Аменхотеп II

Аменхотеп II
Роден
Починал
1401 г. пр.н.е.
ПогребанДолина на царете, Египет
Семейство
РодОсемнадесета династия на Древен Египет
БащаТутмос III
ДецаТутмос IV
Аменхотеп II в Общомедия
Бюст на Аменхотеп II в Берлинския музей

Аменхотеп II (Aakheperure Amenhotep) е седмият фараон на Древен Египет от XVIII династия на Новото царство на Египет. Понякога е назоваван също като Аменофис II, елинизирана форма на името.[1] Управлението му обикновено се датира ок. 1427/8 – 1401/0 г. пр.н.е. или 1436 – 1412 г. пр.н.е.

Той е син на Тутмос III, който е бил велик завоевател. Макар че не притежава военния гений на баща си, през първата половина на своето управление Аменхотеп II провежда серия от успешни кампании в Нубия и Леванта. Неговите войни, които имат предимно наказателен и демонстративен характер, не водят до териториално разширяване на империята. Останала част от неговото близо 26-годишно управление[2] преминава почти изцяло в мир. Аменхотеп II построява сравнително малко на брой храмове и монументи. Както твърдят надписите той бил отличен стрелец с лък и превъзхождал с физическата си сила повечето от предишните фараони. Дори повече от неговия предшественик, изображенията и надписите изтъкват Аменхотеп II като героичен воин и атлет с преувеличено свръхчовешки способности и постижения.[3]

Произход и семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Роден от втората съпруга на Тутмос III, първоначално Аменхотеп II не е бил определен за престолонаследник, до смъртта на първородния царски син Аменемхет.[4] Роден и израснал на север в Мемфис, вместо в традиционната столица Тива, докато е принц той получава военна подготовка и отговаря за царските коне и храмовия добитък, също заема и други длъжности.[5] Някои учени допускат възможността за възможен кратък период на съвместно управление с Тутмос III. Аменхотеп II се възкачва на трона малко след като навършва пълнолетие. При неговото управление, както и това на баща му, цариците и другите жени в двора играят много по-незабележима роля, отколкото по времето на ранната XVIII династия и особено през управлението на Хатшепсут, чиито надписи и имена върху монументи е възможно да са били заличени в първите години на Аменхотеп II.[6]

Единствената известна съпруга на Аменхотеп II е царица Тиаа, от която е роден неговия син и наследник Тутмос IV. Тя не е имала титул на главна съпруга преди възкачването на сина ѝ, от чието царуване датират всички свидетелства и споменавания за нея. По времето на Аменхотеп II главна царска съпруга е била неговата майка Меритре-Хатшепсут. Аменхотеп II е имал много синове и поне една дъщеря, за които не се знае дали всички са били родени от Тиаа, или от други жени, които не са споменати.[6][7]

Военни кампании

[редактиране | редактиране на кода]
Глава от статуя на Аменхотеп II с Кепреш, или Синята корона, наричана още Корона на войната

Първата военна кампания на Аменхотеп II се отнася към втората или третата година от неговото възкачване, когато потушава въстание на васалните княжества в Сирия.[8] Някои от местните владетели, които навремето са признавали върховенството на Тутмос III, отказват да се подчиняват на неговия наследник. Метежниците търсят помощ и покровителство от царството Митани – североизточен съсед и съперник на египетското влияние в Азия. Напредвайки през Ханаан, Аменхотеп II не среща съпротива, но при пресичането на река Оронт в Сирия, той и армията му са нападнати от войската на Катна, вероятно подкрепена от митански сили. След като побеждава противниците си, фараонът възвръща крепостта Кадеш, която бележи египетската граница в Леванта.[8] Той възстановява и затвърждава контрола над азиатските владения, но не прави опит да ги разшири отвъд река Ефрат, за разлика от неговите предшественици Тутмос I и Тутмос III,[9] които обаче не са били изправени срещу толкова силен и организиран противник.

