Александър Йосифов

Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Йосифов.

---

Александър Йосифов
български композитор, диригент и музикален педагог
Роден	12 август 1940 г. София, Царство България
Починал	25 ноември 2016 г. (76 г.) София, България
Националност	България
Учил в	Национална музикална академия
Работил	композитор
Музикална кариера
Стил	класика, поп, народна музика, опера
Лейбъл	„Балкантон“, „Мелодия“, „Gega New“
Награди	„Златният Орфей“
Семейство
Баща	Йоско Йосифов
Уебсайт	alexanderyossifov.com Страница в IMDb

Александър Йосифов е български композитор, диригент и музикален педагог. Дългогодишен директор на „Балкантон“, председател на Виенския клуб в София, професор в Нов български университет. Един от най-уважаваните и жанрово-разнообразни композитори от втората половина на 20 век.^[1]

Биография

Роден е на 12 август 1940 г. в София. Син е на композитора, диригента и общественика Йоско Йосифов, който е диригент в Операта на Варна, а по-късно – и неин директор. Завършва музикалната гимназия във Варна, постъпва на служба във Военноморските сили и отговаря за художествената самодейност там, като едновременно с това започва своите опити като композитор. Там написва и посвещава песента „Добър път в Космоса, майоре“ на първия космонавт в света Юрий Гагарин и при неговото посещение в България лично му я подарява. Песента и до днес е в музея на космонавтиката в Русия. След завършване на гимназията близо две години работи в Оркестъра за народна музика на БНР, като си сътрудничи с Коста Колев и Димитър Динев. Александър Йосифов завършва Българската държавна консерватория в класа по композиция на проф. Панчо Владигеров, оперно-симфонично дирижиране при проф. Константин Илиев и пиано при проф. Жени Ковачева.^[1] Международно признание и успешно начало за кариерата на Александър Йосифов поставя първа награда за композиция, която той печели на конкурс за симфонични произведения в Триест (Италия) през 1968 г.

От 1972 г. е агент на Държавна сигурност.^[2] Кандидат-член на ЦК на БКП. През кариерата си е заемал и длъжността професор по оперно пеене с диригент в Националната музикална академия, а също така член на комисия към ВАК. Декан и зам.-ректор на Националната музикална академия.

Дългогодишен професор в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ и в Нов български университет, с големи заслуги в областта на музикално-образователната дейност.

Като педагог по специалността „Оперно пеене с диригент“ той е подготвил над 160 изпълнители и оперни певци, много от които пеят на световните оперни сцени.

Александър Йосифов е кавалер на „Почетен кръст за заслуги към Република Австрия“, почетен кръст за „Заслуги към културата на Полша“, на орден „Стара планина“ I степен, „Кирил и Методий“ I степен и др.

Бил е председател на Националния съвет за музика към Министерството на културата. Член е на Международната асоциация за клавирно дуо със седалище в Токио, Япония. Канен е многократно за председател и член на национални и международни музикални конкурси. От 1987 до 1990 г. е член на IMZ, Виена. Член на журито на фестивала „Златна роза“ в Монтрьо, Швейцария. Председател на Оперния фестивал в Стара Загора. Член е на Съюза на българските композитори. Председател на Националния съвет за музика към Министерството на културата. Президент на „Виенския клуб“ към посолството на Република Австрия в София.

Умира на 25 ноември 2016 г.^[1] в София.^[3][4]

