили
36	Огузки район	Oğuz	Огуз (Варташен)	1216	42600	398
37	Габалийски район	Qəbələ	гр. Гебеле (Куткашен)	1548	101500	331
38	Кахски район	Qax	гр. Ках (Кахи)	1494	55200	409
39	Казахски район^[4]	Qazax	гр. Казах	698	93700	409	Вургун
40	Гобустански район	Gobustan	гр. Гобустан (Мираза)	1369	44000	108
41	Кубински район	Quba	гр. Куба	2610	163900	191	Конагкент, Красная Слобода
42	Кубадлийски район^[2]	Qubadlı	гр. Кубадли	802	38900	387
43	Кусарски район	Qusar	гр. Кусар	1542	93800	220	Самур
44	Саатлийски район	Saatlı	гр. Саатли	1180	101800	179
45	Сабирабадски район	Sabirabad	гр. Сабирабад	1469	167500	175
46	Шекински район	Şəki	гр. Шеки	2433	181000	370
47	Шеки (град)	Şəki			64500	370
48	Салянски район	Salyan	гр. Салян	1799	131800	193	Гирх-Чираг, Карачала
49	Шамахски район	Şamaxı	гр. Шамахъ	1611	99700	118	Матраса, Сабир
50	Шамкирски район	Şəmkir	гр. Шамкир	1957	20700	400	Далляр, Дзегам, Кюр, Чинарли
51	Самухски район	Samux	гр. Самух	1455	55600	407	Институтски, Караери
52	Сиазански район	Siyəzən	гр. Сиазан	759	40500	86	Гилгилчай
53	Сумгаит (град)	Sumqayıt		143	332900	32	Гайджи Зейналабдин, Джорат
54	Шушински район^[2]	Şuşa	гр. Шуша	289	32100	403	Туршсу
55	Шуша (град)^[2]	Şuşa			22300	403
56	Тертерски район^[2]	Tərtər	гр. Тертер (Мир-Башир)	412	101800	337	гр. Мардакерт (Агдере), Ленинаван (Шихарх)
57	Товузки район	Tovuz	гр. Товуз (Тауз)	1942	168400	437	Ковлар
58	Урджарски район	Ucar	гр. Уджар	867	84100	250
59	Хачмазки район	Xaçmaz	гр. Хачмаз	1063	171200	163	гр. Худат, Мухтадир, Шолар
60	Ханкенди (град)^[5]	Xankəndi		8	55500	392	Керкиджан
61	Гойголски район	Göygöl	гр. Гойгол (Ханлар)	1380	61500	378	Чиракдере
62	Хизински район	Xızı	гр. Хизи	1850	16100	99	Алтъагач, Гилязи, Шураабад
63	Ходжалийски район^[2]	Xocalı	гр. Ходжали	970	27500	379	гр. Гадрут, Аскеран
64	Ходжавендски район^[2]	Xocavənd	гр. Ходжавенд (Мартуни)	1458	42900	401	Красни Базар
65	Ярдимлийски район	Yardımlı	гр. Ярдимли	667	63300	304
66	Евлахски район	Yevlax	гр. Евлах	1555	124600	293	Аран, Дузбаг, Майвели
67	Евлах (град)	Yevlax			60000	293
68	Зенгилански район^[2]	Zəngilan	гр. Зенгилан	707	42700	377	Миндживан
69	Закаталски район	Zaqatala	гр. Закатала	1348	124700	445	Алиабад
70	Зердабски район	Zərdab	гр. Зердаб	856	56500	285	Бегимли
			Общо	82169	9111300

Територията на Нагорни Карабах днес е съставена от части на азербайджанските райони Ходжавенд, западната част на Тертер, Горанбой, Шуша и източната част на Келбеджер. По времето на СССР се е наричала Нагорнокарабахска автономна област, но на 26 ноември 1991 г., Народното събрание на Азербайджанската ССР е отнема автономията ѝ. След това, дотогавашната област е разделена на райони, но по-голямата част остава под управлението на армейските сили на Нагорни Карабах и Армения^[6] след Нагорнокарабахския конфликт.

Нахичеванска автономна република

Бр. на картата	Админ. единица	Азербайджански	Админ. център	Площ^[1] (км²)	Население^[1] (2015)	Разстояние до Нахичеван (в km)	Селища от градски тип
1	Бабекски район	Babək	гр. Бабек	902	72300	8
2	Джулфински район	Culfa	гр. Джулфа	1.000	45100	46
3	Кенгерлински	Kəngərli	сгт Киврак	682	31000	30
4	Нахичеван (град)	Naxçıvan		130	90300	-
5	Ордубадски район	Ordubad	гр. Ордубад	972	48800	88	Парагачай
6	Седерекски район^[7]	Sədərək	сгт Седерек	151	15400	82
7	Шахбузки район	Şahbuz	гр. Шахбуз	815	24600	31
8	Шерурски район	Şərur	гр. Шерур	811	112300	60
			Общо	5333	439800

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г Territories, number, density of population and territorial units by economic and administrative regions of Azerbaijan Republic, The State Statistical Committee of the Republic of Azerbaijan.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Част от района е на територията контролирана от непризнатата Република Нагорни Карабах
↑ до 2008 г. Али Байрамли
↑ Включва два ексклава на територията на Армения
↑ Де факто столица на Нагорни Карабах под името Степанакерт
↑ The CIA World Factbook // Архивиран от оригинала на 2009-06-10. Посетен на 2014-11-10.
↑ включва ексклава Керки в Армения

[azstat-1] а ^б ^в ^г Territories, number, density of population and territorial units by economic and administrative regions of Azerbaijan Republic, The State Statistical Committee of the Republic of Azerbaijan.

[РНК-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Част от района е на територията контролирана от непризнатата Република Нагорни Карабах

[3] до 2008 г. Али Байрамли

[4] Включва два ексклава на територията на Армения

[5] Де факто столица на Нагорни Карабах под името Степанакерт

[6] The CIA World Factbook // Архивиран от оригинала на 2009-06-10. Посетен на 2014-11-10.

[7] включва ексклава Керки в Армения

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]