Алпете Alpette | |
Страна | Италия |
---|---|
Регион | Пиемонт |
Провинция | Метрополен град Торино |
Площ | 5,63 km² |
Надм. височина | 957 m |
Население | 252 души (2023) 44,8 души/km² |
Кмет | Силвио Варето (Гражд. листа) от 27 май.2005 г. |
Покровител | Св. св. Петър и Павел – 28 юни |
Пощенски код | 10080 |
Телефонен код | 0124 |
МПС код | TO |
Официален сайт | www.comune.alpette.to.it |
Алпете в Общомедия |
Алпѐте (на италиански: Alpette; на пиемонтски: j'Alpëtte, Ялпъте, на окситански: La Alpete, Ла Алпете) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 957 m надм. височина. Към 1 януари 2023 г. населението на общината е 252 души,[1] от които 10 са чужди граждани.[2]
Известно е с медните си изделия. В селото има музей на медта и школа за изработка на медни изделия.
Предлага възможности за екскурзии сред природата и за каране на ски.
На територията му се намира втората най-голяма астрономическа обсерватория на регион Пиемонт.
Алпете се намира в централно-северната част на Метрополен град Торино, в началото на Вале Орко, нар. също „Долина на Локана“ (Valle (dell')Orco или Valle di Locana), в малка котловина по северните склонове на планината Чима Марес (Cima Mares) – част от Грайските Алпи. Алпете се простира към равнината на Канавезе върху крайното разклонение на планинската верига, която разделя Вал Орко и Вал Галенка (Val Gallenca). Селото е разположено сред кестени и брези, и гледа към масива Гран Парадизио.
Предлага възможност за множество екскурзии сред природата, като напр. до подселището Неро, където могат да се карат ски, до подселище Трионе (Borgata Trione) на 1192 м надм. височина с типичните ѝ хижи, покрити с каменни плочи и с гледка към хълмовете Тре Леване (Tre Levanne), масива „Гран Парадизо“, планината Коломбо (Monte Colombo), връх Арбела (Punta d'Arbella) и село Фрасинето, до Трионе ди Сото (Trione di Sotto) на 1185 м надм. височина, заобиколено от високопланински пасища, до планините Чима Марес-Монте Сольо (Cima Mares-Monte Soglio) на 1971 м надм. височина и мн. др.[3][4] По пътеката до планината Чима Марес се намира възстановената Мадона на оброчния стълб (Madonna del Pilone), в чието подножие има малък параклис от Първата световна война, построен от незнаен воин, дал обет към Богородица; там, сред рододендрони и боровинки – видове, защитени от Националния парк „Гран Парадизо“, се открива и гледка към Масива „Гран Парадизо“.
Алпете има следните подселища (на итал. frazioni)[5]: Ауросо, Черити (Сан Джакомо), Крочеферо, Джета, Неро, Пиан дей Ронки, Поцо, Сан Роко и Трионе.[6]
Граничи със следните 4 общини: Понт Канавезе, Спароне, Канискио и Куорньè.[7]
Отстои на 38 км от Торино и на 125 км от Милано.[6]
Част е от планинската общност на Долините на Орко и Соана (Valli Orco e Soana[8]).
Сред 10-те чужди граждани с постоянно местожителство в Алпете към 1 януари 2021 г. преобладават тези на Полша – 5 души. Български граждани липсват.[2]
Името на селото произлиза от мн. ч. на умалителната alp – „високопланинско пасище с овчарски къщи и подслони за стада“. Думата продължава да се използва на местно ниво и се проследява обратно до протокелтски, по-точно – до корена al, „храня“, от където идва и името на Алпите.[9]
Овчарско селище, Алпете е обитавано още в келтската и предримската епоха, след което става римско селище.[10]
Дълго време е подселище[5] на Понт Канавезе и е феод на графовете Валперга. Споменава се в документи едва от 1466 г.
В средата на 16 век Алпете иска да стане независимо от Понт Канавезе или да се съюзи с Куорне, но Понт е против. През 1622 г. Общинският съвет на Понт плаща на Савойското херцогство 200 дуката против отделянето.