Албуми с негова музика

Година	Албум	Вид	Издател	Каталожен номер
1965	„Новогодишна целувка“, изп. Кирил Семов[5]	SP	Балкантон	ВТВ 10108
1971	„Новогодишна“/ „Сурвакари“[6]	SP	Балкантон	ВТК 2968
1972	„Пее Лили Иванова“[7]	SP	Балкантон	ВТК 2946
1973	„Пътека до теб“[8]	SP	Балкантон	ВТК 3032
1973	„Как червената шапчица остана без шапчица“[9]	SP	Балкантон	ВАМ 6547
1974	„Пет лалета“[10]	SP	Балкантон	ВТК 3172
1974	„Александър Йосифов“/ „Р. Габичвадзе“[11]	LP	Балкантон	BКА 1404
1974	„Александър Йосифов“/ „Панчо Владигеров“[12]	LP	Балкантон	BСА 1584
1974	„Вълкът и седемте козлета“[13]	LP	Балкантон	ВЕА 1336
1975	„Тони Далара“[14]	SP	Балкантон	BTК 3195
1975	„Йорданка Христова“[15]	SP	Балкантон	ВТК 3230
1975	„Александър Райчев“/ „Александър Йосифов“[16]	LP	Балкантон	ВХА 1335
1976	„Априлци“[17]	LP	Балкантон	ВСА 1969
1976	„Болгарская эстрада. Песни Александра Йосифова на стихи Павла Матева“[18]	LP	Мелодия	С60–08223
1976	„Болгарская эстрада. Песни Александра Йосифова на стихи Павла Матева“[19]	EP	Мелодия	Г62–05827-8
1976	„Земята е техния път“[20]	SP	Балкантон	ВТК 3299
1977	„Ален мак '77“[21]	SP	Балкантон	ВТК 3405
1977	„Лили Иванова изпълнява песни от Александър Йосифов“[22]	LP	Балкантон	ВТА 2123
1977	„Снежанка и седемте джуджета“[23]	2 LP	Балкантон	ВЕА 2133, ВЕА 2134
1977	„Александър Йосифов“/ „Атанас Косев“[24]	LP	Балкантон	ВСА 10104
1980	„Камбаните на монумента „Знаме на мира“[25]	LP	Балкантон	ВХА 10625
1980	„Завръщане при началото“, опера-оратория по текст на Павел Матев[26]	2 LP	Балкантон	ВОА 10492, ВОА 10493
1982	„Детски свят“/ „Червени връзки, вейте се!“[27]	2 LP	Балкантон	ВСА 10852, ВСА 10853
1983	„Александър Йосифов. Избрани песни“[28]	LP	Балкантон	ВТА 11150
1983	„Александър Йосифов. Панорама на българското музикално творчество“[29]	LP	Балкантон	ВСА 1300/409
1984	„Александър Йосифов“/ „Добри Палиев“[30]	LP	Балкантон	ВКА 10741
1985	„Александър Йосифов. Деветият ден на май“[31]	LP	Балкантон	ВСА 11075
1986	„Арко Ирис“, опера в две части, пет картини[32]	3 LP	Балкантон	ВОА 11655, ВОА 11656, ВОА 11657
1988	„Александър Йосифов“[33]	LP	Балкантон	ВСА 11838
1989	„Патиланци“, опера за деца в две части[34]	LP	Балкантон	ВОА 12410
2000	„Александър Йосифов. Композиции“	CD	Gega New	GD 161

Административна дейност

• Генерален директор на завода за грамофонни плочи „Балкантон“ (1968 – 1986).
• Заместник-председател на Комитета за телевизия и радио (1986 – 1989).
• Заместник-министър на просветата и образованието (1989 – 1991).
• Заместник-директор на Софийска национална опера (1991 – 1993).
• Последователно декан на вокалния факултет и заместник-ректор на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ – София (2000 – 2008).
• Председател на Комисията за музика и изкуства към ВАК (2006 – 2010).

Периодът в „Балкантон“

От 1968 до 1986 г., в продължение на 18 години, Александър Йосифов е генерален директор на завода за грамофонни плочи „Балкантон“. В репертоара и музикалните издания той провежда политика на отразяване на върховите постижения на българските музиканти и осъществява записи на произведения от световната класика и съвременните български композитори.

