Анаксимен

Анаксимен Άναξιμένης
древногръцки философ
Анаксимен от Милет
Роден	около 585 г. пр.н.е. Милет
Починал	около 525 г. пр.н.е. (60 г.) Милет, Турция
Религия	Хилеморфизъм
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Античност
Школа	Милетска школа
Интереси	Натурфилософия, Метафизика, Математика, Астрономия, География
Идеи	Въздухът като първоначало
Анаксимен в Общомедия

Анаксимен (на гръцки: Άναξιμένης) от Милет е древногръцки философ, досократик от втората половина на 5 век пр.н.е., вероятно по-млад съвременник на Анаксимандър, смятан за негов учител или приятел. Третият (след Талес и Анаксимандър) и последен представител на Милетската школа, стихиен диалектик. Смята се за един от първите философи на западния свят.

Възгледи

Той смята, че в основата и началото (архе) стои въздухът (aer), който по величина е безграничен и вечен, и му приписвал божествени свойства^[1]. Смятал, че въздухът води свой собствен живот. Според него всичко произлиза от първоматерията – въздуха и се връща обратно в нея. Анаксимен не отричал и не премълчавал съществуването на боговете, но твърдял, че въздухът не е създаден от боговете, а че те самите са произлезли от въздух. Според него чрез разреждането му се получава огън, а чрез сгъстяване – вятър, след това мъглата, водата, земята, камъните, а от тях пък – всички други неща. Всичко във вселената е съставено от въздух, сгъстен в различни степени (включително и душата). Топлината го разширява, а студът го сгъстява. Пръв в древногръцката философия стига до идеята за преминаването от количествени към качествени изменения. Според него въздухът е невидим за нашите очи, но студеното и топлото, влагата и движението го правят видим. Анаксимен счита движението за вечно, благодарение на което всички неща се превръщат едно в друго. Той обединява в едно сетивността на водата и безпределността на апейрона.

Астрономия и география

Той бил пръв от гърците, който разграничил планетите Марс и Венера от звездите, създава хипотеза за слънчевите и лунните затъмнения, също така и за лунните фази. Звездите, според него, са се породили от Земята, чрез изпаряващата се от нея влага, която, като се разрежда, поражда огъня, а от огъня, който се издига нагоре се образуват звездите. Твърдял, че дъгата, която се получава от попадането на слънчевите лъчи върху облаците, не е нещо божествено, а природен феномен. Светкавиците и гръмотевиците се дължат на вятър, излизащ от облаците, описва правилно градушката и снеговалежа като замръзнала дъждовна вода. Анаксимен твърди, че Земята е плоска като диск и че се носи по въздуха. По подобен начин се движат и Слънцето, и Луната, и всички огнени светила, които благодарение на плоската си форма се поддържат и носят във въздуха. Според него Слънцето и Луната, и всички останали светила водят началото на своето пораждане от Земята. Според него Слънцето е земя, която се е възпламенила вследствие на своето извънредно бързо движение и нагряване. Огнената природа на звездите включва в себе си и някакви подобни на Земята тела, които се въртят заедно с тях и са невидими.

Трактати

Автор на трактата „За природата“, който според древните източници бил написан на прост и разбираем език. След завладяването на Милет от персите (494 г. Пр.н.е.) научно-философският живот се съсредоточава по на север в Мала Азия. Много малка част от трудовете му е запазена. Критикуван от Аристотел и други философи.

Реторика

Една от най-старите класификации на ораторските изяви принадлежи на Анаксимен, който разделя речите на две основни групи – в съда и на събрание. Във включените към втория род: насърчаваща, възпитаваща, хвалеща и порицаваща, можем да открием и педагогически моменти.

Класификация на ораторските изяви според Анаксимен: род на речта – реч в съда, реч на събрание; вид на речта – обвиняваща реч, защитаваща реч, издирваща реч, насърчаваща реч, възпитаваща реч, хвалеща реч, порицаваща реч.

Вижте също

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Анаксимен.

• Анаксимен, Лунен кратер кръстен на философа.

Използвана литература

• Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.

Източници

1. Ауди 2009, с. 30.