Алви́зе Вивари́ни | |
„Св. Антоний Падуански“ | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Венеция, Италия |
Националност | венециански художник |
Стил | венецианска школа |
Академия | Венецианска школа |
Направление | религиозна живопис и портретен жанр |
Повлиян | Антонело да Месина, Джовани Белини |
Алвизе Виварини в Общомедия |
Алви́зе Вивари́ни (на италиански: Alvise Vivarini, 1446 – 1502) – живописец, племенник, а може би, ученик Бартоломео Виварини, така също и представител на Венецианската школа.
Развива се под влияние на Джовани Белини и до някаква степен усвоява в своя маниер силата и блясъка на неговия колорит. Работи във Венеция от 1464 година, умира след 1507 година.
Б. Бернсон в своте ранни работи по венецианска живопис невероятно (по думите на Гращенков) преувеличава историческото значение на Виварини, което повлича след себе си некритично разширение на кръга от приписваните му произведения. По-късно кръгът на тези творби значително се свива и той по право заема достатъчно скромно място в историята на венецианската живопис от късното куатроченто. Неговото изкуство е свъзващо звено между школата на семейство Виварини (неговия баща Антонио и чичо Бартоломео) и ранното творчество на негови ученик Лоренцо Лото. Той изпитва влиянието на Джовани Белини, но става един от най-верните последователи на Антонело да Месина. В своя портрет от Лондон той повтаря традиционната композиция и тъмния фон, но въвежда в догръдния портрет изрисуването и на ръка, която частично е видна зад парапета. Лицето на модела е показано почти във фас. Това е резултат от проникналите в средата на венецианците новости.[1].
Към числото на най-добрите му произведения принадлежат: