Адриано Паната
| Адриано Паната | |
| Adriano Panatta | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава |  Италия |
| Роден | 9 юли 1950 г. (на 74 г.)
|
| Височина / Тегло | 175 cm |
| Кариера | |
| Професионална | 1969 (аматьор от 1968) |
| Оттеглил се | 1983 |
| Пари от наградни фондове | 776 187 щ.д. |
| Сингъл | |
| Победи-загуби | 369–225 |
| Титли от ATP | 10 |
| Най-висока позиция | 4 (24 август 1976) |
| Турнири от Големия шлем | |
| ОП на Австралия | 1-ви кръг 1969 |
| Ролан Гарос | Шампион 1976 |
| Уимбълдън | 1/4 финал 1979 |
| ОП на САЩ | 4-ти кръг 1978 |
| Двойки | |
| Победи-загуби | 233–152 |
| Титли от ATP | 18 |
| Най-висока позиция | 15 (24 март 1980) |
| Турнири от Големия шлем | |
| ОП на Австралия | 1-ви кръг 1995 |
| Отборно | |
| Купа Дейвис | Италия Шампион 1976 |
| Информацията е актуална към 5 октомври 2024 | |
| Адриано Паната в Общомедия | |
Адриано Паната (на италиански: Adriano Panatta) е италиански тенисист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Адриано Паната е роден на 9 юли 1950 г. в Рим, Италия.[1] Баща му е пазач на тенис клуб „Париоли“, Адриано се научава да играе на клей кортовете на клуба.
Адриано Паната е атеист.[2] По-малкият му брат Клаудио Паната е негов колега по тенис.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Адриано Паната печели Откритото първенство на Франция през 1976 г., когато побеждава Харолд Соломон на финала с 6–1, 6–4, 4–6, 7–6. Става първият италианец в Оупън ерата, спечелил титла от Големия шлем на сингъл.[3] Паната е единственият тенисист, който някога е побеждавал Бьорн Борг на Ролан Гарос,[4] прави го два пъти.
В края на 1976 г. той помага на отбора на Италия да вземе първата си титла в Купа Дейвис, печели две победи на сингъл и на двойки във финала срещу Чили. Достига най-високо класиране на сингъл в света, до номер 4 през същата година.[5][6] Паната остава най-високопоставеният италиански тенисист в историята до февруари 2024 г., когато Яник Синер става номер 3,[7] а в последствие и номер 1.[8]
След триумфа за Купа Дейвис през 1976 г., Паната помогна на Италия да стигне до финала за Купа Дейвис още три пъти – през 1977, 1979 и 1980 г. Достига рекорд от 64–36 за Купа Дейвис (55–17 на клей).[9]
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]Титли на турнири от Голям шлем (1)
[редактиране | редактиране на кода]| година | турнир | съперник | резултат |
|---|---|---|---|
| 1976 | Ролан Гарос |  Харолд Соломон
|
6 – 1, 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6 |
Финали на сингъл (10 титли; 26 финала)
[редактиране | редактиране на кода]Финали на двийки (18 титли; 28 финала)
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Adriano Panatta Career Haighlighs // gptcatennis.org. Посетен на 7 February 2021.
- ↑ Giordano, Lucio. Ringrazio Dio di avermi dato un fratello, Adriano Panatta // Dipiù. 30 December 2022. с. 86–89. (на италиански)
- ↑ Adriano Panatta wins Roland-Garros after saving match point // 2023-06-13. Посетен на 2024-02-28.
- ↑ Panatta Topples Borg // New York Times. 10 June 1976. Посетен на 6 February 2021.
- ↑ Adriano Panatta // atptour.com. Посетен на 7 February 2021.
- ↑ The legend of Adriano Panatta // amillionsteps.velasca.com. Посетен на 7 February 2021.
- ↑ Jannik Sinner continua la sua scalata: è numero 3 al mondo nel ranking ATP dopo il trionfo a Rotterdam! // Olympics.com. 2024-02-19. Посетен на 2024-09-09. (на италиански)
- ↑ Pinto, Piergiuseppe. Quali tennisti italiani sono stati i numeri 1 al mondo? Sinner è il primo a riuscirci, il suo Roland Garros è su DAZN // DAZN. 2024-06-04. Посетен на 2024-09-09. (на италиански)
- ↑ Italy in Final On Panatta's Cup Victory // The New York Times. 28 September 1976. Посетен на 7 February 2021.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Адриано Паната в сайта на ATP
- Адриано Паната в сайта на ITF
- Адриано Паната в сайта на Davis cup