Девет месеца след завръщането си от Азия, Аменхотеп II посещава южните граници в Нубия – вероятно става въпрос по-скоро за рутинна експедиция и демонстриране на сила, отколкото реални военни действия. Младият фараон успява да запази египетската хегемония в Леванта, като си служи ефективно със завещаното от баща му военно превъзходство, комбинирайки бързи и решителни действия с показна бруталност. Аменхотеп II е сред малцината фараони, принасяли човешки жертвоприношения на пленници.[10] След края на похода, седем убити лично от него вражески предводители са обесени с главата надолу върху борда на царския му кораб. Труповете им по-късно са окачени по стените на Тива и нубийския град Напата, за да всяват страх сред противниците на властта му.[8][11] Освен това владетелят чества победата си с лов на лъвове, придружен от лоялните му азиатски васали.[8]

В седмата година фараонът се отправя на втори по-голям поход към Ханаан и Сирия, където царят на Митани подпомага бунта на крайбрежния град Угарит. Тази заплаха е сериозна, тъй като египетското военно присъствие в Сирия и логистичната поддръжка на сухопътните операции там, зависят от контрола над морските пътища и пристанища.[12] Аменхотеп II отново побеждава местните владетели и ги принуждава да му се подчинят, както твърдят надписите. В действителност обаче, войната изглежда приключва със загубата на египетския контрол върху териториите на североизток между Оронт и Ефрат,[3][8] но ключовите погранични крепости Угарит и Кадеш остават във владението на фараона.[13]

През деветата година Аменхотеп II предприема още една трета кампания в Предна Азия, в която постига победа срещу Митани, но достига само до района на Галилейското езеро.[14] Това е последната война между Египет и Митани, след която е сключен мир. Промяната в отношенията между двете държави се дължи на политическия възход на Хетското царство от север, което се очертава като обща заплаха за тях.[3] За по-късното управление на Аменхотеп II се знае малко. Липсват сведения за военни действия след неговата 9-а година, освен едно вероятно потушаване на въстание в Нубия. Дългият период на мир, заедно с факта че води почти само отбранителни войни, опровергават виждането за Аменхотеп II като един много войнолюбив владетел – един образ наложен по-скоро от собствената му пропаганда,[13] целяща да респектира външните и вътрешните врагове на империята.

Култура и монументи

[редактиране | редактиране на кода]
Картуш с тронни имена на Аменхотеп II в Карнак

По времето на Аменхотеп II се забелязва проникване на азиатски (сирийски) и егейски влияния в египетското изкуство и култура, навлезли посредством търговските и дипломатически контакти с чуждите страни. Тази нова тенденция е очевидна главно в предмети и изображения свързани с частни лица, но засяга до известна степен и религиозното изкуство. Въпреки това, стилът на официалните царски монументи остава непроменен.[12] В Египет е засвидетелствано почитане на азиатски божества като Астарта и други.[8] Под влияние на сирийските соларни култове, постепенно започва да набира популярност Атон, дотогава второстепенно слънчево божество, което някъде около половин век по-късно фараонът-еретик Ехнатон ще се опита да наложи като централна фигура в египетската религиозна система.

В сравнение с другите владетели от династията, строителната дейност на Аменхотеп II изглежда значително по-скромна, особено ако бъде съпоставена с продължителността на управлението му. Той се ограничава предимно до разширяване на по-малки храмове в Египет и Нубия.[15] След мащабното строителство на неговите предшественици в Карнак, Аменхотеп II издига там само една колона, ознаменуваща победите му над Митани. Той започва строежа на фестивален павилион в Карнак, свързан с честването на неговия празник хеб-сед (30-а годишнина от възкачването). Постройката остава недовършена и никога не е ползвана, тъй като той вероятно управлява по-малко от 30 години. Забележителна е употребата на множество соларни символи и елементи в декорацията на сградата, доста преди епохата Амарна.[16]

