Ажда Пекан

Ажда Пекан Ajda Pekkan
Ажда Пекан по време на свой концерт през 2013 г.
Информация
Родена	12 февруари 1946 г. (78 г.) Истанбул, Турция
От	Турция
Стил	поп
Професии	певица
Активност	от 1963 г.
Музикален издател	„Серенгил“, „Одеон“, „Регал“, „Филипс“, „Истанбул“, „Керван“, „Бурч“, „Яшар“, „Балет“, „Емре“, „Ракс“, „Темпа и Фонекс“, „Еленор“, „Юнивърсъл“, „Ди Ем Си“, „Доан“
Свързани изпълнители	„Лос Чатикос“, „Беш Йъл Йондже Он Йъл Сонра“
Уебсайт	www.ajdapekkan.com.tr Страница в IMDb
Ажда Пекан в Общомедия

Айшѐ Ажда̀ Пека̀н (на турски: Ayşe Ajda Pekkan; Истанбул, 12 февруари 1946 г.) е турска певица и бивша киноактриса.

Музикалната ѝ кариера започва в началото на 60-те години на XX век след изява в истанбулския нощен клуб „Чатъ“ („Покривът“) под съпровода на група „Лос Чатикос“. През 1963 г. печели състезанието за киноартисти на списание „Сес“ („Глас“) в категорията за жени, благодарение на което започва да развива и актьорската си дейност, играейки главни роли в множество турски филми до края на десетилетието, след което се съсредотачава изцяло върху певческата си дейност.

В началото изпълнява предимно турски кавъри на чуждоезични и известни за времето си песни, текстовете на значителна част от които са дело на текстописката Фикрет Шенеш, която впоследствие става и нейна продуцентка. Развива успешна кариера в чужбина, предимно във Франция. През 1980 г. представя Турция на 25-ото издание на Песенния конкурс „Евровизия“ с песента Pet'r Oil („Петрол“) и се класира на 15-о от общо 19 места. Поради разочароващото си класиране решава да се оттегли временно и след завръщането си престава със задграничната си кариера.

С множество концерти в родината си и в чужбина, с репертоар, включващ песни на няколко езика (турски, френски, английски, немски, италиански, гръцки и японски), и с продадени над 15 милиона копия на албумите си се нарежда сред най-успешните турски певици. Три от албумите ѝ са включени в списъка „100-те най-добри албума на Турция“ на вестник „Хюриет“ от 2017 г.^[1] През 1998 г. е удостоена със званието „Държавна артистка“, а през 2013 г. – с френското отличие Орден за изкуство и литература, офицерска степен.^[2][3]

Биография

Родена е в квартал „Бейолу“ в Истанбул. Баща ѝ Ръдван Пекан (1919 – 1970 г.) е майор във военноморските сили, а майка ѝ Невин Добруджа (1922 – 1999 г.) – домакиня. От майчина страна е с бошняшко потекло.^[4][5] Поради работата на бащата детството ѝ преминава в село Гьолджук (вилает Коджаели). Има по-малка сестра Семирамис Пекан (р. 1948 г.), която също става певица.

Ажда учи в Девическата гимназия в квартал „Чамлъджа“ в Истанбул, но не успява да завърши средното си образование. Започва артистичната си дейност рано и взема уроци от оперната певица Лейла Демириш.

60-те години

През 1961 г. чрез сестра си се запознава с певеца и пианист Илхам Генджер, който е собственик на нощния клуб „Чатъ“ („Покривът“) в Истанбул. Там изпълнява песента Il cielo in una stanza („Небето в стая“) на италианката Мина под съпровода на групата „Лос Чатикос“, с която пее известно време и на други места.

През 1963 г. участва в конкурс за киноартисти, организиран от списание „Сес“ („Глас“), и се класира на първо място в категорията за жени, с което вниманието към нея нараства. Същата година играе главната роля във филма Adanalı Tayfur („Аданалията Тайфур“) заедно с актьора Йортюрк Серенгил. Първата ѝ издадена песен е Göz Göz Değdi Bana („Докосна ме с поглед“), включена в съвместна плоча с Abidik Gubidik Twist, изпята от актьора. Текстовете и на двете са дело на Феджри Ебджиолу, с когото Пекан се запознава още преди да започне като актриса. През тези години той става неин текстописец и мениджър.

През 1965 г. е издадена първата ѝ самостоятелна краткосвиреща плоча, включваща песните Her Yerde Kar Var („Навсякъде има сняг“), която е турска адаптация на известната Tombe la neige („Вали снегът“) на Салваторе Адамо, и On Yedi Yaşında („На 17 години“), чийто оригинал е Si è spento il sole („Угасна слънцето“) на Адриано Челентано. Друга успешна плоча от тези години е включващата Bang, Bang („Бам-бам“) и İki Yabancı („Двама непознати“) – кавъри на Bang, Bang (My Baby Shot Me Down) на Шер и Strangers in the Night („Странници в нощта“) на Франк Синатра.