С особена популярност се ползват сериите записи, като:

• поредица авторски плочи на всички български композитори – над 100;
• комплект Малер – симфонии в изпълнение на Софийска филхармония с диригент Емил Табаков;
• Квартетите на Бетовен и Моцарт в изпълнение на квартет „Димов“;
• Верди – „Реквием“, оперите „Аида“, „Кармен“, с Никола Николов, Юлия Винер, Александрина Милчева, Никола Гюзелев и диригент Иван Маринов;
• Мусоргски – „Хованщина“ и „Борис Годунов“ с Никола Гюзелев и диригент Руслан Райчев;
• с Райна Кабаиванска – записи на оперите: „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Манон Леско“, „Адриана Лекувръор“, „Франческа да Римини“;
• оперни рецитали на Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Стоян Попов, Нели Божкова и мн. др. – над 250 плочи;
• поредица грамофонни плочи с бележития бас Борис Христов – те са по лична инициатива на Йосифов, който спомага за връщането на Борис Христов в България и му предоставя възможност многократно да осъществява записи в „Балкантон“. С Борис Христов са записани църковно славянска литургия и „Многая лета“ с хора на Храм – паметника „Александър Невски“, Гречанинов – „Литургия Доместика“, песни от Гречанинов и т. н.;
• поредица от записи на църковно-славянска и българска музика;
• антология на българския фолклор;
• „Мистерията на българските гласове“, ансамбъл „Филип Кутев“, „Пирин“ и др.;
• поредица за децата, записи на приказки – над 100 заглавия;
• панорама на българското хорово изкуство и т. н.

В направление „международна търговия“ „Балкантон“, под ръководството на Александър Йосифов, установява контакти с едни от най-големите звукозаписни фирми в света и разпространява с успех заглавия от каталога на „Балкантон“: фирмата „EMI“ издава записите на Борис Христов и оперни рецитали; фирмата „RCA“ разпространява всички опери с Райна Кабаиванска; Марсел Селие издава по цял свят „Мистерията на българските гласове“ и т. н.

За първи път в България „Балкантон“ издава поредица от плочи с майсторите на световния джаз и купува лицензи на западно-европейски поп изпълнители.

В периода на управлението си взаимоотношенията между Йосифов и БНР са особено продуктивни за развитието и съхранението на българската музика. „Аз измислих една много ефективна система между двете институции с наполовина финансови разходи и с участието на най-добрите звукооператори и технически оборудвани студиа в Радиото. Там се записваше, а при нас се обработваха записите за грамофонни плочи, произвеждаха се и се разпространяваха. Същевременно Радиото ги пускаше в ефир и ги съхраняваше в радиофонда“, споделя Йосифов за работата си в „Балкантон“. Благодарение на неговата дейност като директор българската музикална култура достига до истински разцвет в страната и чужбина.^[1]

Творчество

Автор е на над 1500 композиции във всички музикални жанрове: 26 опери и балети с 57 премиери и над 2000 спектакъла в България и в чужбина; кантатно-ораториални творби; 7 симфонии, 10 инструментални концерта; 52 опуса за клавирни дуа; хорова и детска музика; над 600 поп песни и 300 обработки на народни песни и танци.

През 1986 г. в Гданск, Полша, е премиерата на балета „Кръстоносци“ по романа на Хенрик Сенкевич. Тази постановка гастролира на много сцени в европейски оперни театри.

Особено популярни сред публиката са и детските опери на композитора, които са над 10 и се представят във всички оперни театри на България.

В Гданск, Полша, е поставяна и детската опера „Чудните приключения на Тошко Африкански“, като за 5 сезона там се играят рекордните 437 спектакъла.

Автор е на 58 опуса за клавирно дуо, които в последните години му донасят изключително международно признание. Новост в световната музикална литература са неговите „Канон и токата“ за два рояла на 16 ръце, изпълнявани с голям успех в Япония, за които получава „Специалната награда“ на Международния конкурс за композиция в Токио през 1997 г. На същия конкурс през 1999 г. Александър Йосифов печели голямата награда Grand Prix „Kanebo“ за „Прелюд и фуга“ № 2 за две клавирни дуа.

Уникално по форма е и неговото произведение „Симфония концертанте“ за две клавирни дуа и оркестър от 10 рояла (24 пианисти – 48 ръце), чиято световна премиера е в зала „Metropolitan Art Space“ в Токио, Япония през ноември 2000 г.

Творбата му „Архаичен танц“ за два рояла, 12 пианиста – 24 ръце е изпълнена с успех на фестивал в Bad Herrenalb, Германия през 2003 г. и на сцената на „Sayed Darwish Theatre“ – Alexandria Opera House в Египет през януари 2011 г. Включена е в компактдиска „Bolero Night“.

