Алоиз фон Шьонбург-Хартенщайн

Алоиз фон Шьонбург-Хартенщайн
4. княз на Шьонбург-Хартенщайн,
австро-унгарски генерал-полковник, министър на отбраната на Първата австрийска република
Алойз княз фон Шьонбург-Хартенщайн като генерал-полковник
Роден
Починал
ПартияОтечествен фронт
Военна служба
ЗваниеАрмейски генерал
Семейство
БащаАлександер княз фон Шьонбург-Хартенщайн
ДецаАлександер Хиронимус фон Шьонбург-Хартенщайн
Алоиз фон Шьонбург-Хартенщайн в Общомедия

Едуард Алойз Мария Александер Конрад фон Шьонбург-Хартенщайн (на немски: Eduard Aloys Maria Alexander Konrad 4.Fürst von Schönburg-Hartenstein; * 21 ноември 1858, Карлсруе; † 20 септември 1944, Хартенщайн, Саксония) е 4. княз на Шьонбург-Хартенщайн до 3 април 1919 г., австро-унгарски генерал-полковник и от 1934 г. министър на отбраната на Първата австрийска република.[1]

Живот

[редактиране | редактиране на кода]

Той е големият син на дипломата 3. княз Александер фон Шьонбург-Хартенщайн (1826 – 1896) и принцеса Каролина Йозефа фон Лихтенщайн (1836 – 1885), дъщеря на княз Алоиз II фон Лихтенщайн (1796 – 1858) и графиня Франциска де Паула Барбара Романа Бернарда Кински фон Вчиниц-Тетау (1813 – 1881).

Алойз Едуард е от 1899 до 1913 г. президент на „Австрийския Червен Кръст“. От ноември 1895 до ноември 1897 г. той е „кайзерски и кралски“ военен представител в Берлин и едновременно кайзерски адютант. На 5 януари 1901 г. става полковник, на 8 февруари 1909 г. генерал-майор.

През Първата световна война той е комендант на 6. дивизия и на множество трупи, накрая от 16 юли 1918 г. на к.и.к. 6. армия. През 1918 г. е повишен на генерал-полковник. Пенсиониран е на 1 декември 1918 г. и се оттегля в своите имоти на Ахензе.

От 21 септември 1933 до 12 март 1934 г. той е държавен секретар във Военното министерство и от 12 март до 10 юли 1934 г. министър на военната отбрана. Алоиз фон Шьонбург-Хартенщайн е награден през 1903 г. с Орден на Златното руно.

Умира на 85 години на 20 септември 1944 г. в Хартенщайн в Саксония.

Фамилия

[редактиране | редактиране на кода]

Алоиз фон Шьонбург-Хартенщайн се жени на 23 април 1887 г. във Виена за графиня Йохана Мария Терезия Аглае Наталия фон Колоредо-Мансфелд (* 27 юли 1867, Добржиш; † 26 август 1938, Брун), дъщеря на граф Хиронимус Фердинанд Рудолф фон Мансфелд (1842 – 1881) и графиня Аглае Фестетикс де Толна (1840 – 1897).[2] Те имат 7 деца:[3][4]

  • Александер Хиронимус Алойз Карл Иноценц Мария (* 28 юли 1888, Волфщал, Долна Австрия; † 20 януари 1956, Виена), 5. княз на Шьонбург-Хартенщайн, женен на 2 април 1913 г. във Виена за принцеса Агата фон Ауершперг (1888 – 1973)
  • Хиронимус (* 1 ноември 1889, Пресбург; † 1 септември 1914, Фозлау)
  • Аглае Каролина Маргарета Мария Йохана Марчела (* 16 януари 1891, Пресбург; † 20 февруари 1965, Ерланген), омъжена на 17 ноември 1924 г. във Виена за 10. княз Франц Йозеф фон Хоенлое-Шилингсфюрст (1894 – 1970)
  • Каролина Франциска Мария Терезия Йохана Бартоломаеа (* 24 август 1892, Добржиш; † 24 април 1986, Виена), омъжена на 12 ноември 1945 г. в Ахенкирх за Херман Оберхумер (1888 – 1963)
  • Мария Терезия Ернестина Моника (* 4 февруари 1896, Берлин; † 14 август 1979, Клостернойбург, Австрия), омъжена на 28 юли 1920 г. в Хартенщайн за граф Сандор Калноки де Кьорьоспатак (1888 – 1965)
  • Маргарета Ернестина Елизабет Аглае Йохана (* 14 декември 1897, Виена; † 30 август 1980, Виена), омъжена на 29 септември 1921 г. във Виена за княз Ален де Роан 13. дук де Монтбазон ет де Буилон (1893 – 1976)
  • Изабела Йозефина Мария (* 20 август 1901, Милетин; † 28 април 1987, Хал ин Тирол), омъжена I. на 12 март 1931 г. във Виена (развод 1933) за фрайхер Николаус фон Вунекен, II. на 19 май 1937 г. във Виена за Георгес Цафиропоуло (1909 – 1993)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Peter Broucek: Eduard Aloys Maria Alexander Konrad (4.) Fürst von S.-Hartenstein. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 23, Duncker & Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 401 f.
  • Bourne, J.M. Who's Who In World War One. Taylor and Francis e-library, 2006. p 260.
  • Constantin von Wurzbach: Schönburg, die Fürsten, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 144 – 146
  • Hermann Grote: Herren, Grafen und Fürsten von Schönburg. In: Stammtafeln, Leipzig 1877, Nachdruck: ISBN 3-921695-59-7, S. 252 f.
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959.
  • ~Die nachkommen meiner Urgrosseltern, 1985, Druck und Verlag Walter Sauter 7964 Kisslegg, Allgau, Waldburg-Wolfegg, Franz Ludwig Fürst zu. 125.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Antonio Schmidt-Brentano: Die K.K bzw. K.u.K Generalität 1816 – 1918. Österreichisches Staatsarchiv, Wien 2007, S. 166 (PDF).
  2. ↑ Colloredo 2, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ Schonburg 7, genealogy.euweb.cz
  4. ↑ Eduard Aloys Maria Alexander Konrad Fürst v.Schönburg-Hartenstein, ww-person.com

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни