Амели Нотомб

Амели Нотомб
Амели Нотомб през 2009 г.
Амели Нотомб през 2009 г.
Родена9 юли 1966 г. (58 г.)
Професияписател
Националност Белгия
Активен период1992 -
Жанрроман, пиеса
Известни творби„Изумление и трепет“ (1999)
НаградиГоляма награда на Френската академия за роман (1999)
Награда Флора за млада звезда (2007)
Награда на името на Жан Жионо (2008)
Командор на Ордена на короната, Белгия
Подпис
Уебсайт
Амели Нотомб в Общомедия

Амели Нотомб (на френски: Amélie Nothomb) е белгийска писателка, която пише на френски.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Амели Нотомб през 2013 г.

Родена е на 9 юли 1966 г. в град Етербек, Белгия. В детството си, като дъщеря на дипломата Патрик Нотомб, Фабиен – истинското презиме на писателката, живее в Япония, Китай, САЩ, Лаос, Бирма и Бангладеш.

От 1992 г. писателката публикува по един роман всяка година. Има строг режим, пише по 4 часа на ден и се събужда преди изгрев слънце. Живее в апартамента си в Париж и по-рядко в Белгия.

Още за първите си два романа „Хигиена на убиеца“ и „Любовен саботаж“ Нотомб получава различни литературни награди. През 1999 г. получава и голямата литературна награда на Френската академия за своя роман „Изумление и трепет“.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Hygiène de l’assassin (1992)
    Хигиена на убиеца, изд. ИК „Колибри“, София (2005) ISBN 954-529-375-6
  • Le Sabotage amoureux (1993)
    Любовен саботаж, ИК „Колибри“, София (2013) ISBN 978-619-150-116-8
  • Les Combustibles (1994) – театрална пиеса
  • Les Catilinaires (1995)
  • Péplum (1996)
  • Attentat (1997)
    Атентат, ИК „Колибри“, София (2011) ISBN 978-954-529-981-0
  • Mercure (1998)
    Живак, ИК „Колибри“, София (2009) ISBN 978-954-529-655-0
  • Stupeur et tremblements (1999)
    Изумление и трепет, ИК „Колибри“, София (2005)[1]
  • Métaphysique des tubes (2000)
  • Cosmétique de l'ennemi (2001)
    Козметика на врага, ИК „Колибри“, София (2004) ISBN 954-529-297-0[2]
  • Robert des noms propres (2002)
    Речник на собствените имена, ИК „Колибри“, София (2006) ISBN 954-529-469-8
  • Antéchrista (2003)
    Антихриста, „Колибри“, 2008 ISBN 978-954-529-504-1
  • Biographie de la faim (2004)
    Биография на глада, ИК „Колибри“, София (2010) ISBN 978-954-529-827-1
  • Acide sulfurique (2005)
  • Journal d’Hirondelle (2006)
  • Ni d'Ève ni d'Adam (2007)
    Нито Ева, нито Адам, ИК „Колибри“, София (2009) ISBN 978-954-529-713-7
  • Le Fait du prince (2008) – награда „Жан Жионо“
  • Le Voyage d'hiver (2009
    Зимно пътуване, ИК „Колибри“, София (2011) ISBN 978-954-529-375-7
  • Une forme de vie (2010)
    Форма на живот, ИК „Колибри“, София (2014) ISBN 978-619-150-293-6
  • Tuer le père (2011)
    Да убиеш бащата, ИК „Колибри“, София (2014) ISBN 978-619-150-324-7
  • Barbe bleue (2012)
    Синята брада, ИК „Колибри“, София (2015) ISBN 978-619-150-471-8
  • La Nostalgie heureuse (2013)
    Щастливата носталгия, ИК „Колибри“, София (2016)
  • Pétronille (2014
  • Le Crime du comte Neville (2015) ISBN 978-2-226-31809-1
  • Riquet à la houppe (2016) ISBN 978-2-226-32877-9
  • Frappe-toi le cœur (2017) ISBN 978-2-226-39916-8
  • Les Prénoms épicènes (2018 ISBN 978-2-226-43734-1
  • Soif (2019)
    Жажда, ИК „Колибри“, София (2020), прев. Светла Лекарска
  • Les Aérostats (2020) ISBN 978-2-226-45408-9
  • Premier Sang (2021) ISBN 978-2-226-46538-2

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Амелия Личева, „За собствения дял от свободата“, в. „Култура“, бр. 8/9, 1 март 2002.
  2. ↑ Амелия Личева, „За съдбата да си виновен“, в. „Култура“, бр. 14/15, 2 април 2004.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни