Алмиранте Браун (тежък крайцер, 1929)

„Алмиранте Браун“
ARA Almirante Brown (C-1)
Тежкият крайцер „Алмиранте Браун“
Флаг Аржентина
Клас и типТежък крайцер от типа „Вейнтисинко де Майо“
ПроизводителCantieri navali Odero в Генуа, Италия
Служба
Заложен12 ноември 1927 г.
Спуснат на вода28 октомври 1929 г.
Влиза в строй18 юли 1931 г.
Изведен от
експлоатация		27 юни 1961 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Пристанище на домуванеПуерто Белграно
ИМО номерC-1
Водоизместимост6800 t (стандартна);
9000 t (пълна)
Дължина170,8 m
Дължина между перпендикулярите
162,5 m
Ширина17,8 m
Газене4,66 m
Броняпояс: 70 mm;
палуба: 25 mm;
кули: 50 mm;
бойна рубка: 65 mm
Задвижване2 парни турбини Parsons;
6 парни водотръбни котли Yarrow
Мощност85 000 к.с. (63,4 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост32 възела
(59 km/h)
Далечина на
плаване		8030 морски мили при 14 възела ход;
Запас гориво: 2300 t
Екипаж780 души
Девиз„Потъни, но не сваляй флага!“
(на испански: Irse a pique antes que render!)
Кръстен в чест наадмирал Уилям Браун
Въоръжение
Артилерия3x2 190 mm;
Зенитна артилерия6x2 102 mm;
6x1 40 mm
Торпедно
въоръжение
2x3 533 mm ТА[1][2][3]
Самолети1 катапулт;
2 хидроплана
„Алмиранте Браун“ в Общомедия

Алмиранте Браун (на испански: ARA Almirante Brown (C-1)) e тежък крайцер на ВМС на Аржентина от типа „Вейнтисинко де Майо“. Поръчан и построен в Италия.

Наречен е в чест на националния герой на Аржентина и става третия аржентински боен кораб с това име. Адмирал Уилям Браун (1777 – 1857 г.), ирландец по произход, е считан за основател на военния флот на страната[4]. Девизът на крайцера става цитат на Браун: „Потъни, но не сваляй флага!“ (на испански: Irse a pique antes que render!)

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

Аржентинският флаг е вдигнат на „Алмиранте Браун“ на 5 юли 1931 г., когато крайцерът още е в Италия. На 27 юли „Алмиранте Браун“ заедно с „Вейнтисинко де Майо“ (на испански: ARA Veinticinco de Mayo (C-2)) тръгва към Аржентина, където двата кораба пристигат на 15 септември 1931 г. На 16 септември „Алмиранте Браун“ е официално включен в състава на ВМС на Аржентина и става флагман на дивизията крайцери[4]. „Алмиранте Браун“, както и неговия систершип, участва във всички учения на флота, регулярно демонстрира военноморската мощ на страната на паради в Буенос Айрес. В периода януари—февруари 1937 г. корабът извършва поход в Тихия океан, където посещава портовете на Валпараисо и Каляо. През същата година крайцерът има официална визита в Рио де Жанейро, доставяйки там президента на Аржентина Агустин Хусто[5].

През февруари 1938 г. „Алмиранте Браун“ участва в тържествата по случай встъпването в длъжност на президента на Аржентина Роберто Ортис. В периода ноември—декември крайцерът извършва плаване до Лима, доставяйки там министъра на външните работи на страната Хосе Кантило. През август 1939 г. „Алмиранте Браун“ е в Монтевидео, доставяйки там президента на Уругвай Алфредо Балдомиро[6]. При това корабът, както и преди, взема активно участие във всички учения и маневри на флота. По време на поредните учения при Огнена Земя, крайцерът става участник в най-трагичния инцидент в аржентинския флот. На 3 октомври 1941 г., в условията на гъста мъгла, „Алмиранте Браун“ се врязва в разрушителя „Кориентес“ (на испански: ARA Corrientes (T-8)) от типа „Буенос Айрес“[7] Ударът е в средната част, след което разрушителят се пречупва на две и потъва. Практически веднага в кърмата на крайцера се врязва линкора „Ривадавия“. „Алмиранте Браун“ получава тежки повреди, но остава на вода благодарение на умелите и решителни действия на екипажа и на свой ход достига базата на флота Пуерто Белграно[4]. Ремонтът на кораба продължава над три месеца[6].

