Алфред Норт Уайтхед

Алфред Норт Уайтхрд
Alfred North Whitehead
Роден
Починал
ПогребанВеликобритания
Националност Великобритания
Учил вТринити Колидж
Кеймбриджки университет
Научна дейност
Областфилософия, математика
Работил вХарвардски университет;
Лондонски имперски колеж
Видни студентиУилард ван Орман Куайн, Бъртранд Ръсел
Известен сфилософия на процеса, теология на процеса
ПовлиянПлатон, Аристотел, Анри Бергсон, Франсис Брадли, Джон Дюи, Дейвид Хюм, Уилям Джеймс, Имануел Кант, Готфрид Лайбниц, Джон Лок, Исак Нютон
ПовлиялДоналд Дейвидсън, Жил Дельоз, Морис Мерло-Понти, Толкът Парсънс, Иля Пригожин, Мишел Вебер, Кен Уилбър
Подпис
Алфред Норт Уайтхрд в Общомедия

Алфред Норт Уайтхед (на английски: Alfred North Whitehead) е английски математик и философ. Той е най-известен като определящата фигура на философската школа, изследваща философията на процеса, която днес намира приложение в голямо разнообразие от дисциплини, включително екология, теология, образование, физика, биология, икономика и психология, наред с други области. В ранната си кариера Уайтхед пише основно по теми, свързани с математика, логика и физика. Най-забележителната му работа в тези области е тритомната Principia Mathematica (1910–1913), която той написва със своя бивш студент Бъртранд Ръсел. „Principia Mathematica“ се счита за едно от най-важните произведения на ХХ век в математическата логика и е поставено на 23-то място в списъка на 100-те най-добри англоезични нехудожествени произведения на ХХ век от Modern Library.[1]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • A Treatise on Universal Algebra. Cambridge: Cambridge University Press, 1898. Достъпно онлайн на: http://projecteuclid.org/euclid.chmm/1263316509Архив на оригинала от 2014-09-03 в Wayback Machine..
  • The Axioms of Descriptive Geometry. Cambridge: Cambridge University Press, 1907.[2] Достъпно онлайн на: http://quod.lib.umich.edu/u/umhistmath/ABN2643.0001.001.
  • Написано съвместно с Бъртранд Ръсел. Principia Mathematica, Volume I. Cambridge: Cambridge University Press, 1910. Достъпно онлайн на: http://www.hti.umich.edu/cgi/b/bib/bibperm?q1=AAT3201.0001.001. Vol. 1 to *56 is available as a CUP paperback.[3][4][5]
  • An Introduction to Mathematics. Cambridge: Cambridge University Press, 1911. Достъпно онлайн на: http://quod.lib.umich.edu/u/umhistmath/AAW5995.0001.001. Vol. 56 of the Great Books of the Western World series.
  • Написано съвместно с Бъртранд Ръсел. Principia Mathematica, Volume II. Cambridge: Cambridge University Press, 1912. Достъпно онлайн на: http://www.hti.umich.edu/cgi/b/bib/bibperm?q1=AAT3201.0002.001.
  • Написано съвместно с Бъртранд Ръсел. Principia Mathematica, Volume III. Cambridge: Cambridge University Press, 1913. Достъпно онлайн на: http://www.hti.umich.edu/cgi/b/bib/bibperm?q1=AAT3201.0003.001.
  • The Organization of Thought Educational and Scientific. London: Williams & Norgate, 1917. Достъпно онлайн на: https://archive.org/details/organisationofth00whit.
  • An Enquiry Concerning the Principles of Natural Knowledge. Cambridge: Cambridge University Press, 1919. Достъпно онлайн на: https://archive.org/details/enquiryconcernpr00whitrich.
  • The Concept of Nature. Cambridge: Cambridge University Press, 1920. Базирана на лекциите на Едуард Тарнър от ноември 1919 г., проведени в Тринити Колидж. Достъпно онлайн на: https://archive.org/details/cu31924012068593.
  • The Principle of Relativity with Applications to Physical Science. Cambridge: Cambridge University Press, 1922. Достъпно онлайн на: https://archive.org/details/theprincipleofre00whituoft.
  • Science and the Modern World. New York: Macmillan Company, 1925. Vol. 55 of the Great Books of the Western World series.
  • Religion in the Making. New York: Macmillan Company, 1926. Базирана на лекциите от института „Лоуъл“ от 1926.
  • Symbolism, Its Meaning and Effect. New York: Macmillan Co., 1927. Базирана на лекциите на Barbour-Page от 1927 г., проведени във Вирджинския университет.
  • Process and Reality: An Essay in Cosmology. New York: Macmillan Company, 1929. Базирана на лекциите на Гифорд от 1927-28, проведени в Единбургския университет. „Коригираното издание“ на Free Press от 1978 г., редактирано от Дейвид Рей Грифин и Доналд У. Шербърн, премахва много грешки както в британското, така и в американското издание, а също така предоставя изчерпателен индекс.
  • The Aims of Education and Other Essays. New York: Macmillan Company, 1929.
  • The Function of Reason. Princeton: Princeton University Press, 1929. Базирана на лекциите на Фондация Луис Кларк Вануксем от март 1929 г., проведени в Принстънския университет.
  • Adventures of Ideas. New York: Macmillan Company, 1933. Also published by Cambridge: Cambridge University Press, 1933.
  • Nature and Life. Chicago: University of Chicago Press, 1934.
  • Modes of Thought. New York: MacMillan Company, 1938.
  • "Mathematics and the Good." In The Philosophy of Alfred North Whitehead, edited by Paul Arthur Schilpp, 666–681. Evanston and Chicago: Northwestern University Press, 1941.
  • "Immortality." In The Philosophy of Alfred North Whitehead, edited by Paul Arthur Schilpp, 682–700. Evanston and Chicago: Northwestern University Press, 1941.
  • Essays in Science and Philosophy. London: Philosophical Library, 1947.
  • with Allison Heartz Johnson, ed. The Wit and Wisdom of Whitehead. Boston: Beacon Press, 1948.