Сред изявите му на диригент са концерт със Солунската филхармония през 2000 г., оперен рецитал на Райна Кабаиванска със Софийската филхармония в зала „България“, 2004 г., концерт с Анна Томова-Синтова и майсторския ѝ клас в Зала 1 на НДК, 2009 г., над 40 концерта с Академичния симфоничен оркестър на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“.

Пише много в областта на попмузиката. Негови произведения са изпълнявани на концерти и записвани за радио- и телевизионни предавания в различни страни. Голяма част от творчеството му е издадено.

Музикално-сценични произведения

Опери и оперети

Година	Заглавие	Вид	Град
1965	Моряшка чест	оперета	Русе
1976	Завръщане при началото	опера-оратория	Стара Загора
1980	Хан Крум – Ювиги	опера	София
1982	Златното копие	комична опера	Държавен музикален театър
1983	Арко Ирис	опера	София
2002	Съдба за двама	опера	София

Опери за деца

• „Чудните приключения на Тошко Африкански“ (1981; 1982, Стара Загора),
• „Робинзон Крузо“ (1982; 1985, Стара Загора),
• „Патиланци“ (1986; 1987, София ­ НДК),
• „С бати Николай на разходка в зоопарка“, ­ телев. мюзикъл (1986),
• „Чудните приключения на пчелата Мая“ (1988; 1990, София ­ НДК),
• „Макс и Мориц“ (1992),
• „Чудните приключения на Пинокио в незнайния град“ (1994, Стара Загора),
• „Пътешествието на Доктор Охболи в далечна Африка“ (1998).

Балети

• „Снежанка и седемте джуджета“ – балет за деца (1997),
• „Юранд от Спихов (Кръстоносци)“ по Хенрик Сенкевич (1986, Гданск, Полша).

Хорово-оркестрови

Оратории

За солисти, хор и симфоничен оркестър

• „Зеленото дърво“ (1966),
• „Големият бял път“ (1970),
• „Завръщане при началото (1975).

За рецитатор, солисти, хор, 2 клавирни дуа и струнни и ударни

• „Към XXI век“ (1998).

За симфоничен оркестър

Симфонии

• №1 (1968),
• №2 (1969),
• №3 за соло бас и симфоничен оркестър (1970),
• №4 (1975),
• №5 „Прабългари“ (1980),
• №6 „Полифоника“ (1992) (вариант за камерен оркестър, 1992),
• №7 (1992).

Увертюри

• „Революцията“ (1966),
• „Младежка увертюра“ (1975),
• „Децата на планетата“ (1983),
• Токата (1992),
• „Пагане ­ Жрицата“ ­бал. музика (2003).

Концерт за оркестър

№1 (1978), №2 (1981).

Концерти за пиано и оркестър

• №1 (1972) „На Панчо Владигеров“,
• №2 (1976),
• №3 (1992),
• №4 (1998) „В памет на Панчо Владигеров“;
• № 5 „На пианиста и композитора Йовчо Крушев“ (2004);

Концерти за цигулка и оркестър

• №1 (1979) „На Стойка Миланова“,
• №2 (1983) „На Минчо Минчев“.

Концерти за две пиана и оркестър

• №1 (1973),
• №2 (1989);
• Симфония-концертанте за 2 клавирни дуа и 10 рояла на 40 ръце (2000).
• Симфония-концертанте за виолончело и оркестър (1984).

За струнен оркестър

• Концерт за стр. орк. (1984),
• „Симфония Бреве“ (1988).
• „Прелюд и фуга“:
• №1 (1997),
• №2 (1998),
• №3 (1999).

Концерти

• за клавирно дуо и стр. орк. №2 (1992);
• за цигулка, виолончело и стр. орк. (1993);
• за флейта и стр. орк. (1994);
• за кавал и стр. орк. (1996);
• за обой и стр. орк. (1996).

3 концертини за две пиана и стр. орк.

