Алавити

Алавити
علوية
Празнуващи алавити
Празнуващи алавити
Общ бройок. 2 700 000[1]
По места Сирия: 2 100 000[2]
 Турция: 450 000[3]
 Ливан: 100 000 – 120 000[4][5][6]
 Израел: 2100
Езикарабски
Религияшиитски ислям
Разселение на Алауитите в Левант
Алавити в Общомедия

Алавитите (на арабски: علوية, ‘Alawīyyah; на арабски: نصيريون, Nuṣayrī) са религиозна общност, концентрирана в Сирия, която е клон на шиитския ислям.

Вземат името си от Али ибн Аби Талиб, братовчед и зет на пророка Мохамед, който е първият шиитски имам, и четвърти според сунитския ислям. Алавитите са близки до ислямското течение на алианите/алевитите, като термините имат общ корен.[7]

Алавитите в Сирия се сдобиват с т. нар. Алавитска държава в регионите Латакия и Тартус по време на Френския мандат в периода 1920-1936 г.[8] Алавитите образуват политическия елит на сирийската държава чрез бившия и настоящ президент Хафез ал-Асад и сина му Башар ал-Асад.

Светското ръководство на алавитските общности както в Турция, така и в Сирия през 20 век има тенденция да подкрепя секуларизацията на обществото и гражданското равенство, независимо от религиозната принадлежност.

В Сирия, която е под френския мандат на Обществото на нациите, през август 1920 г. е създадена „автономна територия на алавитите“ със столица Латакия, като на 12 юни 1922 г. е обявена за Алавитска държава. Тази държава има свое знаме, което е бяло с жълто слънце в средата и четири червени ъгъла. Населението на тази страна е 278 хил. души, от които 176 хиляди са алавити. През 1930 г. страната е преименувана на Санджак Латакия.

След общосирийското национално въстание Алавитската държава е анексирана към Сирия на 5 декември 1936 г., докато, въз основа на правната система на френския мандат в Ливан, водещите шейхове на алавитските племена приемат редица декларации за безусловно принадлежността на алавизма към шиитския ислям (първата такава декларация е направена през юли 1936 г.).

През 1970 г. алавитът Хафез ал-Асад извършва военен преврат и става президент на Сирия. Това предизвиква недоволство сред много мюсюлмани, християни и евреи, които посочват, че според конституцията само мюсюлманин може да бъде президент на Сирия.

През 1973 г. имамите на дванадесетте шиити приемат фатва, според която правните правила на отношенията между шиитите се прилагат и за алавитите, което означава официалното признаване на алавитите като мюсюлмани. Това увеличава недоволството на сунитите в Сирия, които съставляват мнозинството от населението. Под знамето на ислямската съпротива срещу светския алавитски режим в град Хама се провежда въоръжено въстание. То е придружено от кланета, по-специално на повечето кадети от артилерийското училище. Потушаването на въстанието от ръководството на алавитите довежда до смъртта на 7 – 35 хиляди души и до значителното разрушение на града. По непотвърдени данни правителствените сили са използвали химически оръжия срещу бунтовниците.

В настоящето има процес на постепенно сближаване между алавитите и 12-те шиити, които съставляват огромното мнозинство от шиитите в света. Този процес е иницииран от Хафез ал-Асад и продължава при неговия син Башар на фона на военно-политическото сближаване между алавитския режим в Сирия и шиитския режим в Иран. В алавитските села се строят джамии и се спазват Рамазан и други мюсюлмански ритуали.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ The sword and the word // The Economist. 12 май 2012.
  2. ↑ Minority Rights Group International: Syria: Syria Overview // Minorityrights.org. Посетен на 6 юли 2012.
  3. ↑ Turkey // State.gov. Посетен на 6 юли 2012.
  4. ↑ www.repost.us, архив на оригинала от 6 август 2012, https://web.archive.org/web/20120806071752/http://www.repost.us/article-preview#!hash=0467cbf01990a23ab00bfe1a45696310, посетен на 25 юли 2012 
  5. ↑ Lebanese Allawites welcome Syria’s withdrawal as ‘necessary’ 2005 // The Daily Star. 30 април. Архивиран от оригинала на 2012-03-25. Посетен на 2012-07-25. The Alawis have been present in modern-day Lebanon since the 16th century and are estimated to number 100 000 today, mostly in Akkar and Tripoli. The sect is managed through the Islamic Alawi Union, a council of 600 members that are elected every four years.
  6. ↑ Lebanon’s Alawi: A Minority Struggles in a ‘Nation’ of Sects // Al Akhbar English, 8 ноември 2011. Посетен на 6 юли 2012.
  7. ↑ The Plain of Saints and Prophets: The Nusayri-Alawi Community of Cilicia ... - Gisela Procházka-Eisl, Stephan Procházka - Google Břger // Books.google.dk. Посетен на 6 юли 2012.
  8. ↑ Provence, Michael. The Great Syrian Revolt and the Rise of Arab Nationalism. Austin: University of Texas Press, 2005.
     Портал „Сирия“         Портал „Сирия“