Алитерация

Алитерацията (на латински: alliteratio, от ad – към и littera – буква) е вид звукова организация на стиха, при която едни и същи или няколко близки по звучене съгласни се повтарят неколкократно. Обикновено съзвучните съгласни са в една позиция (в началото или в средата на думата) или в ударени срички.[1][2][3]

Алитерацията е средство за звукопис и звукоподражание; чрез нея поетите постигат по-голяма смислова и музикална изразителност и по-силно естетическо въздействие.[1] Тя се използва най-често в поезията, но също и в прозата, особено за подчертаване на кратки фрази.

В българската поезия алитерацията майсторски се използва от Христо Ботев, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Христо Смирненски, Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Веселин Ханчев и други.[1]

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята...
Из „Обесването на Васил Левски“, Христо Ботев
Рухват тежки колонади и възпламналите сгради,
стенат, съскат и разпръскат многохилядни искри.
Из „Бунтът на Везувий“, Христо Смирненски
  1. а б в Речник на литературните термини. 3 прераб. и доп. изд. София, Наука и изкуство, 1973. с. 55 – 56.
  2. Речник на българския език // ibl.bas.bg. БАН.
  3. pisalka.eu, архив на оригинала от 7 юли 2015, https://web.archive.org/web/20150707214322/http://pisalka.eu/?p=162, посетен на 7 юли 2015