Адмирал (пеперуда)

Адмирал
♂ Адмирал
Адмирал
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Пеперуди (Lepidoptera)
семейство:Многоцветници (Nymphalidae)
триб:Nymphalini
род:Ванеси (Vanessa)
вид:Адмирал (V. atalanta)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Адмирал в Общомедия
[ редактиране ]

Адмиралът (Vanessa atalanta) е вид пеперуда, срещаща се и в България.

Среща се в Европа, Азия и Северна Америка. Адмиралът предпочита по-топлите зони, но през пролетта мигрира на север.[2]

Адмиралът е често срещана в България пеперуда в равнините и планините до 2000 m. надморска височина. Крилете са с размер около 5 cm. Те са чернокафяви, като задните са с червена ивица на върха и с черни точки върху нея. Предните имат същата напречна червена ивица по средата, но без точки, а към върха – няколко бели петна.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Адмиралът се появява рано напролет, още с първите топли, слънчеви дни. Гъсениците се хранят с коприва (Urtica dioica) и разваленка (Parietaria).

След копулация женската снася яйцата си върху листата на копривата, като избира огрени от слънцето растения, но разположени във влажни места. Излюпените гъсеници свиват листата и се крият в тях. Така те са защитени от прекия поглед на враговете си. Хранят се в продължение на 20 дни, през което време линеят четири пъти. Гъсеницата е кафява, с жълта надлъжна странична ивица и множество дебели шипчета. Какавидират върху листата, като залепват върха на коремчето си и увисват с главата надолу. Какавидата е златисто блестяща. След около три седмици пеперудите от второ поколение излитат.[3]

  1. Vanessa atalanta (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3
  3. Павел Ангов – „Атлас по зоология на безгръбначни животни“ ПРОСВЕТА/1994