През юли 1968 и юни 1969 г. участва на първото и второто издание на международния фестивал „Олимпиада на песента“ в Атина (Гърция) с песните Özleyiş („Мъка“) и Perhaps One Day („Може би някой ден“), заемайки четвърто място и двата пъти,^[6][7] а през септември 1968 г. е финалистка на първото от двете издания на Международния фестивал на песента в Барселона (Испания) с песента Ve Ben Şimdi („И сега аз“), на което участват още Лили Иванова и Бисер Киров, представяйки поотделно песента „Да вярвам ли“ (музика: Ангел Заберски, текст: Николай Цонев) и печелят.

70-те години

В началото на десетилетието приключва работата си с Феджри Ебджиолу и започва дългогодишното ѝ сътрудничество с текстописката Фикрет Шенеш, която става и нейна продуцентка. Първата ѝ песен по неин текст е Sensiz Yıllarda („В годините без теб“) и плочата, в която е включена, се продава доста успешно. Издадена е от „Филипс“, с която певицата сключва договор предната година. След нея започва да издава плочи и извън Турция. Първите сингли, издадени от фирмата, са Sensiz Yıllarda/Olmadı Gitti и Yağmur/Tek Yaşanır mı, които записва и на гръцки. През 1971 г. турското седалище на компанията се мести в чужбина, но певицата продължава да работи с нея докъм 1978 г. за чуждестранните си издания. Издава два сингъла в Германия и Испания, три – в Япония и седем – във Франция.

През 1973 г. по настояване на Фикрет Шенеш записва песента Kimler Geldi, Kimler Geçti („Някои дойдоха, други си отидоха“), макар Пекан да смята, че не се вписва с обичайния ѝ стил. Това е поредният кавър, чийто оригинал е If We Were Free („Ако бяхме свободни“) на гвианеца Сол Рей, но нейното изпълнение става едно от най-знаковите в репертоара ѝ.

През 1976 г. изнася поредица от концерти заедно с френския певец Енрико Масиас в парижката зала „Олимпия“ и е издаден съвместният им концертен албум La fête à l'Olympia („Празник в „Олимпия“),^[8][4] а през следващата година Пекан издава първия си от общо четирима албума, носещи заглавието Süper Star („Суперзвезда“).

През ноември следващата година участва на 8-ия Световен фестивал за популярна песен в Токио (Япония), представяйки À mes amours („За моите любови“), за която печели награда за песен.^[9]

През май 1978 г. изнася успешен концерт в Техеран (Иран) и е издаден френският ѝ албум …pour lui („…за него“).

През този период записва няколко успешни турски адаптации на песни от репертоара на Мина – Palavra, Palavra („Думи, думи“) в дует с актьора Джунейт Тюрел, Ya Sonra („А след това“), Düşünme Hiç („Не го мисли“), Son Yolcu („Последният пътник“), а през 2006 г. – и Aldatma („Не предавай“), чиито оригинали са съответно Parole, parole („Думи, думи“), Giorni („Дни“), Il cigno dell'amore („Лебедът на любовта“), Senza fiato („Без дъх“) и Ancora, ancora, ancora („Отново, отново, отново“). Особено успешна се оказва Ya Sonra, която изпълняват впоследствие още Левент Юксел през 2006 г., а през 2011 г. – актьорите Йозджан Дениз и Дениз Чакър, чиято версия се използва като заглавна песен на едноименния филм от същата година.

80-те години

Ажда Пекан (най-вляво) и екипът ѝ за „Евровизия“ от 1980 г.

Вследствие на нарастващата си известност в чужбина получава предложение от Турското радио и телевизия да представи страната си на 25-ото издание на „Евровизия“ през април 1980 г. в Хага (Нидерландия), което е принудена да приеме въпреки намерението си да не участва. След класирането си на 15-о от общо 19 места с песента Pet'r Oil („Петрол“) остава разочарована и поради проблемите си в професионален и личен план напуска Истанбул за няколко месеца, установявайки се в Лондон и Лос Анджелис, във втория от които преболедува жълтеница и се подлага на двумесечно лечение.

