Акробатичният танц (Акро-танц) е стил танц, който комбинира класическата танцова техника с акробатични елементи. Той се дефинира с атлетичния си характер, уникалната си хореография, която безпроблемно смесва използването на акробатика в танцов контекст. Представлява популярен танцов стил в любителския танц, като и в професионалния танцов театър и в съвременните циркови постановки като тези на Цирк дю Солей.
Акробатичният танц възниква в САЩ и Канада през 1900 г., като един от видовете изпълнения във водевил. Въпреки че отделни танцови и акробатични елементи са били срещани във водевил преди 1900 г., едва в началото ѝ става популярно да се изпълняват хореографиите, комбиниращи танцови и акробатични движения.
Акро-танцът не се появява внезапно във водевил, по-скоро той се проявява постепенно с течение на времето в най-различни форми, следователно нито един отделен изпълнител не е посочен като негов инициатор. Шермън Коутс(1872 – 1942 г.) е запомнен от колегите си като първия акробатичен танцьор, който някога са виждали. Друг от най-ранните документирани изпълнители на акробатичния танц е Томи Уудс, който става известен със своя бавен акробатичен танц в Shuffle Along, в който изпълнява акробатичните движения изцяло в такт с музиката. През 1914 г. акробатът Лулу Коутс формира Crackerjacks, популярна водевил трупа, която включва акробатичния танц в репертоара си, докато трупата не се разспуска през 1952 г. Много други водевил компании комбинират акробатика и танц в шоутата си, включително Gaines Brothers.
След края на водевил ерата, акробатичният танц претърпява многостранна еволюция, за да достигне днешната си форма.
Основните характеристики на акробатичния танц са плавните, грациозни преходи между танцови и акробатични движения. Също така, танцът трябва да има значителен процент движения по отношение на акробатичното съдържание, за да може да се категоризира като акро танц.
Танцовите движения от акро се срещат в балета, джаза, лирическия и модерния танцов стил.
Акробатичните движения в акро танца се наричат „трикове“. Те варират по сложност и уменията, необходими за тяхното изпълнение. Освен това, видовете трикове зависят от броя на танцьорите.
Соло триковете могат да се изпълняват от независими танцьори или групи. Примери за тези трикове са:
и други.
Двойните трикове (партньорски) могат да се изпълняват само по двойки. Например:
Груповите трикове включват трима или повече танцьори. Примери:
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Acro dance в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |