Анамнеза, история на случая или медицинска история (от гръцки: αναμνησις – „спомняне“, „припомняне“) е медицински термин, с който се означава подробното и последователно получаване на сведения от пациента или негови близки, за характера на възникналото заболяване[1]. Всеки медицински преглед трябва да започне със снемане на анамнеза. Особено важно е да не се прекъсва пациента, докато той се оплаква и да му се задават само въпросите, на които той не е отговорил.
Среща се също и терминът история на пациента.
Има два вида анамнеза, в зависимост от характера на получаваните данни:
Чрез нея се получават данни за жизнената среда и наследствената обремененост на пациента. Включва четири основни въпроса:
Чрез нея се получават данни за възникването и развитието на болестта. Включва шест основни въпроса:
При необходимост се задават допълнителни въпроси и се изискват резултати от проведени по-рано изследвания.
Основната цел на анамнезата е възможно най-бързото, пълно и точно поставяне на диагноза.