След неуспеха си и приключването на задълженията си към „Филипс“ сключва договор с „Яшар Кекева“ за два албума и слага край на задграничната си дейност. Насочва се към все по-налагащия се стил, наричан арабеск, и през 1981 г. компанията издава албума Sen Mutlu Ol („Бъди щастлив“). Поради незадоволителната работа по него обаче певицата не желае да работи с нея по втори албум и междувременно започва работа с „Балет“. Тъй като това е в разрез с условията на договора ѝ с „Яшар Кекева“, фирмата ѝ отправя предупреждение за завеждане на съдебно дело срещу нея, с което Пекан е принудена да запише още три песни към седемте неиздадени, които са били предназначени първоначално за Sen Mutlu Ol, и да ги включи във втория албум под заглавието Sevdim Seni („Обичах те“), издаден през 1983 г., след което договорът ѝ с фирмата приключва.^[10]

През юли 1982 г. се завръща окончателно в Турция и през август заедно с актьорите Метин Акпънар и Зеки Алася участва в в мюзикъла Büyük Kabare („Голямото кабаре“) в театъра на открито „Джемил Топузлу“ в Истанбул. Фикрет Шенеш написва текстовете на шест песни за него, които Ажда включва в успешния си албум Süperstar '83 от следващата година.

Личен живот

На 17 ноември 1973 г. сключва брак с футболиста Джошкун Сапмаз, но бракът им трае едва шест дни.

След това е годеница на журналиста Ерол Яраш през 1979 г.

През 1984 г. се жени за Али Барс и бракът им трае до 1990 г.

Бездетна е и споменава, че най-голямото ѝ съжаление е решението ѝ да няма деца. Шест от бременностите ѝ завършват с аборт, тъй като решава да се съсредоточи върху кариерата си.

През 2017 г. получава гражданство от Севернокипърската турска република.

Дискография

Студийни албуми

• 1968 – Ajda Pekkan
• 1969 – Fecri Ebcioğlu Sunar: Ajda Pekkan
• 1972 – Ajda Pekkan Vol. 3
• 1977 – Süper Star
• 1978 – …pour lui
• 1979 – Süper Star 2
• 1981 – Sen Mutlu Ol
• 1982 – Sevdim Seni
• 1983 – Süperstar '83
• 1985 – Ajda Pekkan ve Beş Yıl Önce On Yıl Sonra
• 1987 – Süperstar 4
• 1990 – Ajda 1990
• 1991 – Seni Seçtim
• 1993 – Ajda '93
• 1996 – Ajda Pekkan
• 2006 – Cool Kadın
• 2008 – Aynen Öyle
• 2011 – Farkın Bu
• 2014 – Ajda Pekkan & Muazzez Abacı
• 2021 – Ajda

Източници

1. Türkiye'nin en iyi 100 albümü // в. „Хюриет“. hurriyet.com.tr, 28 април 2017 г. Посетен на 29 май 2024 г. (на турски)
2. Посолство на Франция в Анкара. Ajda Pekkan, Officier dans l'Ordre des Arts et des Lettres, Istanbul, le 1er novembre 2013 // ambafrance-tr.org, 5 ноември 2013 г. Архивиран от оригинала на 30 май 2016 г. Посетен на 29 май 2024 г. (на френски)
3. Сара Дип. DISTINCTION – Ajda Pekkan, la « superstar » de la pop turque, à l'honneur au Palais de France // в. „Пети Журнал“. lepetitjournal.com, 3 ноември 2013 г. Посетен на 29 май 2024 г. (на френски)
4. La minute nostalgique avec Ajda Pekkan, la femme qui ne vieillit pas // в. „Монд“. lemonde.fr, 11 февруари 2011 г. Посетен на 29 май 2024 г. (на френски)
5. Хакан Гендже. Ajda'nın sepeti // в. „Хюриет“, 5 юли 2012 г. Посетен на 2 април 2024 г. (на турски)
6. Майк Хенъси. "Iris", Belgians' Tune, Takes Greek Festival; Sung by Neefs // сп. „Билборд“. 10 август 1968 г. p. 48. Посетен на 3 май 2024 г. (на английски)
7. Евангелина Мафей. 1968 – 1973 – Olimpíada mundial de la canción en Atenas – Grecia // festivalescancionpopular.blogspot.com, 26 април 2011 г. Посетен на 29 май 2024 г. (на испански)
8. Enrico Macias & Ajda Pekkan – La fête à l'Olympia // discogs.com. Посетен на 29 май 2024 г. (на английски)
9. 第8回世界歌謡祭 World Popular Song Festival in Tokyo '77 // www.yamaha-mf.or.jp. Посетен на 21 ноември 2021 г. (на японски)
10. Явуз Хакан Ток. Ajda Pekkan Yaşar Plak'a Karşı // yavuzhakantok.com, 16 октомври 2011 г. Архивиран от оригинала на 27 януари 2020 г. Посетен на 30 май 2024 г. (на турски)

Външни препратки

• ((tr)) Официален уебсайт
• ((en)) Дискография в „Дискогс“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ajda Pekkan в Уикипедия на турски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​