Алида Вали

Алида Вали
Alida Valli
италианска актриса
Портрет на Алида Вали от 1947 г.
Родена
Баронеса Алида Мария Лаура Алтенбургер фон Маркенштайн-Фрауенберг
Починала
22 април 2006 г. (84 г.)
ПогребанаКампо Верано, Италия

Националност Италия
Работилаактриса
Актьорска кариера
Активност1936–2002
НаградиПочетна „Златен лъв“ (1997)
Семейство
СъпругОскар Де Мейо
(1944–1952;развод)
Деца2

Подпис
Уебсайт
Алида Вали в Общомедия

Алида Вали (на италиански: Alida Valli) е италианска актриса.[1]

На 15-годишна възраст Алида се премества в Рим, където участва в експериментален филмов център, който обучава филмови актьори и режисьори. Нейният филмов дебют се състои в Италия през 1934 г. Постига първия си успех през 1939 г. след пускането на филма „Три хиляди лири на месец“. След много комедийни роли, Вали успешно се проявява като драматична актриса във филма „Малкият древен свят“ (1941). По време на Втората световна война Вали продължава да снима, играе главна роля във филмите „Addio Kira“ (1942) и „Ние сме живи“ (1942), базирани на автобиографичния роман „Ние сме живи“ на емигрантката от СССР Алиса Розенбаум, и също „Днес нищо ново“ (1942).

Оскар де Майо и Алида Вали

През 1944 г. Вали се жени за художника и композитор Оскар де Майо, от когото ражда двама сина: Карло и Лари. През 1952 г. двойката се развежда.[2]

В края на 40-те години на 20. век я забелязва холивудският продуцент Дейвид Селзник, решил да превърне Вали във втората Ингрид Бергман. В Холивуд Алида Вали се появява в няколко филма на Алфред Хичкок и в „Третият човек“ (1949) на Карол Рийд.

С Ив Монтан във филма La grande strada azzurra на Джило Понтекорво (1957)

В началото на 50-те години на 20. век се завръща в Европа, където по-късно се появява в много италиански и френски филми.

На филмовия фестивал във Венеция през 1997 г. актрисата е отличена с почетния „Златен лъв“ за дългогодишната си филмова кариера. За последен път на филмовите екрани се появява през 2002 г. във филма „Великата седмица“ с Мира Сорвино в главната роля.

В Италия Вали е известна и като театрална актриса. Има роли в пиесите на „Росмерсхолм“ на Хенрик Ибсен, „Хенри IV“ от Луиджи Пирандело, „Епитафът на Джордж Дилън“ от Джон Озбърн и „Изглед от моста“ на Артър Милър.

Алида Вали умира в дома си в Рим на 84-годишна възраст. Погребана е в римското гробище на Верано. Кметът на Рим Валтер Велтрони казва след смъртта ѝ: „Италианското кино загуби едно от най-ярките и най-изразителни лица“.

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
година филм оригинално заглавие роля режисьор
1946 Йожени Гранде Eugenia Grandet Йожени Марио Солдати
1949 Третият човек The Third Man Ана Шмидт Карол Рийд
1953 Ние жените Siamo donne Алида Джани Франчиолини
1954 Чувство Senso Контеса Ливия Серпиери Лукино Висконти
1957 Викът Il Grido Ирма Микеланджело Антониони
1958 Перли на лунна светлина Les bijoutiers du claire de lune Флорентин Роже Вадим
1967 Едип цар Edipo re Меропе Пиер Паоло Пазолини
1970 Стратегията на паяка Strategia del ragno Драйфа Бернардо Бертолучи
1972 Първата спокойна нощ La prima notte di quiete Марчела Абати, майка на Ванина Валерио Дзурлини
1976 Двадесети век Novecento Г-жа Пиопи Бернардо Бертолучи
  1. Alida Valli, IMDb.com.
  2. Alida Valli Fails To Show Up In Court To Get Her Divorce // July 6, 1949. с. 18. Посетен на July 11, 2015.