Камерна музика

Клавирни ансамбли

• „Канон и токата“ за 2 рояла на 16 ръце (1997),
• Симфониета „Антиква“ на 6 ръце (1996);
• „Щастливо ехо“ за 6 ръце (1998).

Клавирни дуа

• „Прелюд и Фуга“:
  • №1 (1997),
  • №2 за 2 клавирни дуа (1997),
  • №3 (върху Бах) (1998),
  • №4 „Хроматични“ (1998),
  • №5 „Фригийски“ (1999),
  • №,6 „Архаични“ (1999).
• Вариации върху „Хубава си моя горо“ (1987),
• „Балада“ (1988),
• 8 концертни пиеси за две клавирни дуа (1997),
• Соната (1998),
• Фантазия-концертанте за лява ръка и клавирно дуо (1998),
• 8 концертни виртуозни пиеси (1999),
• „Рондо-виртуозо БИС“ (1999),
• Прелюдия „Страната на изгряващото слънце“ (1999).

За пиано

• Соната (1976),
• „Азбука за най-малките пианисти“ (52 пиеси, 38 етюда) (1988),
• „Ръченица“ (1991),
• „Хоро“ (1991),
• „Елегия“ (1991),
• „Пасторал“ (1991),
• „Прабългарски танц“ (1991),
• „Импресия“ (1991),
• „Селски танц“ (1991),
• „Токата виртуоза“ (1991).

Вокални

• За сопран и пиано: „Сезоните на моята душа“ – ­цикъл 12 песни, текст Е. Крист (1996).
• За мецосопран и пиано: Цикъл пет песни (1992).
• За тенор и пиано: „Аве Мария“ (1998), „Пробудна песен“, текст Христо Ясенов, и „Към Родината“, текст Николай Лилиев (1999).
• За бас и пиано: Цикъл 5 песни (1993).

Музика към игрални филми

• „Чертичката“, реж. Р. Узунов (1972);
• „Този хубав живот“, реж. М. Русева (1974),
• „Началото на деня“, реж. Д. Петров (1975),
• „Бягай... обичам те“, реж. Р. Узунов (1979),
• „Под едно небе“, реж. И. Хамраева (1981),
• „Руският консул“, реж. Н. Минкова (1981) и др.

Поп музика

Автор е на много поп песни, изпълнени от Лили Иванова, Мустафа Чаушев, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Емил Димитров, Борис Гуджунов, Васил Найденов, „Тоника СВ“, Христо Кидиков и мн. др. Сред хитовете му са: „Боянският майстор“, „Молба“, „Реквием“, „Не си родена още ти“, „Синева“, „Люлякови нощи“, „Звезда“ и мн. други. Значителна част от пресните му са по текстове на Павел Матев.^[1]

Народна музика

Има не малко обработки на народни песни. „След време установих, че фолклорната музика се е насаждала и насаждала в мене“, споделя композиторът.^[1]

Дирижиране

Дирижирал е някои от майсторските класове по оперно пеене на Райна Кабаиванска.

Награди и отличия

• Носител е на 19 награди от конкурси за композиция в: Япония (4 пъти, между които Гранд при, ­Канебо, 1999); Италия (2 пъти), Гърция (2 пъти), Полша (2 пъти), Югославия, Германия, Чехия, Русия, Турция, Бразилия, 2 пъти „Златният Орфей“; I награда на III национален конкурс за симфонично произведение „Балетна музика в 7/8“ (2003).
• Почетен орден за заслуги към културата на Полша (1986).
• Голяма награда „Grand Prix Kanebo“ – Международен конкурс за композиция за клавирно дуо, Токио, Япония (1999).
• „Почетен кръст за наука и изкуство“ на Република Австрия (2001).
• Орден „Стара планина“ I степен за изключително големите му заслуги към Република България в областта на културата (2005).
• Почетен гражданин на Стара Загора.
• Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ I степен за големите му заслуги в областта на културата, изкуството и образованието и по повод 70-годишнината му (2010).
• Удостоен с почетния знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики (2014).^[35]

