Алтаир
| Алтаир | |
| Звезда | |
 Местоположение на Алтаир в съзвездието Орел. | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Ректасцензия | 19h 50m 46,99855s |
| Деклинация | +08° 52′ 05,9563″ |
| Видима зв. величина (V) | 0,76 |
| Съзвездие | Орел |
| Астрометрия | |
| Радиална скорост (Rv) | −26,1 ± 0,9 km/s |
| Видимо движение на звездите (μ) | RA: +536,23 mas в год. Dec: +385,29 mas в год. |
| Паралакс (π) | 194,95 ± 0,57 mas |
| Абсолютна звездна величина (V) | 2,22 |
| Характеристики | |
| Спектрален клас | A7 V |
| Цветови индекс (B − V) | +0,22 |
| Цветови индекс (U − B) | +0,09 |
| Физически характеристики | |
| Маса | 1,79 ± 0,018 M☉ |
| Радиус | 1,63 to 2,03 R☉ |
| Възраст | 1,2 млрд. год. |
| Повърхностна темп. | 6900 – 8500 K |
| Светимост (LS) | 10,6 L☉ |
| Металичност | −0,2 dex |
| Повърхностна гравитация | 4,29 cgs |
| Алтаир в Общомедия | |
Алтаир (α Aquilae, Алфа от Орел) е най-ярката звезда в съзвездието Орел и дванадесета по яркост в нощното небе с видима звездна величина от 0,77. Тя е и най-южната точка от Летния триъгълник, който образува заедно със звездите Денеб и Вега. Въпреки че трите звезди са бели на цвят и по-горещи от нашето Слънце, те силно се различават една от друга. С температура само 7800 K, Алтаир е най-хладната звезда от триото (Вега и Денеб имат температури около 9500 K). Алтаир, също така, е и с най-ниска яркост. На разстояние 16,8 светлинни години, Алтаир следва да е 11 пъти по-ярка от Слънцето, за разлика от Вега, която е 50 пъти по-ярка и Денеб, чиято яркост се счита, че е около 200 000 пъти по-голяма. Подобно на Слънцето, Алтаир е звезда от главна последователност в процес на превръщане на водорода в своето ядро в хелий.
Звездата се движи бързо по небето в посока, обратна на движението на останалите звезди, и за да се премести на 1 градус от сегашното си положение са ѝ нужни около 5000 години. Същевременно тя се върти много бързо. Изчислено е, че на екватора скоростта е около 242 km/s, докато при Слънцето тази скорост е само 2 km/s. С радиус 1,7 пъти по-голям от слънчевия, Алтаир има период на въртене само 9 часа, за разлика от периода на въртене на Слънцето, който е почти месец.
Името на звездата идва от арабското „Ан-ниср ал-таир“ (на арабски: النسر الطائر), означаващо „летящият орел“.[1]
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]
Заедно с Алшаин (Бета от Орел) и Таразед (Гама от Орел), Алтаир образува звездната линия, позната под името „семейството на Орел“. Алтаир е звезда от главна последователност и спектрален клас A, която има 1,8 пъти по-голяма маса от слънчевата и 11 пъти по-голяма светимост от слънчевата.[2][3] Звездата се върти бързо, имайки ротационен период от 9 часа.[3] Поради тази причина, Алтаир се е сплескала, а екваторният ѝ диаметър е над 20% по-голям от полярния ѝ диаметър.[2]
Сателитни измервания от 1999 г. показват, че яркостта на Алтаир търпи леки колебания от няколко хилядни части от величина в рамките на 2 часа.[4] Кривата на блясъка ѝ може да се определи приблизително чрез събиране на синусоидите с периоди между 0,8 и 1,5 часа.[4] Тя е слаб източник на коронални рентгенови лъчи, като излъчването е най-силно близо до екватора ѝ. Тази активност може да се дължи на клетки на конвекция, които са се образували при по-хладния екватор.[5]
Ъгловият диаметър на Алтаир е измерен интерферометрично през 1960-те години. Той възлиза на 3 милиарксекунди. Макар по това време да се спекулира, че Алтаир трябва да е сплесната, данните все още не са достатъчни, за да се наблюдава експериментално сплеснатостта. По-късно инфрачервените интерферометрични измервания показват сплеснатостта на звездата.[6] Според теорията, повърхностните гравитация и температура би следвало да са по-ниски при екватора, от което следва той да е по-малко светим, отколкото полюсите. Този ефект е познат като „гравитационно потъмняване“.
Алтаир е една от малкото звезди, на които е направено директно изображение.[7] Това е първата звезда от главна последователност, чиято повърхност е изобразена (с изключение на Слънцето).[7] Екваторният радиус на звездата е около 2,03 пъти по-голям от слънчевия, докато полярният радиус е 1,63 пъти по-голям от слънчевия – разлика от около 25%.[2] Полярната ос е наклонена на около 60° спрямо линията на видимост от Земята.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ the definition of altair // Посетен на 30 септември 2018.
- ↑ а б в Imaging the surface of Altair // Science 317 (5836). 2007. DOI:10.1126/science.1143205. с. 342 – 345.
- ↑ а б Resolving the Effects of Rotation in Altair with Long-Baseline Interferometry, D. M. Peterson et al., The Astrophysical Journal 636, #2 (January 2006), pp. 1087 – 1097, DOI:10.1086/497981
- ↑ а б Buzasi, D. L. и др. Altair: The Brightest δ Scuti Star // The Astrophysical Journal 619 (2). февруари 2005. DOI:10.1086/426704. с. 1072 – 1076.
- ↑ а б Robrade, J. и др. Altair – the „hottest“ magnetically active star in X-rays // Astronomy and Astrophysics 497 (2). април 2009. DOI:10.1051/0004-6361/200811348. с. 511 – 520.
- ↑ Belle, Gerard T. van и др. Altair's Oblateness and Rotation Velocity from Long-Baseline Interferometry // The Astrophysical Journal 559 (2). 2001. DOI:10.1086/322340. с. 1155 – 1164.
- ↑ а б Gazing up at the Man in the Star?, Press Release 07 – 062, National Science Foundation, 31 май 2007.