Аймерик дьо Пегиян Aimeric de Péguilhan | |
френски трубадур | |
![]() | |
Роден |
ок. 1175
|
---|---|
Починал | ок. 1225 или 1228
|
Литература | |
Течение | Средновековна музика |
Аймерик дьо Пегиян в Общомедия |
Аймерик/Емерик дьо Пегиян (Aimeric de Pegulhan) или също Аймери дьо Пегиян (Aimery de Peguilhan, Peguillan или Pégulhan), италианизирано на Емерико ди Пегиян (Emerico di Peguilain), на български Аймерик де Пегилян (* ок. 1175, в Пегиян; † ок. 1225 или ок. 1228, Ломбардия), е френски трубадур.
Син на търговец на платове, негов пръв покровител е Раймон V Тулузски. След това преминава на служба при сина му Раймон VI Тулузки. Бяга от региона, застрашен от Албигойския кръстоносния поход, като първо прекарва известно време в Испания и впоследствие 10 години в Ломбардия. Говори се, че докато все още живее в Тулуза, той е таен любовник на своя съседка и поради тази причина най-накрая решава да се върне.
Известен е с това, че пише поне петдесет произведения, от които шест са достигнали до нас заедно с музиката, която ги придружава:
Повечето от неговите творби са сладко и иронично кансу, към което са добавени някои тенсони (написани със Сордело да Гойто и Алберте дьо Сестаро (на бълг. Албертет де Систерон)).
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Aimeric de Peguilhan в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|