Александър Нокс

Александър Нокс
Alexander Knox
канадски актьор
Александър Нокс (1940-те)
Александър Нокс (1940-те)

Роден
Алфред Реджиналд Джонс
Починал
25 април 1995 г. (88 г.)

Националност Канада
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1931–1986
Златен глобусЗлатен глобус за най-добър актьор в драма:
Уилсън (1944)
Семейство
СъпругаДорис Нолан
(1944–1995; смъртта му)
Деца1

Уебсайт
Александър Нокс в Общомедия

Александър Нокс (на английски: Alexander Knox) е канадски актьор и и автор на приключенски романи.[1]

Александър Нокс е роден на 16 януари 1907 година в Стратрой, Онтарио. Баща му е служител на презвитерианската църква. Завършил е Университета на Западно Онтарио. Той се премества в Бостън, Масачузетс, за да играе на сцената на Бостънски репертоарен театър (Boston Repertory Theatre). След като компанията се свива след срива на фондовия пазар през 1929 г., Нокс се завръща в Лондон, Онтарио, където през следващите две години работи като репортер за Лондонският рекламодател (The London Advertiser). [2]

Нокс в „Паула“ (1952)

Александър Нокс се премества в Лондон, Англия, където през 1930-те години се появява в няколко филма. Той също така се появява в различни роли в Олд Вик (Old Vic), като например на съдията в „Женева“ на Джордж Бърнард Шоу. Канадският писател Робъртсън Дейвис описва изпълнението му по следния начин: „В тази роля той внесе достойнство, което допринесе много за засилване на ефекта от известната съдебна сцена, която съставлява третото действие...“. [3] През 1939 г. на фестивала в Малвърн, той играе в „Златните дни“ на Бърнард Шоу „В добрия крал Чарлз“. Поставя се и негова пиеса „Старият майстор“. Той играе заедно с Джесика Тенди в продукцията на Бродуей от 1940 г. „Юпитер се смее“ и като брат Лорънс в „Ромео и Жулиета“ с Вивиан Лий и Лорънс Оливие.

През 1944 г. той е избран от Дарил Ф. Занук да участва в „Уилсън“, биографичния филм за американския президент Удроу Уилсън, за който печели награда Златен глобус за най-добър актьор в драма и е номиниран за наградата „Оскар“ за най-добра мъжка роля. По времето на епохата на Маккарти, неговите либералните възгледи и работата с Комитета за Първата поправка навреждат на кариерата му, въпреки това той не е включен в черния списък [4] и се връща във Великобритания.

Нокс има главни роли в „Морският вълк“ (1941), „Никой няма да избяга“ (1944), „Над 21“ (1945), „Сестра Кени“ (1946), „Човек в седлото“ (1951), „Паула“ (1952), „Европа '51“ (1952), „Викингите“ (1958), както и поддържащи роли в края на кариерата му, като например в „Проклетите (1963)“, „Модести Блейз“ (1966), „Николас и Александра“ (1971), „Джошуа тогава и сега“ (1985; последннта му филмова роля).

Нокс е женен за американската актриса Дорис Нолан (1916–1998) от 1944 г. до смъртта му през 1995 г. Те участват заедно в бродуейската пиеса от 1949 г. „Затварящата се врата“, която е написана от Нокс. Те имат един син Андрю Джоузеф Нокс (роден през 1947 г.; починал от самоубийство през 1987 г.), Андрю става актьор и се появява в „Лекар в движение“, бил е женен за Имоджен Хасал. [5]

Александър Нокс почива в Беруик ъпон Туид, Великобритания от рак на костите на 25 април 1995 г. [6]

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
година филм оригинално заглавие роля режисьор
1944 Уилсън Wilson Удроу Уилсън Хенри Кинг
1962 Най-дългият ден The Longest Day Генерал-лейтенант Уолтър Бедел Смит екип
1967 Двадесет и петият час La Vingt-Cinquième Heure прокурорът Анри Верней
1967 Човек живее само два пъти You Only Live Twice президентът на САЩ Луис Гилбърт
  1. www.imdb.com
  2. Clara Thomas, Canadian Novelists 1920-1945, Toronto: Longmans, Green & Company, 1946, p. 75. Thomas notes, "he refuses to divulge" his pen name.
  3. Davies, Robertson, Peterborough Examiner, August 22, 1940
  4. Slide, Anthony. Actors on red alert : career interviews with five actors and actresses affected by the blacklist. Lanham, Md. [u.a.], Scarecrow Press, 1999. ISBN 978-0810836495. с. 117–127.
  5. Fade to Black: A Book of Movie Obituaries, Paul Donnelley, Omnibus Press, 2000, pp. 267
  6. William Grimes. Alexander Knox, 88, Actor Who Played Woodrow Wilson // The New York Times. April 29, 1995.