През октомври 1942 г. „Алмиранте Браун“ в състава на дивизия крайцери е в Чили, където участва в отбелязването на столетие от деня на смъртта на Бернардо О’Хигинс. В края на 1942 г. корабът влиза за основен ремонт, който продължава над година. В действащия състав на флота „Алмиранте Браун“ се връща в началото на 1944 г. На 27 март 1945 г. Аржентина обявява война на Германия и Япония,[8][9] и през юли крайцерът безуспешно издирва германските подводни лодки, останали в Южния Атлантик след капитулацията на Германия[6].

През 1946 г. крайцерът посещава Валпараисо, а след това участва в тържествата по повод инавгурацията на Хуан Перон. През 1947 г. и 1948 г. „Алмиранте Браун“ участва в ученията на флота при бреговете на Антарктида[10]. През 1949 г. крайцера прави визита на добра воля в Ню Йорк,[4] посещавайки на обратния си път Тринидад[10]. През 1951 г., във връзка с покупката в САЩ на леки крайцери от типа „Бруклин“, „Алмиранте Браун“ е преведен във 2-ра дивизия крайцери. От 1952 г. корабът е изведен в резерва и стои в Пуерто Белграно с минимален екипаж. Независимо от това моряците съумяват да изведат своя кораб в океана в хода на въстанието от 16 септември 1955 г., свалило диктатурата на Перон[10].

През 1956 г. – 1957 г. „Алмиранте Браун“ извършва учебни плавания с кадети на борда. След 1957 г. той вече рядко излиза от базата. През 1959 г. отново е изваден в резерва, а през 1960 г. напълно е разоръжен. „Алмиранте Браун“ е отписан от флота на 27 юни 1961 г., а на 2 март 1962 г. е продаден на търг на италианска фирма за метал[11]. Корабът, през същата година, е отбуксиран в Италия където и е разкомплектован[4].

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Патянин С.В., Дашьян А.В, Балакин К.С. и др. Все крейсера Второй мировой. М, Яуза, ЭКСМО, 2012. ISBN 5-699-19130-5. с. 29.
  2. ↑ Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. New York, Mayflower Books, 1980. ISBN 0-83170-303-2. с. 420.
  3. ↑ M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1. с. 12.
  4. ↑ а б в г д M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. с. 13.
  5. ↑ Целиков Е. Загадка южных морей. Аргентинские крейсера „Альмиранте Браун“ и „Вентесинко де Майо“. с. 56.
  6. ↑ а б в Целиков Е. Загадка южных морей. Аргентинские крейсера „Альмиранте Браун“ и „Вентесинко де Майо“. с. 57.
  7. ↑ Патянин С.В., Дашьян А.В, Балакин К.С. и др. Все крейсера Второй мировой. с. 31..
  8. ↑ Felipe Pigna. Los Mitos de la Historia Argentina, 3. Planeta, 2006. ISBN 978-9504915447. с. 248 – 251.
  9. ↑ Коллектив авторов. Очерки истории Аргентины. М., Соцэкгиз, 1961, 588 с. с. 416.
  10. ↑ а б в Целиков Е. Загадка южных морей. Аргентинские крейсера „Альмиранте Браун“ и „Вентесинко де Майо“. с. 58.
  11. ↑ Целиков Е. Загадка южных морей. Аргентинские крейсера „Альмиранте Браун“ и „Вентесинко де Майо“. с. 59.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Каторин Ю. Ф. Крейсеры. Ч. 2. СПб., Галея-Принт, 2008. ISBN 978-5-8172-0134-5.
  • С. В. Патянин, Н. В. Митюков, Н. С. Барабанов. Корабли Второй мировой войны ВМС стран Латинской Америки и Азии. Морская кампания, 2008, №17.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 978-985-13-8619-8.
  • Патянин С.В., Дашьян А.В, Балакин К.С. и др. Все крейсера Второй мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2012. ISBN 5-699-19130-5.
  • Трубицын С. Б. Тяжёлые крейсера Италии (1927 – 1945 гг.). Самара, АНО Истфлот, 2004. ISBN 5-98830-002-2.
  • Целиков Е. Загадка южных морей. Аргентинские крейсера „Альмиранте Браун“ и „Вентесинко де Майо“. Арсенал-Коллекция, 2012. с. 40 – 59.
  • Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. New York, Mayflower Books,, 1980. ISBN 0-83170-303-2.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1996. ISBN 1557501327.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата ARA Almirante Brown (C-1) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​