Бележки

1. Анна Капитанова, Александър Йосифов – необятна композиторска вселена, БНР, Архивен фонд, 12 август 2020 г.
2. Решение №230 от 16 юни 2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
3. Почина големият композитор Александър Йосифов, vesti.bg, 25 ноември 2016 г.
4. Почина големият композитор Александър Йосифов, news.bg, 25 ноември 2016 г.
5. „Новогодишна целувка“ – ВТВ 10108 (1965), balkanton.su
6. „Новогодишна“/ „Сурвакари“ – ВТК 2968 (1971), balkanton.su
7. „Пее Лили Иванова“ – ВТК 2946 (1972), balkanton.su
8. „Пътека до теб“ – ВТК 3032 (1973), balkanton.su
9. „Как червената шапчица остана без шапчица“ – ВАМ 6547 (1973), balkanton.su
10. „Пет лалета“ – ВТК 3172 (1974), balkanton.su
11. „Александър Йосифов“/ „Р. Габичвадзе“ – ВКА 1404 (1974), balkanton.su
12. „Александър Йосифов“/ „Панчо Владигеров“ – ВСА 1584 (1974), balkanton.su
13. „Вълкът и седемте козлета“ – ВЕА 1336 (1974), balkanton.su
14. „Тони Далара“ – ВТК 3195 (1975), balkanton.su
15. „Йорданка Христова“ – ВТК 3230 (1975), balkanton.su
16. „Александър Райчев“/ „Александър Йосифов“ – ВХА 1335 (1975), balkanton.su
17. „Априлци“ – ВСА 1969 (1976), balkanton.su
18. „Болгарская эстрада. Песни Александра Йосифова на стихи Павла Матева“ – С60–08223 (1976), records.su
19. „Болгарская эстрада. Песни Александра Йосифова на стихи Павла Матева“ – Г62–05827-8 (1976), records.su
20. „Земята е техния път“ – ВТК 3299 (1976), balkanton.su
21. „Ален мак '77“ – ВТК 3405 (1977), balkanton.su
22. „Лили Иванова изпълнява песни от Александър Йосифов“ – ВТА 2123 (1977), balkanton.su
23. „Снежанка и седемте джуджета“ – ВЕА 2133, ВЕА 2134 (1977), balkanton.su
24. „Александър Йосифов“/ „Атанас Косев“ – ВСА 10104 (1977), balkanton.su
25. „Камбаните на монумента „Знаме на мира“ – ВХА 10625 (1980), balkanton.su
26. „Завръщане при началото“ – ВОА 10492, ВОА 10493 (1980), balkanton.su
27. „Детски свят“/ „Червени връзки, вейте се!“ – ВСА 10852, ВСА 10853 (1982), balkanton.su
28. „Александър Йосифов. Избрани песни“ – ВТА 11150 (1983), balkanton.su
29. „Александър Йосифов. Панорама на българското музикално творчество“ – ВСА 1300/409 (1983), balkanton.su
30. „Александър Йосифов“/ „Добри Палиев“ – ВКА 10741 (1984), balkanton.su
31. „Александър Йосифов. Деветият ден на май““ – ВСА 11075 (1985), balkanton.su
32. „Арко Ирис“ – ВОА 11655, ВОА 11656, ВОА 11657 (1986), balkanton.su
33. „Александър Йосифов“ – ВСА 11838 (1988), balkanton.su
34. „Патиланци“ – ВОА 12410 (1989), balkanton.su
35. Министър Петър Стоянович връчи наградите на изтъкнати творци по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост, сайт на Министерство на културата, 20 май 2014 г.

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Александър Йосифов.

• Официален уебсайт на Александър Йосифов, alexanderyossifov.com
• Биография и творчество на Александър Йосифов в сайта на Съюза на българските композитори
• Любомир Сагаев. „Книга за балета“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2006
• „Александър Йосифов е потомствен музикант“ Архив на оригинала от 2018-11-24 в Wayback Machine., в. „Сега“, 7 юли 2001
• Петър Михайлов, „Потомственият Владигеровец Александър Йосифов“, в. „Дума“, бр. 189, 18 август 2015 г.
• Дискография в сайта „Плочи от Балкантон“^{[неработеща препратка]}, balkanton.su