В допълнение, Whitehead Research Project от Center for Process Studies работи в момента върху критично издание на писанията на Уайтхед, което трябва да включва бележки, водени от учениците на Уайтхед по време на неговите часове в Харвард, кореспонденция и коригирани издания на неговите книги.[6]

  • Paul A. Bogaard and Jason Bell, eds. The Harvard Lectures of Alfred North Whitehead, 1924–1925: Philosophical Presuppositions of Science. Cambridge: Cambridge University Press, 2017.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Alfred North Whitehead | British mathematician and philosopher
  2. ↑ F.W. Owens, "Review: The Axioms of Descriptive Geometry by A. N. Whitehead", Bulletin of the American Mathematical Society 15 (1909): 465–466. Достъпно онлайн на: http://www.ams.org/journals/bull/1909-15-09/S0002-9904-1909-01815-4/S0002-9904-1909-01815-4.pdf.
  3. ↑ James Byrnie Shaw, "Review: Principia Mathematica by A. N. Whitehead and B. Russell, Vol. I, 1910", Bulletin of the American Mathematical Society 18 (1912): 386–411. Достъпно онлайн на: http://www.ams.org/journals/bull/1912-18-08/S0002-9904-1912-02233-4/S0002-9904-1912-02233-4.pdf.
  4. ↑ Benjamin Abram Bernstein, "Review: Principia Mathematica by A. N. Whitehead and B. Russell, Vol. I, Second Edition, 1925", Bulletin of the American Mathematical Society 32 (1926): 711–713. Достъпно онлайн на: http://www.ams.org/journals/bull/1926-32-06/S0002-9904-1926-04306-8/S0002-9904-1926-04306-8.pdf.
  5. ↑ Alonzo Church, "Review: Principia Mathematica by A. N. Whitehead and B. Russell, Volumes II and III, Second Edition, 1927", Bulletin of the American Mathematical Society 34 (1928): 237–240. Достъпно онлайн на: http://www.ams.org/journals/bull/1928-34-02/S0002-9904-1928-04525-1/S0002-9904-1928-04525-1.pdf.
  6. ↑ "Critical Edition of Whitehead", last modified 16 July 2013, Whitehead Research Project, accessed 21 November 2013, http://whiteheadresearch.org/research/cew/press-release.shtml Архив на оригинала от 9 декември 2013 в Wayback Machine..