Аксел фон дем Бусше

Аксел фон дем Бусше
германски офицер
Бусше през 1943 г.
Звание	майор
Години на служба	1937 – 1945
Служи на	Нацистка Германия
Род войски	Вермахт
Военно формирование	Група армии „Център“
Битки/войни	Втора световна война
Награди	Железен кръст Германски кръст[1] Значка за раняване Рицарски кръст[2][3]
Дата и място на раждане	24 април 1919 г. Брауншвайг, Ваймарска република
Дата и място на смърт	26 януари 1993 г. (73 г.) Бон, Германия
Родства	Андерс Ласен (братовчед)
Друга дейност	дипломат учител
Аксел фон дем Бусше в Общомедия

Аксел фон дем Бусше (на немски: Axel von dem Bussche) е бивш германски майор от Вермахта.

Кариера

Роден е в Брауншвайг. Баща му е немец, а майка му Джени Ласен е датчанка. Бусше се присъединява към германската армия през 1937 г. на 18-годишна възраст като професионален офицер и е назначен като младши офицер от елитния пехотен полк 9 Потсдам на Източния фронт в Полша. През 1942 г. случайно е свидетел на организирано от СС клане на повече от 3000 еврейски цивилни, извършено от СД на старото летище Дубно. Това изживяване го травмира за цял живот и е достатъчно, за да го накара да се обърне срещу Хитлер. Той се присъединява към група за съпротива в рамките на Група армии „Център“ (септември 1943 г.), която е водена от Клаус фон Щауфенберг. Той заявява, че са останали само три начина да запази честта си като офицер: да умре в битка, да дезертира или да се бунтува срещу правителството, поръчало това и всички други кланета. Той избира последния вариант, оправдавайки намерението си да убие Хитлер от законното му право да защитава другите от незаконни, продължаващи престъпни нападения.

Съпротива

През ноември 1943 г. Бусше, лично насърчаван от Щауфенберг, се ангажира да извърши самоубийствен бомбен атентат срещу Хитлер. Хитлер трябва да инспектира нови зимни униформи за армията във Вълчата бърлога в Източна Прусия (днес в Полша). Бусше, който е над 2 метра висок, рус и със сини очи, илюстрира външния вид на „нордическия“ расов идеал на Хитлер и е идеален модел за униформите. Той се оборудва с противопехотна мина с бързо реагиращ детонатор за ръчна граната, който той възнамерява да скрие в по-дълбоките джобове на панталоните. Планира да взриви тази бомба, докато прегръща Хитлер, като по този начин убива и Хитлер, и себе си.

Събитието е насрочено за 16 ноември 1943 г., но предишната вечер камион, доставящ новите униформи е унищожен при въздушно нападение на съюзниците в Берлин. На 18 ноември 1943 г. Бусше се връща в звеното си на Източния фронт. Той доброволно иска да се опита отново през февруари 1944 г., когато ще има нови униформи. През януари 1944 г. обаче е сериозно ранен и губи единият си крак.

Друг офицер, капитан Евалд-Хайнрих фон Клайст-Шменцин, доброволно се съгласява да се взриви на 11 февруари 1944 г. Въпреки това, Хитлер многократно отлага и накрая отменя събитието. Бусше прекарва месеци в болницата на Вафен-СС в Лухен и така и не участва в заговора за убийството на Хитлер на 20 юли. Ролята му в по-ранните атентати не е заподозряна и той не е предаден от никой от офицерите, които знаят за участието му.

След войната

След войната Бусше учи право в университета в Гьотинген и по-късно става дипломат, който от 1954 г. до 1958 г. е в германското посолство във Вашингтон. След това е директор на международното училище "Schule Schloss Salem" в Курт Хан, разположено близо до езерото Констанс в Южна Германия. Той е и член на председателството на Евангелистката църква в Германия, съветник на Световната банка и делегат на Конференцията на ООН за околната среда в Стокхолм от 1972 г.

През 1950 г. се жени за лейди Милдред Камила Никола Ахесен, най-голямата дъщеря на 5-ия граф на Госфорд и Милдред Картър (от Вирджиния), която преди това е омъжена за барон Ханс Кристоф фон Щауфенберг. Бусше има две дъщери.

Източници

1. Patzwall & Scherzer 2001, p. 70.
2. Fellgiebel 2000, p. 151.
3. Scherzer 2007, p. 256.

Литература

• Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945 – Die Inhaber der höchsten Auszeichnung des Zweiten Weltkrieges aller Wehrmachtteile. Friedberg, Germany, Podzun-Pallas, 2000, [1986]. ISBN 978-3-7909-0284-6. (на немски)
• Fest, Joachim (1996). Plotting Hitler's Death – The Story of the German Resistance, Henry Holt and Company, New York. ISBN 0-8050-4213-X.
• Fest, Joachim; „Hitler – Eine Biographie“, Propilaeen, Berlin, 2.Aufl. 2004. ISBN 3-549-07172-8.
• Roger Moorhoucek; „Killing Hitler“, Jonathan Cape, London, ISBN 0-224-07121-1.
• Marion Graefin Doenhoff in „Axel von dem Bussche“, Gevinon von Medem; v. Hase und Koehler Verlag, Mainz/Muenchen, 1994. ISBN 3-7758-1311-X
• Patzwall, Klaus D., Scherzer, Veit. Das Deutsche Kreuz 1941 – 1945 Geschichte und Inhaber Band II. Norderstedt, Germany, Verlag Klaus D. Patzwall, 2001. ISBN 978-3-931533-45-8. (на немски)
• Josef Tal: Ein Mensch-zu-Mensch-Erlebnis im Wissenschaftskolleg Berlin (1994) in Axel von dem Bussche, Hase&Koehler Verlag, pp. 125 – 131 ISBN 3-7758-1311-X
• Scherzer, Veit. Die Ritterkreuzträger 1939 – 1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives. Jena, Germany, Scherzers Militaer-Verlag, 2007. ISBN 978-3-938845-17-2. (на немски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Axel von dem Bussche в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​