Акатист

„Похвала на Богородица с акатист“ (икона, XIV век)

Акатист – (от гръцки ακάθιστος – буквално не се седи) в християнското богослужение е песнопение, свързано с усилена молитва, при което вярващите стоят прави.

Структурни особености

[редактиране | редактиране на кода]

Акатистът е близък по форма с древния кондак. Състои се от основен кондак, припев и 24 строфи (дванадесет икоси и дванадесет ­ кондаци). Икосите завършват с припева на основния кондак, а кондаците ­ с Алилуя. Акатистите са сред най-красивите и съдържателни песнопения във византийската богослужебна певческа традиция. Текстовете им изобилстват от поетични сравнения.

История на акатистите

[редактиране | редактиране на кода]

Зараждане на акатистите

[редактиране | редактиране на кода]

Първият акатист вероятно бил написан по повод отблъскване нашествието на персите през 626 г. при император Ираклий. За автори на този акатист се смятат различни личности ­ Константинополският патриарх Сергий I, Роман Сладкопевец или Григорий Писидийски, който бил библиотекар при катедралатаСв. София“ в Константинопол.

Акатист на света Богородица

[редактиране | редактиране на кода]

Акатистът на Богородица е разделен на четири части, всяка от които се чете на повечерието в първите четири петъчни дни на Четиридесетницата. В петък на петата седмица се чете целият акатист. Съдържанието на първите седем кондака е историческо, а на останалите ­ догматическо. Някои от икосите също имат повествователен характер.

Акатист на пресладкия Иисус

[редактиране | редактиране на кода]

Близък по съдържание, поетични достойнства и форма до акатиста на патриарх Сергий е „Акатист на пресладкия Иисус“. За първи път се среща в писмени паметници от 13 век. Преведен е на старобългарски през 14 век. Авторът му е неизвестен, макар че някои свързват написването му с името на монах Теоктист (9 век) от Студийския манастир. По-вероятно е произходът му да е свързан със зараждащата се светогорска традиция.

Масово разпространение

[редактиране | редактиране на кода]
Експонат в изложбата „Преодоление: Русская Церковь и Советская власть“ (Москва, 2012 г.)

Краят на 7 и началото на 8 век са белязани с безразборно писане на акатисти. Те намерили място в различни молитвослови, каноници и акатистници, което довело до отстъпление от структурата и съдържанието на класическия акатист. За това допринесла извън богослужебната употреба на акатистите. Известен брой източни по произход акатисти сравнително рано били преведени на латински език и оказали силно влияние върху развитието на химнографията на Църквата на Запад. Много от акатистите, посветени на Господ Иисус Христос, Богородица, Николай Мирликийски Чудотворец и други били поместени в самостоятелна богослужебна книга, наречена Акатистник.

  • проф. дякон Иван Иванов: „Между ангелите и човеците. Литургическата музикално-химнографска традиция на исихазма“.
  Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Акатист от сайта [bg.orthodoxwiki.org Енциклопедия „Двери“] към 23 септември 2007. Оригиналният текст с автор(и) Constantine, както и тази производна версия, са защитени от Криейтив Комънс лиценз, лиценз за свободна документация на ГНУ или друг лиценз, съвместим с Уикипедия.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.