Александра Давид-Неел Alexandra David-Néel | |
френска пътешественичка | |
Александра Давид-Неел през 1933 г. | |
Родена |
24 октомври 1868 г.
|
---|---|
Починала | 8 септември 1969 г.
Дин, Франция |
Религия | Будизъм |
Националност | Франция |
Учила в | Брюкселска консерватория |
Литература | |
Псевдоним | Alexandra Myrial |
Жанрове | пътепис |
Семейство | |
Други роднини | Афур Йонгден |
Подпис | |
Уебсайт | www.alexandra-david-neel.fr |
Александра Давид-Неел в Общомедия |
Александра Давид-Неел, с рождено име Луиз Йожени Александрин Мари Давид, е френско-белгийска пътешественичка, анархистка и теософка.
Пребивава в Африка и Азия (Индия, Сиким, Япония и Тибет). Авторка е на редица пътеписи от тези места. На 21-годишна възраст посещава лекциите в Сорбоната по източните езици, както и сбирките на Теософското общество. Членува във феминистки, масонски и анархистически общности в Париж.
От ранните си години се интересува от необичайни и увлекателни четива като приключенските романи на Жул Верн и слуша разказите на познатия географ Елизе Реклю за страните, в които е пребивавал. Благодарение на него е „заразена с вируса“ на анархизма и атеизма, както и на окултизма.
В детството си избягва от родителите си и пътешества във Франция и Испания на велосипед. Обучава се в католическото училище и Брюкселската консерватория. Пее добре и дава надежда като пианист. По-късно родителите я изпращат в Лондон за повишаване на нейната квалификация като инструменталист. Там се запознава с основателката на теософското общество Елена Блаватска, която заинтересува Александра с разказите си за Тибет.
През 1888 г. Александра е посветена във „Великата символическа шотландска ложа на Франция“, която сменя своето име през 1902 г. на Международен смесен масонски орден на истинския човек. Достига посвещение в 30-та степен на Древния и приет шотландски устав. През 1890 г. заминава за Индия. По-късно в Тунис среща железопътния инженер Филип Неел, за когото се омъжва през 1904 г. Следва дълго и рисковано пътешествие в Азия, където изучава мистичните традиции на Северния будизъм. В Сиким среща и осиновява Йонгден, който е неин спътник повече от 40 години.
Доктор по философия от Санскритския колеж в Калкута от 1912 г. Първи докторат на жена от Европа. Научна сфера: лингвистика, окултизъм, етнография, сравнителна религия и ориенталистика.
|