Погребение и мумия

[редактиране | редактиране на кода]

Гробницата на Аменхотеп II е KV35, открита през 1898 г. в Долина на царете край Тива.[17] Гробницата е голяма, с много добре запазени декорации и стенописи. Подобно на повечето египетски погребения, KV35 също е била ограбена през смутния период на последните Рамесиди. Мумията на Аменхотеп II и тази на Тутанкамон, са единствените две царски мумии открити в техните оригинални гробници. Заедно с неговата мумия там са открити още 17 царски погребения от XVIII, XIX и XX династия, където са били преместени от жреците по времето на 21-ва династия.[18]

Неговата мумия е запазена в добро състояние. Според изследователите, фараонът е починал на около 45-годишна възраст, което подкрепя тезата че е управлявал около 26 години, предвид сведенията че заема трона през ранното му пълнолетие. Не са установени следи от заболяване или насилствена смърт. Съдейки по неговите останки, Аменхотеп II наистина е притежавал силно телосложение и висок за египетските стандарти ръст, изглежда наследени от майка му, тъй като баща му и по-ранните фараони са били забележимо по-ниски от него.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ The Royal Titulary pharaoh.se
  2. ↑ Erik Hornung: The New Kingdom, In: Ancient Egyptian Chronology (= Handbook of Oriental studies. Section One. The Near and Middle East. Band 83), Brill (Leiden/Boston, 2006), p.203
  3. ↑ а б в Erik Hornung: History of Ancient Egypt. An introduction, Cornell University Press (1999), p.91 – 92
  4. ↑ Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), p.132 – 133, p.137
  5. ↑ Michael Rice: Who's who in Ancient Egypt, Routledge (1999), p.14 – 15: Amenhotep II
  6. ↑ а б Betsy M. Bryan: The 18th dynasty before the Amarna period (c. 1550 – 1352 BC), The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), p.243, p.246
  7. ↑ Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), p.132 – 133, p.134 – 135, pp.137 – 141
  8. ↑ а б в г д е Nicolas Grimal: A History of Ancient Egypt, Blackwell Publishing (2005), p.218 – 219
  9. ↑ George Steindorff and Keith C. Seele: When Egypt Ruled the East, University of Chicago Press (1957), pp.67 – 70
  10. ↑ Ian Shaw, Paul T. Nicholson: The British Museum Dictionary of Ancient Egypt, British Museum Press (2002), p.134
  11. ↑ The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw (2002), p.245
  12. ↑ а б Kathleen Kuiper: Ancient Egypt: From Prehistory to the Islamic Conquest, The Rosen Publishing Group (2010), p.64, p.65
  13. ↑ а б Garry J. Shaw: War & Trade With the Pharaohs: An Archaeological Study of Ancient Egypt's Foreign Relations, Pen & Sword Books Ltd (2017), pp.91 – 94
  14. ↑ Peter A. Clayton: Chronicle of the Pharaohs, Thames & Hudson Ltd (1994), pp.112 – 113
  15. ↑ Charles C. Van Siclen: „Amenhotep II“, The Oxford Encyclopedia of Ancient Egypt, Donald B. Redford (Ed.), Vol. 1, p.71 – 72, Oxford University Press (2001)
  16. ↑ Betsy M. Bryan: The 18th dynasty before the Amarna period (c. 1550 – 1352 BC), The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), p.243 – 244
  17. ↑ Nicholas Reeves, Richard H. Wilkinson: The Complete Valley of the Kings: Tombs and Treasures of Egypt's Greatest Pharaohs, Thames & Hudson Ltd (1996), pp.100 – 103
  18. ↑ N.Reeves, R.H.Wilkinson (1996), pp.198 – 201

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Името на Аменхотеп II
в йероглифи
ra
aA		 xprZ2
тронно име
imn
n		 HtpHqAiwn
лично име