Азиатска кухня е общ термин, с който се обозначават кухните на отделни райони на Азия.
В зависимост от стила на готвене и културните корени на местните жители те се разделят на:
В България и повечето европейски страни тази кухня е наричана Ориенталска кухня. В англосаксонските страни се използва и термин, който смислово е аналогичен на Иидустанска кухня, но е общ за кухните от полуостровите Индустан и Индо-Китай (Südasiatische Küche – южноазиатска кухня).
Сред основните характеристики на азиатската кухня е широкото използване на ориз и юфка (на основата на пшеница или ориз). Други характерни особености са изобилието на подправки, лютивите ястия, ниското съдържание на мазнини и соевите продукти.
Като прибори за хранене обикновено се използват специални пръчки.
Според европейския възглед, това е типичната азиатска кухня.
Световноизвестният доминант е китайската кухня, затова с название китайска храна, често се разбира храна от този регион, или от източна и югоизточна Азия.
и други национални кухни на страни и народи в югоизточна Азия. Често в България тази кухня се обозначава като Индокитайска.
Въпреки че това название се използва заради страните на полуостров Индокитай, с него се обозначават и кухните на всички Островни държави в югоизточна Азия:
Под индокитайска кухня, често се подразбира и китайската кухня, затова този термин се използва рядко, или само в случаи, когато се касае за неизвестна храна, с предположение, че е китайска или индокитайска.
В България и други европейски страни наричат тази кухня Ориенталска
Според англоезичните народи, и според американския възглед кухните на страните от западна Азия се назовават като средноизточни и левантийски (левантински) кухни (Levantine cuisine and Middle Eastern cuisine).
Българският възглед е, че това са близкоизточни, и/или предориенталски кухни. В зависимост от това, за кои национални кухни се фокусуира вниманието те се числят съответно към арабската, тюркската, израелската, персийската и други етнически и културно дитерминирани според приликите и близостта на кулинарните похвати.
Към тях спадат кухните на следните народи (по азбучен ред): асирийска, афганистанска, бахрейнска, израелска, иракска, иранска, йеменска, кувейтска, ливанска, оманска, палестинска, сирийска, турска кухня и кухните от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
Въпреки че фактологически не е правилен, в разговорния български език кухните от посочените страни в западна Азия най-често се обозначават като арабска кухня.
Тъй като става въпрос за страни, бивши южни републики в СССР, някои причисляват към тях бившите югозападни републики в СССР – Армения, Грузия и Азербайджан. В действителност кухните от посочените три страни имат много повече общи черти с кухните на Турция, Румъния, Молдова и България, отколкото с централноазиатските кухни. Най-често използваното обозначение за тези три кухни, особено сред руснаците е каспийски или черноморскокаспийски. В България ги причисляваме към предориенталските кухни, с най-голямо сходство с турската кухня, т.е. – те са част от западноазиатската кухня.
|