На 26 юли 1609 г. енорията на Алпете става независима от тази на Понт, а на 15 октомври 1777 г. Алпете се откъсва от Понт Канавезе, придобивайки административна автономия след векове спорове, но трябва да върне на Понт 200-те дуката.
Десетилетия наред Алпете е изолирано поради липса на удобни пътища. През 1889 г. е изграден път за каруци наред с вече съществуващите волски пътеки. През 1964 г. пътят е модернизиран и разширен.[11]
През 19 век Алпете е считано за курортно селище. Кралиците на Италия Елена Петрович Негош и Маргарита Савойска отсядат там на място, видимо и до днес, което носи името „Пиан дела Реджина“, букв. „Равнина на кралицата“ (Pian della Regina); Емилио Салгари пише сред тишината и природата, и къщата му може да се посети и днес; поетесата Ада Негри пише за Алпете: „За селските къщи / разпръснати на групи по планинския склон / разказва белият контур / всичко като минало от изящен мир“.[12]
В древни времена Алпете е наричано „земя на медните майстори". По онова време има 5 медни мини и медта е носена в ковачниците в района и е подлагана на първоначална обработка. След това на каруца, изтеглена от мулета, тя отива в работилниците, където майсторите я моделират на ръка, създавайки ценни изделия: съдове за качамак, кофи или котли за мляко, контейнери за сметана, тигани, фунии. Известни са кафеварките Балачо (Balaccio) и произведенията на сем. Сандрето (Sandretto), чиято работилница се е намирала в местността Джета. Около 1900 г. майсторите емигрират в Торино като конструктори на каросерии за Фиат, Пининфарина, Бертоне и др.[13]
Промишлеността се състои от малки предприятия в металургичния, дървообработващия и строителния сектор. Алпете е известно с изработката на медни предмети; с цел съхраняване на това наследство в местния занаятчийски център е създадена общинска школа, в която се помещава и постоянна изложба от медни предмети, дело на ученици. Третичният сектор присъства скромно: не се предоставят по-квалифицирани услуги като банковите, но дистрибуторската мрежа е достатъчна за задоволяване на основните нужди на населението.[14]
Енорийската църква (Chiesa parrocchiale dei Santi Pietro e Paolo) е построена през 1864 г. върху основите на църква от XI век с три нефа. В нея се съхраняват няколко добре направени стенописи от 1514 и 1537 г., приписвани съответно на Гауденцио Ферари и на Фермо Стела от Караваджо, кръщелен купел от 1763 г., дървен хор, великолепни стенописи от XIX век върху свода на главния неф и малък олтар от лакирана и позлатена дървесина, посветен на Богородица и Младенеца.
Параклисът (Cappella di San Rocco) е от XVI век, с еднокорабна конструкция в романски стил, дървен хор и висок олтар. Фасадата е реставрирана и са възстановени оригиналните стенописи, характерни за стила на планинските църкви, 3 на брой, съответно 2 в долната част (отляво и отдясно на входната врата), изобразяващи двама светци, и другият по-голям – в горната част, който също изобразява двама светии (единият от които вероятно е свети Рох), стоящи до Иисус Христос, над когото има корона. Всяка година в параклиса се строят яслите за Рождество Христово, които заемат 1/3 от сградата.
На територията на общината се намира астрономическа обсерватория (Polo Astronomico Don Giovanni Capace), втора в Пиемонт след тази в Пино Торинезе. В нея има рефлекторен телескоп на Ричи-Кретиен с диаметър от 60 см и два рефракторни телескопа – ахроматичен и апохроматичен. През годината обсерваторията провежда интензивна изследователска и наблюдателна дейност. Днес е част от Торинския университет и се предоставя на разположение на учени и на училищни групи. В обсерваторията функционира и радио-спасителен център. През 2010 г. близо до нея е открит планетариум, който позволява наблюдение на небесната сфера и нейните явления, проектирани върху купола, дори през деня и при всякакви климатични и атмосферни условия.[15]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alpette в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |