Ана Бърнабич

Ана Бърнабич
Ана Брнабић
сръбски политик
21 април 2023 г.
Родена
Етноссърби
Учила вХълски университет
Политика
Професияикономист, мениджър
Партиянезависим политик
Министър на държавното и местното управление
11 август 2016 – 29 юни 2017
71-ви министър-председател
29 юни 2017 – 20 март 2024
Подпис
Ана Бърнабич в Общомедия

Ана Бърнабич (на сръбски: Ана Брнабић) е сръбска политичка, бивша министър-председателка на Сърбия от 29 юни 2017 до 20 март 2024 г.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 28 септември 1975 г. в Белград, Югославия (дн. Сърбия). Тя е лесбийка.[1]

През 1994 г. завършва средно училище №5 в Белград. Получава висше образование в Хълския университет във Великобритания и работи десет години с международни организации, чуждестранни инвеститори, местни самоуправляващи се звена и публичния сектор в Сърбия. До 1998 г. тя учи бизнес мениджмънт в университета Нортууд в Мичиган, САЩ, където получава бакалавърска степен по бизнес администрация.

През 2001 г. се завръща в Сърбия, където работи в Сръбската програма за развитие на селското стопанство (под егидата на Европейския съюз), а след това в консултантска дейност. От 2002 до 2011 г. работи в Американската агенция за международно развитие. От 2011 г. работи в американската компания Continental Wind Serbia, като от януари 2013 г. е неин директор. Бърнабич помага за основаването на Националния алианс за местно икономическо развитие през 2006 г., а през 2013 г. става негов вицепрезидент. Три години по-късно става и президент на организацията.

През 2007 г. Ана Бърнабич става съветник на директора в Координационния орган на сръбското правителство за общностите на Прешево, Буяновац и Медвежа, чийто предмет на дейност е да изследва последиците от конфликтите в Прешевската долина и Косово.[2]

През август 2016 г. е назначена за министър на държавната администрация и местното самоуправление в правителството на Сърбия. Освен това е председателка на Съвета за иновативно предприемачество и информационни технологии на правителството на Сърбия, както и на Републиканския съвет за национални малцинства и заместник-председателка на Републиканския съвет за реформа на публичната администрация.

След президентските избори през 2017 г., на които действащият премиер Александър Вучич печели, Бърнабич е предложена от него за поста министър-председател на Сърбия.[3] На 15 юни 2017 г. сръбският президент Александър Вучич назначава Бърнабич за министър-председател на Сърбия.

Ана Бърнабич никога не е била член на партия. В същото време тя е член на белградската асоциация „East West Bridge”, която е част от Тристранната комисия.

Бърнабич е първият ЛГБТ министър-председател на Сърбия.[4]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

Бърнабич е получила редица отличия за проекти за развитие, по които е работила, насърчавайки социално отговорни бизнес практики и толерантност.[5] Наградена е също с орден на Република Сръбска.[6]

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Дядото на Ана по бащина линия е Антон Бърнабич – етнически хърватин от остров Крък. Баба и дядо ѝ по майчина линия са родом от град Бабушница в Южна Сърбия.[7]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Surk, Barbara. Serbia Gets Its First Female, and First Openly Gay, Premier // The New York Times. 28 юни 2017. Посетен на 30 юни 2017.
  2. ↑ rg.ru
  3. ↑ dariknews.bg
  4. ↑ Deutsche Welle
  5. ↑ www.mduls.gov.rs // Архивиран от оригинала на 2016-09-05. Посетен на 2023-09-09.
  6. ↑ n1info.ba
  7. ↑ Nedeljnik. www.blic.rs // 2017-06-22. Архивиран от оригинала на 2022-09-22. Посетен на 2022-12-17. (на сръбски)


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ana Brnabić в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​